Празници и пожелания 31 декември 2007

По празници обикновено се пожелава мечтите да се сбъднат. Ама какво да пожелаеш на млада дама, чиито мечти вече са се сбъднали? Има ли значение какви са били мечтите - да се омъжи сполучливо, да стане фолк-звезда или тв/радио водеща? Нейната мечта е сбъдната. Друг е въпросът дали това е мечта или просто житейски план. Но щом самите млади дами го определят като мечта, значи е последен пункт в житейския им план. И после какво? Ех, да ги съжали човек, ако мечтите им се реализират толкова рано.
Ей-сега едно мило момиче обяви по БНР, че мечтата й да застане пред микрофона на националното радио се е сбъднала. И обеща тя и нeйните колеги, застъпващи на смяна след 20 ч. в Новогодишната нощ, да приковат вниманието ни. Мерси, не употребявам. Аз изключих приемника, оставайки да правя баницата в тишина. А хлапетата от блока решиха проблема съвсем нетрадиционно - излязоха да ритат топка. Браво на тях! За предпочитане е пред избора на батковците им да усилят децибелите на пиратките. Така че с моята тишина нещо не се получи ))Нищо. Да са живи и здрави! И да сбъднат мечтите си! Ама истински - не само да хванат микрофона, а и да могат да си служат с него по предназначение. "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто да го направиш", написа някой и заслужава признание като човек сбъднал мечтата си, дори да не го е измислил той - просто го публикува и всички го научиха. Младата дама може и да може да води радиопредаване и даже е опитала и решила, че е лесно, но забрави да предупреди слушателите, че по пианиста не се стреля не само когато "толкова може", но и когато са му дали грешна партитура. Просто някой трябваше да й даде в университета точните ноти - например, да почете нещо от Рабиндранат Тагор, като следното:
"Един само брод е
сред речната шир -
ти бягаш от къщи,
пък аз се завръщам..."
Или казано по друг начин: "Да не учи младата дама краставичаря краставици да продава ". Не, не е това. Краставиците са си краставици, аз говорех за мечти. Сбъдната мечта ли е да срещаш хора, които се връщат от там, накъдето си тръгнал, и да им проповядваш представата си за него, за онова заветно място, като истина? ...
Хайде, че баницата ми е готова. Да ви даде господ живот и здраве!, и да не чакате от медиите отговори, а въпроси. Защото правилните отговори ги знае само един, знаете кой, нали. Или? ))
Честита ви Нова година! Да се сбъднат мечтите ви и тези на вашите близки! До година, до амина! Здраве и късмет!

Етикети: , ,


Read more!

posted by Illa @ 12/31/2007 06:57:00 сл.об., ,

Меню 27 декември 2007

J. Sheekey, Ковънт Гардън, Лондон:
1 порция омар на скара
1 порция пай с риба
1 порция зелен фасул
2 чаши (големи) уиски Macallan
1чаша Sauvignon blanc
1 бутилка минерална вода
1 еспресо
1 макиато
---------
Общо £108.06

Само дето не пише кой е платил сметката - Умберто Еко или The Financial Times? Иначе отчетът е чинно поместен в края на разказа за беседата между италианския писател и редактора по изкуствата на финансовия ежедневник. Разказът си струва да бъде прочетен.
Очевидно, Еко умее да подбира журналистите, на които дава интервюта. Някой да е чул по негов адрес упреци за принадлежността му към детската организация в партията на Дучето? А той до днес пази членската си карта. Гюнтер Грас кри подобен факт от биографията си цели 60 години. Защо? Били са деца. Или това не ги оправдава?

Blogged with Flock

Tags: , ,


Read more!

posted by Illa @ 12/27/2007 08:59:00 сл.об., ,

Коледен подарък 26 декември 2007

Играете ли покер? Не си падам по игрите, не мога да я усетя тая тръпка от комара. Вярно, че е Коледа, но не споделям тия неща с вас, за да ви се изповядвам. Ограниченията пред хазартния бизнес слабо ме вълнуват. Че САЩ излезли от GATS, че приели забранителни норми по отношение на банкови транзакции що се отнася до онлайн казина в чужбина... не ми е първа грижа. Ех, ЕС, Япония, Канада се били почувствали засегнати и възроптали. Но после пък се разбрали - получили други компенсации, както става между делови партньори. Ама Антигуа и Барбуда не мирясали - в края на август подали иск пред СТО за $3.4 млрд с идеята, че загубите им от пропуснати ползи за хостваните онлайн игрални сайтове на базирани в страната сървъри, за заетостта на островите и пр. възлизат поне на $7 млрд. От САЩ възразили, че тия пари са повече от годишния национален доход от стоки и услуги на държавичката (площ - около 442 кв.км, нас. - около 70 хил., от които около 1000 заети в бизнеса с онлайн казина).
И сега идва изненадата - СТО решава, че Антигуа и Барбуда има право и следва да бъде възмездена: освободена е от задължението да спазва интелектуалните права на американските продукти. Филми, тв програми, музика, търговски марки и т.н. няма да се ползват със закрилата на властите в страната. Сещате ли се какво означава това? Американски представители призовали Антигуа и Барбуда да не бърза да се възползва от победата, да чуе все пак какво големият съсед ще предложи в замяна. Да видим дали Антигуа и Барбуда ще последва примера на Еквадор, който склони да не се възползва от аналогична възможност и прие някои търговски отстъпки, направени от ЕС като изход от "банановия" спор.

Powered by ScribeFire.


Read more!

posted by Illa @ 12/26/2007 04:11:00 сл.об., ,

Предколедно 23 декември 2007

Оня ден минавах през подлеза на "Плиска". Един цигулар свиреше чардаш на Калман... Е, не толкова виртуозно като Максим Венгеров, но на това място и в тоя студ... - не знам дали Венгеров би бил толкова виртуозен ))
Все едно, напомни ми за по-важни неща от вечното бързане. За любовта към ближния, например. Да си спомним какво казват теолозите по тази тема:
"Без любов всичко е нищо:
Умът без любов прави човека хитрец;
Вярата без любов прави човека фанатик;
Честта без любов прави човека високомерен;
Властта без любов прави човека насилник;
Знанието без любов прави човека неотстъпчив;
Истината без любов прави човека критикан;
Богатството без любов прави човека алчен;
Възпитаността без любов прави човека двуличен;
Задължението без любов прави човека раздразнителен;
Доброжелателността без любов прави човека лицемер;
Справедливостта без любов прави човека жесток;
Отговорността без любов прави човека безцеремонен".
Обичайте ближния и му прощавайте грешките, за да прощава и той вашите. Или поне се запитайте защо тия неща ви ги говори атеист ))
Весела Коледа!

Read more!

posted by Illa @ 12/23/2007 06:12:00 сл.об., ,

Наследникът

След като The Guardian публикува данните за евентуалното благосъстояние на руския президент, сега се появиха предположения за финансовото обезпечение на живота на провъзгласения за наследник Дмитрий Медведев. Доцентът по право Генадий Мишин си позволява да се усъмни във верността на състоянието на Медведев такова, каквото е според имуществената му декларация. Наследникът вече две години подред декларира, че живее изцяло само от заплатата си и няма никакви странични доходи. Правистът се чуди какво е станало с доходите му, реализирани в периода до 1999 г., когато Медведев е бил съдружник в едно от най-големите във финансово отношение руски предприятия "Илим палп".
"Илим палп" е регистрирано в Петербург през 1992 г. и е смятано за най-големият играч на пазара на дървесина и хартия в Русия - компанията е на първо място в Европа по запаси от дървесина, произвежда 77% от картона в Русия и 61% от целулозата. През 2005 г. стойността на холдинга е оценявана на $1.5 млрд. Сред съоснователите му е предприятието "Финцел" с 40%. От своя страна Медведев има 50% участие във "Финцел". До 1999 г., когато по официалната версия се скарва със съдружниците си. По съвпадение тъкмо тогава започва проверка на Сметната палата. Пак случайно точно тогава Медведев става държавен служител и по тази причина не влиза в топ 100 на руското издание на Forbes (нали си спомняме, че редакторът на това издание Пол Хлебников бе застрелян през 2004 г. в Москва). Интересното е също, че Медведев е бил директор по юридическите въпроси на "Илим палп", а предприятието е обвинено в "юридическо поглъщане" на конкурентите си по същата схема, заради която Ходорковски бе осъден и лежи в затвора.
Публикуването на тези данни, както и на информацията за личното богатство на Путин само подсказва, че битката в Кремъл продължава. Още повече, че писмото на руския юрист липсва от сайта на изданието, за което съм абонирана, въпреки че се появи в RSS-четача ми. Затова и не давам линк към него. Затова и подлагам достоверността му на съмнение.

Read more!

posted by Illa @ 12/23/2007 03:44:00 сл.об., ,

Хайку-ден 22 декември 2007

Днес, 21 декември - денят на зимното слънцестоене, е национален хайку-ден. По този случай си позволявам да поствам лош превод на блестящо киго тристишие:

леден студ, кафява киша
тихомълком се просмуква в кожата
и намира дупката в чорапа

Read more!

posted by Illa @ 12/22/2007 08:58:00 сл.об., ,

Човек на годината

За тази година - знае се кой е. Да споменем, че Сталин е бил два пъти носител на званието - през 1942 г. (за Сталинград) и през 1939 г. (заради договора с Хитлер). Самият Хитлер е бил човек на 1938 г. (за пакта от Мюнхен). Вярно, миналата година бяхме ние, c'est la vie. Но не е там работата, има и по-интересни неща.
Като например това, че за едната бройка изложбата "От Русия: Френски и руски шедьоври на живописта" да не замине за Лондон. Не е заради Литвиненко, казват от руското министерство на културата, просто англичаните не били предоставили достатъчно гаранции, че наследници на притежателите на платна, рисувани от Матис и Ван Гог, няма да спечелят съдебни дела срещу Русия за неправомерна национализация. Ама английският парламент спешно ще приеме закон и изложбата май ще бъде открита на 26 януари, както е било планирано.
Като става дума за класика нещата са си ясни. Виж, "Ерата на милосърдието" няма този късмет, защото авторите й са още живи. Пък и живеят в Москва. Известната фототворба на групата "Сини носове" в последния момент бе извадена от сбирката "Соцарт: Руското политическо изкуство", защото била "позор за Русия" и "порнография", както обясни руският министър на културата.
Пак заради "разпространение на порнография" може да бъде обвинен книжарят Борис Куприянов. Той продавал книги (преводни), които наранили чувството за приличие на служители в прокуратурата. Нищо, че тези книги се продават във всички московски книжарници вече 3-4 години и издателят им тия дни е получил награда за дейността си. Нали все отнякъде трябва да се почне с изкореняването на зловредното влияние.
Но това са дребни кахъри. Днес BBC съобщава, че Тони Блеър станал католик.

Read more!

posted by Illa @ 12/22/2007 07:27:00 сл.об., ,

Сенчести страни на свободата на словото

Интервю с проф. Рафаел Коен-Алмагор от Woodrow Wilson Center(САЩ) и Department of Politics and International Studies (Великобритания). Рафаел Алмагор е автор на редица изследвания в областта на свободата на словото, етиката, медиите, политическия екстремизъм. Следва текстът на интервюто:
Отношението към свободата на словото в САЩ е твърде либерално. В своите книги Вие доказвате, че трябва да има граници пред свободата на изразяване. При какви обстоятелства това става възможно?
Дори не е възможно САЩ да се сравняват с други страни - САЩ са най-либералната страна в тази сфера. Първата поправка към Конституцията, защищаваща правото на свободата на словото, е дълбоко вкоререна в тази страна. Обикновените американци, студентите, колегите ми и, особено, професорите по право са много предани на свободата на словото.
При това, смятам, че трябва повече да мислим за ролята на Интернет в нашия живот. Интернет излезе на обществената сцена около 1992-1994 г., съвсем непредвидено, без да е било планирано и впоследствие революционно измени живота ни. Малко хора предполагаха, че това забележително изобретение така активно ще бъде използвано от хора, които искат да навредят на някаква част от обществото, на своята държава или на други страни. Интернет прилича на безплатна магистрала, по която могат да пътуват всички желаещи. В световната мрежа се проявяват не само най-добрите, но и най-лошите страни на човечеството.
Затова проучването ми ["The Scope of Tolerance"] се концентрира върху търсенето на отговорите на четири проблемни въпроса. Първият въпрос: "как терористичните организации използват Интернет за постигане на целите си?". Знаем, че терористичният акт на 11 септември 2001 г. щеше да е съвсем друго събитие, ако не беше Интернет. Това беше огромен проект, обхванал три континента. Интернет изигра съществена роля при планирането на терористичния акт, при предаването на информация и заповеди от едно място до друго. Интернет се използва от терористичните организации за събиране на средства, за събиране на информация, за вербуване на съмишленици и потенциални терористи.
Вторият тревожен въпрос: "как да се отнасяме към пропагандата на нетърпимост и расизъм в Интернет?". Преди ерата на Интернет животът на фанатиците, предани на расистки идеологии, беше доста труден. Те трябваше да работят много усърдно. Трябваше да отпечатват някакви рекламни листовки, да се появяват на публични места, за да разпространяват тези материали... Полицията често ги безпокоеше, или пък хора, на които подобни идеи не бяха по вкуса. Само за да бъдат раздадени, например, две хиляди листовки, те трябваше да положат големи усилия. А сега трябва само да опишат идеите си на собствения си сайт. Един от тези сайтове твърди, че има 100 хил. посетители дневно. Трябва да кажа, че е доказана връзката между пропагандата на нетърпимост и реално извършените престъпления. Такива страни като Германия не разрешават да се публикуват в Интернет определени пропагандни материали. Затова тези германци, които разпрастраняват нетърпимост, създават "огледални" сайтове, базирани в други страни.
Третият важен въпрос: "какво да се прави с информацията, насърчаваща насилието?". Например, как да се отнасяме към сайтове, които публикуват справочници за създаването на бомби или описват как да убиваме с успех и пр. След терористичния акт в Оклахома, който доведе до гибелта на 168 човека, само след няколко часа в Интернет се появи инструкция за създаването на взривената там бомба и коментар как тя да бъде усъвършенствана. След това се появиха много сайтове, които призовават да се извършват повече подобни престъпления.
Четвъртият въпрос: "как да се отнасяме към педофилията?". Интернет е забележителна среда за дейността на педофилите, които го използват за привличане, преследване и съблазняване на деца. По-рано бяха достъпни, по всяка вероятност, около стотина видеофилма, които се разпространяваха в тесни кръгове и струваха много скъпо. С помощта на Интернет сега могат да се качат стотици, дори хиляди филма, много от които са заснети без участието на деца като са използвани компютърни технологии...
Обаче днес съществуват някакви цензурни практики в Интернет...
Вашингтон не провежда комплексна политика по всичките четири точки. След 11 септември 2001 г. САЩ изразходваха много ресурси за борбата срещу тероризма. Бяха приети няколко важни закона. Известно е, че в САЩ някои терористични сайтове бяха затворени. Но това не е достатъчно, защото някои терористични организации се маскират като благотворителни фондации и т.н. По тази причина ние трябва много внимателно да следим паричните потоци, които циркулират в Интернет. Какви са целите на тези сайтове? Ако сайтовете са просто форуми за пропагандиране на някакви идеи, аз лично не бих ги затварял. Но ако тези сайтове съществуват, за да набират нови терористи или за да събират пари за терористични актове, то това е съвсем друго нещо.
Тъй като Интернет е международен инструмент, ние трябва да предприемаме международни усилия. Съединените щати трябва да играят основна роля, защото 60% от интернет-сайтовете са създадени в САЩ. Но международното сътрудничество е нужно за обсъждането и решаването на тези проблеми.
След 14 години на съществуване на Интернет настана време да бъдат обсъдени разликите между подбуждане и дебат. Опасните речи могат да доведат до опасни действия и ако не успеем да докажем, че има пряка връзка между тези две явления, то ще се появи повод свободата в Интернет да бъде ограничена в някаква степен. Аз не призовавам да се въведе кардинална цензура, аз призовам този въпрос да бъде обсъден.
Някои страни, например Китай, активно практикуват цензурата в Интернет. При това американски компании, работещи на китайския пазар, например - Google и Yahoo, изпълняват изискванията на китайските власти в тази област. Какво мислите за това?
В моето изследване аз обръщам внимание само на либералните демократични страни. Аз нямам намерение да си бия главата в стената. Аз говоря само за тези общества, които са основани на разбирането за свобода, равенство и правосъдие. Аз не говоря за Иран, Китай или даже за Сингапур.
Що се отнася до Yahoo и Google, то разбира се, икономическите сметки решават всичко. Ако компаниите виждат, че могат да имат проблеми с обществото на дадено място, правителството или международната общност, то те ще бъдат много внимателни като вземат решения в сферата на свободното изразяване на мненията.
Аз защищават този етичен подход, основан върху принципа на социалната отговорност. Например, най-разпространен в световен мащаб е един браузър - Internet Explorer. Бих искал да предложа заедно с него да се използва и друг браузър, който аз наричам CleaNet. Макар да не мисля, че този нов браузър ще е толкова печеливш. Това няма да е "безплатна магистрала" - в CleaNet няма да има терористични организации, расизъм, пропаганда на нетърпимостта или педофилията. CleaNet няма да има нужда от интернет-филтриране. Ако се появи такъв браузър, то вие - като родител, педагог, библиотекар или студент, ще можете доброволно да решите: искате ли да използвате Explorer или CleaNet, или може би, предпочитате да използвате единия и другия. Двата браузъра ще са достъпни, но ползвателят ще има алтернатива.
Защитниците на свободата на словото могат да кажат, че технологично тази идея е невъзможна, че ние не можем да осъществим този проект, защото живеем в глобализиран свят и хората просто създават "огледални" сайтове. Ако затворите сайтовете днес, то утре на тяхно място ще се появят други, с други адреси. Но този аргумент не е убедителен за мен. Технологията е хубава, защото всяка технология си има "противотехнология", така Интернет може да направи всичко: може да блокира сайтове, може да ги затваря. Тоест, това не е повече от въпрос на желание.
Но различните хора различно разбират какво е допустимо и какво - не. Как предлагате да се реши този проблем?
От гледна точка на историята, Интернет е пеленаче. Намираме се в началния му стадий на разбирането на това фантастично явление. Но на този етап ние трябва да започнем дебата и да се разберем за някакъв минимум. Например, че няма да е разрешено да съществуват сайтове, на които са публикувани подробни инструкции за успешно практикуване на професията "убиец". Хайде да почнем от тези сайтове, които са социално безотговорни, които рушат демокрацията и отричат самото ни право на съществуване. Обикновено съдът решава такива дела, но това не значи, че е най-добре съдът да обсъжда тези проблеми, а не самите хора.
Каква е вероятността САЩ да предприемат някакви стъпки, които ограничават свободата на словото в Интернет?
Не мисля, че САЩ веднага ще се присъединят към това движение. Но, от друга страна, след терористичните актове от 11 септември в тази страна бяха затворени няколко сайта, които са свързани с шейх Абдула Азам, който е бил наставник на Бин Ладен, и сайта на расистката организация Alpha HQ. Имаше още няколко такива случая. Това показва, че САЩ съзнават, че понякога цената на свободата на словото е прекалено висока. Ако вие искате да създадете безопасна околна среда за свободата на словото, то трябва да определите какво разбирате под понятието "безопасност". Безопасност за свободното слово или за тези, които се възползват от свободата на словото?
Например, педофилът Джек МакКлелън. Той имаше сайт, на който са публикувани съвсем невинни детски снимки. Този сайт пропагандираше търпимост към педофилите, но той предоставяше на другите педофили информация къде имат най-добри шансове да се запознаят с дете. Формално, МакКлелън не правеше нищо незаконно. Това легитимна свобода на словото ли е или не? Нормално ли е да се публикува информация, която подпомага педофилите да развращават децата? Ако за вас е по-важна светостта на принципа на свободата на словото, то подобни действия имат право да съществуват. Ако за вас е по-важна безопасността на децата и вие подозирате, че подобни сайтове са потенциално способни да навредят на вашето дете, вие ще се отнесете към това по друг начин. Разбира се, този въпрос ще предизвика дебат, но нека дебатът поне да почне!
Невъзможна е демокрацията без свободата на словото. Проблемът е в прекарването на определени граници. Трябва да погледнем към този проблем, иначе свободата на словото може да се превърне в анархия, където свободата на самоизразяване ще стане предлог за извършването на престъпления. Всяко общество трябва само да определи за себе си границите на свободата на изразяване и на търпимостта: какво може да бъде обсъждано и свободно публикувано в Интернет, а какво - не. Границите не е задължително да са универсални. Но някакви принципи трябва да има - иначе можем да останем без всякаква свобода.

Blogged with Flock


Read more!

posted by Illa @ 12/22/2007 02:23:00 сл.об., ,

IQ 16 декември 2007

Едва ли е възможно някой да не знае, че IQ на президента Буш, измерен от Lovenstein Institute (Скрентън, Пенсилвания) по метода Суонсън-Крейн, е само 91 точки, IQ на Кенеди е 174 т., а на Клинтън - цели 182 т. Като цяло, показва изследването, президентите от Демократическата партия имат средно 156 т., а от Републиканската - 115,5 т.
Но едва ли всички са научили, че такъв Lovenstein Institute няма не само в град Скрентън, а и в целите САЩ. Имената на водещите специалисти, работещи в центъра, са фиктивни, а за методиката Суонсън-Крейн никой не е чувал. Впрочем, Чарлз Мърей от реално съществуващия American Enterprise Institute създава своя методика за измерване на IQ, базирана върху резултатите от изпита SAT. Според тази методика, Дж.У.Буш набира 125 т., докато Джон Кенеди - 118 т. Повечето университетски изследователи са съгласни, че сегашният американски президент е достатъчно умен, за да заема поста си.
Между другото, репутацията на някои от държавните мъже на САЩ, които приживе са били считани за интелектуалци или обратно - за глупаци, не се потвърждава от историческите проучвания. Например, Адлай Стивънсън, който бил кандидат за президент от Демократическата партия през 1952 и 1956 г., бил почитан като удивително интелектуален човек както от приятели, така и от противници. Но историкът Michael Barone стига до извода, че през последните си години Стивънсън е чел само една книга - справочник с кратки биографии на влиятелни американци.
В същото време, Калвин Кулидж (лидер през периода 1923-1929 г.) е смятан от съвремениците си за ленив и простоват, но президентът Кулидж за собствено удоволствие превеждал Данте от староиталиански и бил последният стопанин на Белия дом, който самостоятелно пише речите си.

Read more!

posted by Illa @ 12/16/2007 02:38:00 сл.об., ,

Делници 08 декември 2007


Виждали ли сте тази снимка? Неин автор е Майкъл Йон, известен фотожурналист и блогър. Той е фотографирал американския войник, прегърнал окървавеното иракско бебе - любима снимка на интернет-противниците на Буш и войната.
Да, горният фотос също е от Ирак. Хората, които са на преден план, са мюсюлмани и се седнали на първите редове в католическа църква. Позират. Защото чрез тази снимка отправят послание. Не до света, не. До съседите си християни, които са избягали от войната. "Върнете се, - казват мъжете. - Не искаме други хора да се настанят в къщите ви". Още снимки на Майкъл Йон от месата
Сега погледнете това:

Прилича на кадър от стар съветски филм, не ли? Не е. Снимката е правена от Асмус Ремер (немски фотограф и войник от Вермахта) през периода 1942-1943 г. в Калужска област. В дневника си Ремер спаделя, че бил толкова поразен от библейския облик на селото, че буквално припаднал от мисълта: какво може да се случи с това място при военните действия? Фотографиите на Ремер са били изложени в Москва през 2003 г.
В същия блог, откъдето научих за Ремер, е публикувана подборка от любителски снимки на немски войници, правени в Русия през годините на Втората световна война. Нямаше начин значителна част от коментарите да не отхвърлят автентичността на снимките. За много хора не е възможно немските войници да са имали човешки качества.
Казват, че освен демокрацията, древните гърци са измислили и войната като най-ефективния начин за разрешаване на конфликти. Не знам. Така ми се чини - воюват хора, които макар и объркани от суматохата, в чийто център са се озовали, си остават хора. Кой какъвто си е.

Read more!

posted by Illa @ 12/08/2007 05:04:00 сл.об., ,

Из руските блогове за изборите 04 декември 2007

“… бях неприятно поразен от липсата на кабинки за гласуване и необходимостта да напъхвам бюлетината с помощта на някакъв наблюдаващ задник. Впрочем, това не ми попречи да гласувам традиционно за себе си… винаги правя едно и също - вземам си бюлетината в къщи. Ченгето не ми позволяваше да изнеса бюлетината, каза, че била държавна собственост… изнесох я разбира се, вече двадесет години го правя”.
“А в нашата секция имаше красиви кабинки за гласуване. Така. И красиви календарчета за 2008 г. Да. Защото от нашия прозорец се вижда Червения площад. А от Вашия прозорец, Х., знаем какво се вижда…”
———–
“Два пъти гласувах за СПС [партията на Немцов и Чубайс]. Изборите са организирани някак добронамерено: дават бюлетини на кой колкото иска, гласувай си както ти е кеф. Мисля, че това е правилно”.
“Аз гласувах за ЛДПР [партията на Жириновски]. Тъй като гласувах за пръв път (на 18 съм), поздравиха ме и ми дадоха CD “Моят избор 2007″, безплатен пропуск за някакъв студентски купон и някакво мишле (изглежда, че е поставка за GSM). Много съм доволен. Дреболия, ама ми е приятно”.
“Разстроих се. На мен ми дадоха само пропуск за дискотека. Пък и аз гласувах за ЛДПР”
“Много странни читатели имаш днес”
“А, това са дечица, едното даже е моето. Спомням си, че по-рано дори се наакваше”.
“А при нас не само не даваха повече от една бюлетина на човек, но даже изискваха, не дай боже, да не намачкаме бюлетината в процеса на попълване. А на мен ми беше много трудно да не поомачкам такава пространна бумага, както се бях замислила”.
———–
Слайдшоу със снимки от в.”Ведомости”:


Последната снимка потвърждава, че не във всички секции е имало кабини.
Навръх 2 декември, точно в деня на изборите в Русия, от Six Apart обявиха, че окончателно са продали целия LiveJournal (откъдето са горните цитати) на руската компания СУП. Интересно, на следващите избори дали ще има такива постове?

Blogged with Flock


Read more!

posted by Illa @ 12/04/2007 12:01:00 сл.об., ,