За котката и котетата 28 април 2007
Видях в руски блог намигване относно шегите, които си устройва [контекстното] автоматично превеждане. И по-точно - как стремежът към политическа коректност при преводите води до смехотворни резултати. Ако фразата “Our cat gave birth to three kittens - two whites and one black” бъде преведена с помощта на PROMT, тя ще звучи така: ” Наш кот родил трех котят - двух белых и одного афроамериканца” (”Нашият котарак роди три котета - две бели и един афроамериканец”). Гювеч-преводачът го интерпретира така: ” Нашата котка роди три котета - двама бели и един черен”. Демек - нашенци не са чак толкова политически коректни що се отнася до лексиката. Само от Google си позволяват да превеждат буквално и печелят в конкретния случай: “Наша кошка родила трех котят - двух белых и одного черного” (за съжаление, още не включва преводи от и на български, но моят препревод е: “Нашата котка роди три котета - две бели и едно черно”).
Впрочем, в повечето случаи PROMT превежда по-добре от Google.
Read more!
posted by Illa @ 4/28/2007 02:15:00 сл.об.,
,
/// 27 април 2007
Ако фамилията ти е Кобрин; ако красотата няма нищо общо с външния ти вид; ако говориш спорни неща (т.е. такива, с които не всички са съгласни, макар да е много възможно да са верни), каква ще е реакцията на казаното от теб? Ако си мъж, ще махнат с ръка. Ако си жена, ще измърморят "не стига дето е грозна, ами и тъпа".
ОК. Сега да чуем какво казва Сандра Кобрин за образа на жената, натрапван от телевизионния екран в най-гледаното от жените(sic!) време. Според нея, още от 60-те насам телевизията ни показва три типа жени: "блондинки", кучки и безскрупулни себични егоцентрички. Примери: Сюзан Съмърс (която ние знаем от "Стъпка по стъпка", но "истинска блондинка" е в сериала "Three's Company"); Кейти Сейгал (като Пеги Бънди от "Женени с деца") и Кандис Бъргън (като Мърфи Браун в едноименния сериал). А защо Сандра Кобрин е избрала да представи типажите чрез актрисите, които ги играят, не мога да отговоря, не знам. Но не като да няма нищо вярно в наблюденията й. Въпреки че, да речем, не е красива.
Read more!
posted by Illa @ 4/27/2007 07:10:00 сл.об.,
,
Вчерашни вестници 24 април 2007
Преглед на руската преса от последната седмица:
І. Средните доходи в Москва. По данни на московската статистика, средните доходи на един московчанин са 30 486 рубли месечно (около 870 евро). Това е три пъти повече, отколкото са средните доходи в Русия като цяло. Интересното е, че такъв доход - от 870 евро месечно (или повече) получават само 30% от столичани. 10% от тях се радват на повече от 3700 евро месечно. 10% от жителите на Москва се задоволяват с по-малко от 90 евро на месец. Впрочем, срадната пенсия в Русия е 77 евро, средната заплата - 343 евро, а средната заплата в Москва - 514 евро. По-високите доходи на московчани се обясняват с приходи, освен от заплати, и от други източници (например, от наем). Статистика. Според други изследвания (на КОМКОН), тези цифри са значително по-ниски - над $1000 получават само 15% от московчани, над $3000 - 1,4%.
ІІІ. Извънсистемна опозиция. Според Максим Соколов, "Другата Русия" напада, а властта се отбранява. Но последната се справя добре със задачата. Че коя власт няма да изкара на улицата спецчастите щом опозицията ще прави митинг? И т.н.
ІV. "Обичам те". Това е заглавието на нова книга, която предстои да излезе през тази година. Няма да се сетите кой е издателят - Академията на ФСБ (бившето КГБ). Не е лесно да си представим, но материалите в сборника са от архива на КГБ. Не, не се разсекретяват досиета. Изданието съдържа любовни писма от периода 1898-1899 г. Авторът е световно известен - Ф.Е.Дзерджински. Адресат на писмата е бъдещата чекистка Маргарита Николаева.
Read more!
posted by Illa @ 4/24/2007 09:41:00 пр.об.,
,
Историята на моя блог 20 април 2007
Става въпрос за блога на Hugh MacLeod, не на моя. Макар да не съм съвсем сигурна :)
Hugh MacLeod споделя, че комиксът е инспириран от пост на Robert Scoble, който също се оказа потребител на Twiiter. Hugh MacLeod споделя и други интересни наблюдения в този си пост.
Read more!
posted by Illa @ 4/20/2007 06:29:00 сл.об.,
,
Декларация на независимостта 17 април 2007
Абая е онова парче черна коприна, в което се омотават арабските жени. Задължителни са даже за чужденки. Наблюдателката на The Wall Street Journal Карън Елиът Хаус има абая, купена през 80-те. Само че, като пристига в Риад, се чувства безкрайно неудобно да се покаже с нея на улицата - абаята е демоде. "Такава носеше майка ми", подхвърля Нора ал Юсеф - известен саудитски икономист. Самата Нора е облечена в абая, скроена по тялото, със закопчаване отпред като палто.
Религиозните водачи скърцат със зъби като виждат бродираните и украсени с перли абаи - според тях, това привлича вниманието и на практика обезсмисля самата дреха. В бутиците се предлагат дизайнерски изработки с цени до $1400.
Защо младите жени предпочитат да носят абая, пита се К.Е.Хаус. Някои от отговорите:
- има различни абаи за различни случаи, както e при облеклата на западните жени. Саудитката ги избира сама и това е демонстрация на известна независимост;
- украшенията по дрехата до някаква степен елиминират предназначението й - да направят жената невидима;
- черното покривало предлага и удобства - под него може да се облече всичко, най-често: дънки и тениска; освен това може да скрие бременността, както споделя млада банкова служителка, която придружена от съпруга си поне веднъж месечно посещава отдела на Lamsa за абаи, за да обнови гардероба си.
- при това в офиса можеш да окачиш дрехата на закачалката и да посрещнеш европейските си гости, облечена като колежките им в родината. Или само европейските гостенки? Това не го доразбрах :)
Read more!
posted by Illa @ 4/17/2007 02:46:00 сл.об.,
,
Защо беше уволнен Дон Аймъс? 16 април 2007
"Аймъс сутрин" очевидно е било много популярно шоу на CBS - излъчвало се е едновременно по радиото и телевизията. Било - до злополучното предаване от 12 април. Коментирайки баскетболна среща мужду женски колежански отбори, Дон Аймъс произнася фразата "nappy-headed hos", която съдържа неуважение към расовата принадлежност на състезателките и обида, отнасяща се до пола им. Разбира се, правозащитните организации веднага вдигнаха шум. Но това достатъчно ли е да бъде уволнен популярен водещ? Само косвено. Изглежда, компаниите в САЩ държат на репутацията си. Изглежда, потребителите в САЩ са способни да бойкотират стоките и услугите на компании с имидж, свързван по някакъв начин с дискриминационни практики, и бизнесът да понесе значителни загуби. Изглежда, рекламата в САЩ си е точно реклама.
Така или иначе, рекламодателите оттеглят клиповете си от предаването на Аймъс. И CBS го уволнява.
Read more!
posted by Illa @ 4/16/2007 04:59:00 сл.об.,
,
За доверието 14 април 2007
Наистина ли доверието ще е главният дефицит на ХХІ век?
Вчера си купих консерва грах от кварталното магазинче. Понеже имаше три вида, аз попитах продавачката кой е на-добрият. Винаги досега съм се доверявала на нейната преценка и не съм си правила труда да помня марките на стоките. "Доверието е удобство и пестене на средства и време", казват социолозите. Да, ама този път продавачката ме подведе. Убеди ме, че щом на етикета пише "Млад грах", значи си е такъв. Да оставим настрана недобросъвестността на производителя, съмнявам се, че търговецът не е наясно с качеството на стоките, които предлага. А ако не е наясно, би следвало да го заяви. Накратко, доверието ми в кварталното магазинче, градено години наред, рухна заради една консерва грах. Заради моментно изкушение на продавачката да ми пробута залежала стока. А предпочитах това магазинче пред супермаркетите точно заради личното доверие.
Доверието "е спойката на oбществото, която позволява на хората да оцеляват в ежедневието" (Уил Хътън).
Забелязали ли сте, че и най-недоверчивите стават жертва на мошеници? Даже по-често от хората, склонни да се доверяват безоснователно.
Powered by Qumana
Read more!
posted by Illa @ 4/14/2007 01:58:00 сл.об.,
,
Bloomberg, пирати, блогъри 12 април 2007
Оня ден Агенция Bloomberg разпространи информация за затягането на контрола върху интернет в Русия. Израз на това е създаването на нов надзорен орган, който ще следи печатните и електронни медии, както и интернет.
Наскоро в Русия влезе в сила изменение на Наказателния кодекс, според което наказанието за нарушаване на авторски права се увеличава на пет години лишаване от свобода, т.е. пиратството става тежко престъпление. Все пак работещите в редакцията на в. "Искра" (Република Коми) ще отговарят по стария текст на закона - акцията на органите на реда по изземване на компютрите с краден софтуер е била извършена на 14 февруари. Блогърите, разбира се, веднага реагират и отразяват събитието, всеки според виждането си за моралните измерения на споменатата акция.
Сава Терентиев е фронтмен на групата от Сиктивкар project:a. За любопитните - на сайта на групата са предоставени за свободно разпространение mp3 файлове с три от парчетата им (линк). Сава Терентиев поддържа личен блог, но чете и чужди. На 15 февруари той прочита пост на Борис Суранов за случилото се в редакцията на вестника. Написва коментар, в който сравнява ченгетата (менты) с улични бандити (гопота). Коментарът веднага е изтрит, но така или иначе бива прочетен от сътрудници на милицията и прокуратурата е сезирана. С казуса се заема прокурорът по особено важни дела Светлана Липина. Тя вика за разпит автора на коментара и автора на поста, към който е бил направен инкриминираният коментар. Обвинението е "разпалване на социална вражда". Сега се издирват всички постоянни читатели на блога на Суранов, за да се установи колко от тях са прочели коментара и доколко е разпалена враждата към органите на реда.
Powered by Qumana
Read more!
posted by Illa @ 4/12/2007 10:38:00 пр.об.,
,
Пряка демокрация 10 април 2007
"Те са инструмент на демокрацията (democratic medium), който позволява на всеки да вземе участие в политическия дебат без посредник, почти или съвсем безплатно. Но те са форма на пряка, а не на представителна (deliberative) демокрация". Това са политическите блогове според Оливър Кам. И това, смята авторът на The Guardian (и по съвместителство - блогър), не е предимство, а недостатък на блогосферата. Защото "блоговете предоставят не новини, а коментари. Това щеше да е хубаво, ако блоговете разширяваха диапазона от налични мнения в публичната сфера. Но те не го правят; парадоксално, но те стесняват този диапазон. Това се случва, защото блоговете обикновено не прибавят нищо ново към съществуващите коментари: те просто паразитират върху материалите и мненията в традиционните медии".
Много от наблюденията на Кам намирам за точни. Изводите му, обаче, ми изглеждат малко странни. Пък и не само на мен, очевидно: при положение, че читателите са оставили толкова много полемизиращи със статията коментари.
P.S. Йовко цени повече личното мнение на публициста, а не стремежа на журналиста към обективност. Това, от една страна, подкрепя тезата на Кам, че в обществото се "харчи" повече тиражирането на отделни мнения вместо да има реална дискусия. Но от друга страна, това тиражиране е характерно най-вече за традиционните медии. Чини ми се.
Powered by Qumana
Read more!
posted by Illa @ 4/10/2007 10:43:00 пр.об.,
,
Христос воскресе! 09 април 2007
І. Честит празник на всички - вярващи и невярващи. Казват, на Великден се чете "Похвалното слово за Пасха" на Йоан Златоуст: "Богати и бедни, заедно ликувайте! Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество! Постили и непостили, възвеселете се сега!"
Четох в един блог: "Отмина страстната седмица, дай Боже, с нея да си отиде и лъжата като в джатака". Джатаки са повестите за Буда.
Като в джатака и аз се борих за създаването на RSS-канал за "Делник". Къде съм успяла, къде - не, ще си покаже. Струва ми се, IE не одобрява постижението ми, но нямам представа какво да направя, за да му се хареса. FireFoxът е доволен, аз също.
ІІ. Александър Кан от руската редакция на BBC пише за пиратството. Дава пример с руската звукозаписна индустрия - албумите се издават в два варианта: скъп (с приложения, обилна информация и снимки) и евтин (в опаковка-еднодневка без никакви дизайнерски усилия за обложката). А. Кан призовава западните компании да последват примера, за да не се охарчват толкова за борба с пиратите.
Авторът разказва интересна "пиратска" история. В началото на 90-те години на ХХ в. Андрай Тропило го моли да направи списък на първата стотица (или първите две стотици) на най-добрите рок-албуми, за да ги издаде с просветителска цел. Тропило е убеден, че според тогавашните руско-съветски закони това е абсолютно позволено. Скоро обаче се намесват отговорни фактори и предупреждават, че е желателно производството на винилните плочи да спре. Така и става. Наскоро Александър Кан с почуда вижда, че един от албумите е включен в каталог на редки издания за любителите на винилови плочи, струва 60 паунда. Аз пък се натъкнах на следното описание: "THE BEATLES Help (Rare 1992 Russian white 'flags' Antrop label issue of the 1965 14-track LP, unique picture sleeve with tracklisting in Russian only)". Уникална била и обложката на албума Led Zeppelin IV.
ІІІ. В заключение - в петък гледах "Големия шеф" в Дома на киното (писах за него в "Делник"). Публиката се състоеше от 5 (пет) човека, в това число аз и maestross. Няма да ви го препоръчвам, защото ще вземете да очаквате повече и, както каза накрая Ларс фон Триер, да останете разочаровани. Но филмът е върха! Не слушайте тези, които говорят, че ставало въпрос за осмиване на корпоративната етика и пр. Макар че може и така да се каже. В края на краищата и за "Престъпление и наказание" може да се каже, че е криминале.
Powered by Qumana
Read more!
posted by Illa @ 4/09/2007 08:16:00 сл.об.,
,
Делник 06 април 2007
Вероятно днес не е най-удачният ден за анонс на новия ми сайт.
Изглежда съм си поставила прекалено амбициозна задача като съм се юрнала да събирам интересни новини от света на изкуството и културата. Засега хвърлих повече сили да се преборя със самия сайт, отколкото да се посветя на търсене и отсяване на информация. Надявам се, оттук нататък да ме занимава повече съдържанието, а не опаковката на "Делника".
Powered by Qumana
Read more!
posted by Illa @ 4/06/2007 12:59:00 сл.об.,
,
Отново: журналисти ли са блогърите? 04 април 2007
Заета съм с нещо друго, но Борислав Кандов ме изкуши да си кажа каквото ми е на сърцето :)
Ключов момент е репликата на Кандов: "Няма значение дали е журналист или не, всеки може да се позове на първата поправка. Тя важи за всички...". "Важи за всички" е нещото, което не всички могат да преглътнат. Дори в ЕС. Литовският блогър Лютаурас Улявичус поискал да получи акредитация на журналист към литовския парламент. Било му отказано, защото не работи по трудов договор към никоя медия. В Литва има легално определение за журналист и то включва подобно изискване - трудов договор с медия. Вероятно - наследство от съветската ера, защото руският закон също предявява подобни претенции към професионалните журналисти. Нещо повече - журналист може да бъде осъден за нещо, което е писал в личния си блог, т.е. в случая той отговаря не в професионалното си качество, а като обикновен гражданин. Защото, според руските закони, журналисти са всички, които работят в регистрирана масмедия, но и не и тези, които са журналисти в медия, нерeгистрирана по съответния ред. Въпросната дама е била осъдена, защото "публично е разпространявала информация", а не защото е "разпространявала масова инфирмация". Изобщо не коментирам това, че ответничката не е била уведомена за заведеното против нея дело - изглежда, според руските закони, за редовно призоваване се счита всяко отиване на призовкаря до известен на властите адрес_на_страна_по_делото, а не действителното връчване на призовка.
Powered by Qumana
Read more!
posted by Illa @ 4/04/2007 02:33:00 сл.об.,
,
Да откриеш, че имаш брат 03 април 2007
На 17 януари в. "Дневник" публикува статията "Писателят Иън Макюън намери брат си". Разказва се някаква биографична любопитност, случила се на букеровския лауреат. Сега актуална е обаче друга новина, свързана с автора на "Амстердам" - излезе новият му роман ("On Chesil Beach") за малките житейски драми, произтичащи от първата брачна нощ. Историята е ситуирана през 1962 г. - в навечерието на сексуалната революция през ХХ в. Днес The Guardian пак пише за романа.
Друг писател също е открил, че някога е имал брат. И пише роман за това. Но историята е далеч по-трагична. "Моята тайна история" на Филип Грембер (Philippe Grimbert) не е заглавието, избрано от автора. Той би предпочел "Гробище за кучета", но издателят му не одобрява. Грембер е на 15 години, когато случайно научава, че брат му (от първия брак на бащата) загива заедно с майка си в нацистки концлагер. Когато е на 20 години, родителите му се самоубиват като скачат през прозореца. Писателят си обяснява това с непреодолимо чувство за вина пред загиналите.
Powered by Qumana
Read more!
posted by Illa @ 4/03/2007 07:25:00 сл.об.,
,
