Еволюция на правата на интелектуална собственост(?)

Така смята Bart Mongoven, затова е озаглавил по този начин анализа си на очакванията от откриващата се на 24 септември годишна среща на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).
През предходните 40 години, казва авторът, правата на интелектуална собственост бяха считаин за свещени и позициите на защитниците им укрепваха все повече и повече. Но за последното десетилетие този подход беше подложен на засилващ се обстрел от правителствата на развиващите се страни, от организации за защита на човешките права и други хуманитарни организации. Какви са аргументите на тези противници на авторските права и патентите:
- абсолютизацията на правата на интелектуална собственост причинява повече вреди, отколкото са ползите от защитата: спазването на тези права затруднява икономическото и социалното развитие;
- производството на редица стоки се оскъпява излишно - стига се до парадокса при евтина работна ръка и суровини (в Китай, например) цената на произведеното да се определя главно от стойността на заплащаните лицензи;
- известни са случаи, когато западни компани са поискали да патентоват производството на семени от селскостопански култури, които от векове са отглеждани от местното население в някои региони на света;
- високите цени на лекарствата (при СПИН, например) прави невъзможно прилагането им в бедните страни и това създава опасност от пандемия, която да порази обширни райони от света;
- [и т.н.]
Авторът на анализа не очаква радикални промени в регулацията на правата на интелектуална собственост (като например да се стигне до отмяната им). Той обаче прогнозира, че натискът за стесняване кръга на действие на разпоредбите и разширяване на изключенията, както и по посока на ограничаване срока на действие на правата, все повече ще се засилва и в крайна сметка ще доведе до промени. Предвестници за такова развитие са загубеното от Новартис дело срещу Индия, както и раздвижването във фармацевтичния сектор на САЩ по повод искането на здравните застрахователи лекарите да изписват непатентовани лекарства поради по-ниската им цена.
Дневният ред на предстоящата среща на WIPO е сигнал за бъдещи изменения в политиката по отношение на правата на интелектуална собственост.

Blogged with Flock


Read more!

posted by Illa @ 9/21/2007 11:16:00 пр.об., ,

Труро

Труро е "китката на Кейп Код". По ония места така наричат градчетата в околността: едно е лакът, друго - китка, трето - юмрук...
Край Кейп Код е хвърлил котва "Мейфлауър". С този район е тясно преплетена съдбата на фамилията Кенеди - тук е семейното имение (в Хаянис има музей на харизматичния президент), тук (край Марта Виниърд) загива при самолетна катастрофа синът на JFK... С областта са свързани сенаторите Тед Кенеди и Джон Кери, също: поетът Томас Елиът (Провинстаун), писателите Норман Мейлър (също Провинстаун) и Джек Керуак (Хаянис), художникът Едуард Хопър (Труро).
Труро е градче с около 2 хил. жители и бюджет от около 12 млн. дол. Преди години семейство Клайн си купува там 21 акра, близо седем от които в съседство с дома, в който е творил Хопър. Тия по-малко от седем акра преди десетина години (когато е финализирана сделката) са стрували
$ 6,75 млн. Сега възрастното семейство възнамерява да си построи там дом.
Да, ама 300 от жителите на Труро намират, че този дом би изменил ландшафта, вдъхновявал обявеният за класик на американското изобразително изкуство Едуард Хопър. Изкуствоведите подкрепят тази позиция, защото изобразителното очарование на крайбрежието, избрано от Хопър, се дължи на особената, неповторима светлина, фиксирана в много от картините на художника.
Собствениците на земята твърдят, че проектът на бъдещата къща съответства на всички законови изисквания.
Да, ама ландшафтът ще се промени, казват противниците.
Ех!

P.S. По въпроса - вж. The New York Times от днес.

Powered by ScribeFire


Read more!

posted by Illa @ 9/20/2007 04:00:00 сл.об., ,

Пак за Айн Ранд

Ayn Rand’s Literature of Capitalism

By HARRIET RUBIN

Published: September 15, 2007

Ayn Rand’s “Atlas Shrugged,”a glorification of the right of individuals to live entirely for their own interest, influenced Alan Greenspan and others.


Не съм икономист, нито почитател на литературния талант на Айн Ранд. Но не бих отхвърлила с лека ръка казаното от нея. Защото не виждам нищо лошо в егоизма по принцип.
Обаче не мога да си отговоря на един въпрос. Да речем, егоизмът на шофьора на маршрутката е този, който му позволява да пуши - въпреки забраната и въпреки създаваното неудобство за (някаква) част от пътниците. Егоизмът на някой съсед е този, който му позволява да мие колата си под прозореца ми в неделя преди съмване, да отвори всичките четири врати на возилото и да увеличи децибелите на уредбата до крайна степен, защото шумът, който произвеждат разните му маркучи, кофи и прочее хигиенен инвентар, му пречи да се наслади на чалгата.
Та - какво ми позволява моят собствен егоизъм?

Powered by ScribeFire.


Read more!

posted by Illa @ 9/17/2007 12:24:00 пр.об., ,

За здравия разум и подвеждащата реклама

Противоречи ли на здравия разум:
- забраната да се сервира алкохол на непълнолетни?
- да е наказуемо носенето на полицейска униформа от човек, чиято длъжност не го изисква?
- да е наказуемо управляването на МПС след употреба на алкохол?
- забраната да упражняваш физическо насилие по отношение на собственото си дете?
Според мен, посочените забрани са си израз на здрав разум, а не му противоречат. Но не всички съгласни. Така да е - с много законови разпоредби не сме съгласни, важното е да ги спазваме.
Разбира се, не съм срещнала правна норма, забраняваща изказването на несъгласие с решението на законодателя по горните въпроси (с изключение на последния пример). За сметка на това има конституционно ограничение публично да се изразява мнение, чрез което се накърняват чужди права, разпалва се вражда или се призовава към насилие над личността, както и когато се накърняват добрите нрави.
Е, добре, човекът бил една седмица в САЩ и по-специално в градчето Ном (щат: Аляска; население: по-малко от 10 хил.) и решил, че американските порядки и в частност - тези, свързани с уважението към правата на другите (което той нарича "политическа коректност") противоречат на здравия разум. Защото е забранено да караш пиян, например. Както и да е. Една седмица в градчето Ном (Аляска) е достатъчна за автора да дава заключения относно всички аспекти на съвременния живот в САЩ. Нищо чудно - ако се имаш за пророк и предвестник на идеологията на бъдещето, всичко ти става ясно от пръв поглед. Като на някои родни журналисти :) Впрочем, въпросният автор също се е преквалифицирал и сега се подвизава като журналист. Написал е един куп книги с претенциите да оборват всички заблуждения на човешкия ум. В оригинал са публикувани от издателство със специализация в областта на охраната на труда, ученически пособия и пр. безспорно полезна литература. Първата творба на публициста му носи всеобща известност, ако не с друго, то със заглавието си, което аз не се решавам нито да произнеса, нито да напиша (кой каквото ще да казва, но нецензурният език не е нещо, което трябва да се насърчава).
След всичко казано дотук, издаденото от "Колибри" произведение на визирания писател (не посочвам нито фамилията му, нито заглавието на произведението, за да не му правя реклама), разглеждано в контекста на всичко известно за него в родината му, би могло да бъде забавно за читателя. Стига той(читателят) да е наясно какво точно си купува. Всъщност, книгата предстои да излезе на пазара следващата седмица, но рекламната кампания вече е в ход: "блестяща и необикновена книга", "една от най-необичайните книги, писани през последното десетилетие", "както винаги, с аргументиран анализ на фактите и с убедителни исторически паралели", "помага на читателя да види цялостната картина на историческите и социалнополитическите процеси" и т.н. съобщава информационен сайт, който едва ли току-така е решил да ни направи съпричастни към продукцията на издателството.
"Колибри" е уважавана издателска къща. Пак от същия сайт научаваме, че е излязла книгата "Корабът на глупците" в превод на Иглика Василева. Похвално! Разбираемо е защо се налага да се пускат на пазара и по-комерсиални заглавия. Но струвало ли си е да се рискува доброто име на издателството за продукция, чиято конституционосъобразност е спорна? Да оставим това. Струва ли си тази продукция да се оповестява чрез заблуждаваща и непочтена реклама? Да не говорим пък за това, че текстът на издателската анотация е преведен от издателски и книжарски анонси, написани с оглед рекламирането на оригинала в родната страна на публициста. Дали са зачетени авторските права на изготвилите тези анотации и анонси?

Powered by ScribeFire.


Read more!

posted by Illa @ 9/08/2007 03:12:00 сл.об., ,

"Tell a Story, not just the Facts"

Това е съветът на Дарън Роуз към блогърите. Това е, което се очаква от един блог. Знам, че на теория от добрата журналистика се очаква същото. Но очакването е точно толкова осъществимо, колкото са и предизборните обещания. Журналистът нагажда историята си според представите на редактора за очакванията на публиката. В блога си той го прави според собствените си очаквания: ще рече, по-искрен е, по-непосредствен... Ако и редакторът си води блог - какво разнообразие от представи за очаквания! Пък да не мечтаем за момента, в който собственикът на изданието ще реши да споделя висшистоящите представи... За това, което публиката очаква, не за друго.
Аз пък (що така?) очаквам от традиционната журналистика факти - проверени, сухи, изключващи личното отношение на журналиста към тях. За да ми дадат възможност да отсея тези, които ми харесват - няма нужда някой друг да го прави вместо мен :)
Ако търся "сродни души" или някого, "който нищо не разбира"(евфемизъм-б.м.) и е подходящ обект да си излея гнева, ще чета блогове, няма да прибягвам до традиционните масмедии.
Ето, например, човекът публикува в блога си снимка на дете с катана - цяла история! Знае ли той, че това е катана? Знае ли детето? И какво знае за катаните? Виждал ли е катана "на живо"? Аз не съм, за съжаление. Само снимки на прекрасни образци като тази на даймьо_не_знам_от_кой_век... Превъзходна работа!
Но не чета вестници, за да науча нещо за катаните. Това са истории, които сама си разказвам. Ако искам друг да ми разкаже история, чета романи. От (традиционните)медии очаквам само сухи факти.
"С мене е така", но! аз не съм мерител...

Powered by ScribeFire.


Read more!

posted by Illa @ 9/01/2007 02:12:00 сл.об., ,