Аз чета (crosspost) 09 февруари 2008


Някои казват, че това е най-добрата книга на Людмила Улицкая. Не знам. Като художествен текст "Медея" е по-добра. Но в романа "Даниел Щайн" има нещо, което го прави повече от художествен текст.
Говорят, продава се по реповете наравно с криминалета, ще рече - търси се, купува се, пазарният успех е несъмнен. Без скъпоплатените PR-кампании на Минаев или Оксана Робски. Скандалът, когато не е нарочно инспириран, е по-истински. Тогава дори неравностите, несъвършенствата на литературната творба се превръщат в предимства - в нещо, което връща вниманието на публиката към собствено естетическите измерения, напомня, че не става въпрос за социално значим научен трактат, а за произведение на изкуството. Да, образът на Хилда не е убедителен. Но не поради житейската невъзможност на подобен тип, напротив, житейски Хилда е напълно правдоподобна. Смущава, не убеждава речевата й характеристика - речево Хилда по нищо не се отличава от Ева, говори като човек, израснал в Русия. Пътят й е съвсем различен от този на Ева, не е логично да изразява емоциите си по същия начин. Една полска еврейка, прекарала детството си в домовете(да-да, домовете за деца, лишени от родителски грижи) на Съветска Русия и омъжена за американски арменец (Ева), не може да реагира словесно като германката с нацистки предци (Хилда), олицетворяваща историческата вина на немския народ, особено ярко проявена през 60-70-началото на 80-те години на миналия век, когато основно се развива действието на романа с нейно участие. Хилда е съвършено различна от Ева, но говори точно като нея. Възможно е, Улицкая да е търсела подобен ефект, за да подчертае някаква духовна близост между двете героини. Възможно е да е искала на този "еднакъв" фон да открои образа на брат Даниел. На мен похватът не ми допадна особено, но това няма значение за общото възприемане на романа.
Хайде отначало. "Даниел Щайн, преводачът" е забележителна книга. Темата не е "сблъсък и мир на религиите", както го определят от сп."Итоги", цитирано в последния брой на ЛИК. Темата е невъзможността на хората да се разберат един друг. Брат Даниел е полиглот, но не е преводач в прекия смисъл на думата. Брат Даниел се опитва да "преведе" душите, да накара хората да се вслушат един в друг и да се обичат, доколкото могат. Брат Даниел живее на границата - между евреите и немците, между евреите и христианите, между евреите и арабите, между църквата и миряните, между Бога и хората, между дълга и любовта, между истината и справедливостта. Брат Даниел е историческа личност - Освалд Руфайзен, полски евреин, възпитан в преклонение пред немската култура, попаднал в Белорусия по време на Втората световна война, работил за Гестапо и спасявал живота на евреи и руски партизани, партизанствал в отряд на руски войници, избягнали плена в първите месеци на войната, крил се при католически монахини, приел христианско кръщение и обрекъл живота си на служене на Господа и хората. Евреин-католически монах в Израел, когато се създава еврейската държава... "Навсякъде гонен, всякъде приет". Паството му се състои главно от араби-христиани и половинки от смесени еврейско-католически бракове. Единствен общ език за всички се оказва езикът на Христос - еврейският. Католическата църква не може нито да одобри, нито да забрани месата да се чете на иврит. Евреите не могат да приемат отеца за свой (отказват му гражданство като на евреин), но не могат и да го изгонят (дават му гражданство по натурализация като на човек с неизвестна националност). Арабите от паството му са в същото положение - терористичните атаки на сънародниците им-мюсюлмани са насочени и срещу тях, а недоверието от страна на съгражданите им-евреи се определя от етническата принадлежност, а защо не - и от религиозната. Брат Даниел се опитва да бъде преводач между цялата световна неразбория. Брат Даниел е трагически образ - след смъртта му енорията се разпада. Но не и животът на хората, на които той дава сили да следват съдбата си такава, каквато я виждат - нищо, че после някои се обръщат срещу него, нищо, че някои не успяват да превъзмогнат себе си и решават, че открили истинската истина, а тя им диктува да обявят брат Даниел за враг. Оптимистична трагедия - това е жанрът на "Даниел Щайн, преводачът". Това е жанрът на днешното време - когато авторът задава на публиката разкъсващите го въпроси и я приканва заедно да търсят отговорите, когато най-голямата трагедия се случва, ако някой реши, че е намерил Окончателния Отговор, слагащ край на всичко. Може би са прави - наистина: край на всичко.

Read more!

posted by Illa @ 2/09/2008 07:44:00 сл.об., ,

Имитация на духовност 07 февруари 2008

Имитация на духовност - това вижда Норман Лебрехт в афишите по днешните парижки булеварди. Същото е в Залцбург, Люцерн, Берлин и Виена. Също - в Лондон и през цяла Япония: "Караян`08". Херберт фон Караян, чиято звезда изгря в нацистка Германия благодарение на репресиите срещу музикантите от еврейски произход...
Доминик Лоусън репликира: "Няма връзка между голямото изкуство и добротата". Лебрехт не е съгласен - твърди, че повечето композитори са добри хора (Вагнер бил изключение). Съгласен е с коментара, че музиката е общуване с бога и лош човек не е в състояние да бъде посредник.
Де да беше така!
Но не е. В никоя област на човешка дейност личностните качества не са определящи за последиците от направеното от един или друг творец, политик, било_който_било.

Read more!

posted by Illa @ 2/07/2008 08:35:00 сл.об., ,