"Ние крадем, а порази японците" 12 март 2011
Мярнях някъде из руската блогосфера такова заглавие. Следваше линк към видео на BBC, показващо действието на цунамито в най-силно пострадалата част на Япония. Както изглежда, голяма част от жертвите са причинени тъкмо от цунами-вълните. Специалистите, цитирани от медиите, казват, че не е било възможно това да се предотврати, защото епицентърът на труса този път е бил твърде близо до брега и вълните са нахлули върху сушата твърде бързо, за да се организира евакуация на населението. Даже да ме бяха предупредили, изобщо не съм сигурна, че 10-20 минути след толкова силно земетресение ще съм в състояние да отсея най-необходимите документи и вещи, да ги взема и да се придвижа до безопасна зона. Безопасна зона далеч-далеч от дома.
Гледах как водата поглъща села, ниви, градове... как корабите след минута "плуват" из поля на километри от брега... около тях кръжат влакове и къщи...
Година по-рано щях да виждам това "на живо". Сега следя какво говорят българите, по една или друга причина, намиращи се в момента в Япония. Казват, че в Токио нямат ток. "Да, няма", потвърждава японски приятел от Токио. "Ама ти нямаш проблем! - учудвам се. - Даже с интернет-връзката нямаш проблем". "Да, така е", потвърждава. "Добре ли си?", питам. "Добре съм. Но съм разстроен, че има толкова жертви". "Това земетресение ще се отрази ли на живота ти?". "Да, много". Не смея да питам за друго.
Американският Червен кръст светкавично организира дарителска кампания в социалните мрежи. Дадох своята (мизерна) лепта. Знак за съпричастност, не повече.
posted by Illa @ 3/12/2011 02:15:00 сл.об.,
