Отвлечени размисли за културната реформа 03 август 2010
Всичките спорове около политиката в областта на културата опират до дилемата популярно-елитарно. По цял свят позициите на елитарно се разклатиха някъде към средата на ХІХ в. У нас елитарното бе унищожено доста по-рано и направи постъпки да се възроди точно по времето, когато на Запад побеждаваше популярното. Сегашната реформа акцентира върху популярното, пък елитаристите(без кавички) негодуват. И като как да има обективни критерии кое е добро и кое недотам, що се касае до менажирането(sic!) на българските културни институции - каса или кауза? Causa perduta, както биха казали някои. Въпрос екзистенциален.
Не знам като как е било, когато Башо е писал класическото си хайку за жабата дето скача в езерото. Не знам, в ония негови години, дали вникването в тънкостите на будистките учения е било повсеместно достъпно или се искало прозрение свише. В наши дни се налага да изчетеш немалка част от фондовете на Народна библиотека, за да разбереш какво всъщност казва Башо. И защо, аджеба, нищо и никаква жаба влиза в световната класика.
Сега много народ пише хайку - къде по правилата, къде не... Будизмът вече няма нищо общо с тая работа. Образоваността - също. Няма лошо: светът от близо двеста години върви натам. Може да е за добро, може да е за лошо. Господ знае. Като се замислиш, чиста проба дзен.
Възможно е, навремето и хайкуто за жабата да е било придружавано от няколко тома бележки под линия. Т.е. да е било плод на елитарната култура. Възможно е всеки селянин безпогрешно да е разчитал посланието. Т.е. хайкуто да е било причислявано към популярната култура. И понеже сега дори културолозите да се нуждаят от час-два отсрочка (за подготовка) преди да отговорят на въпроса: поради что скачането на една жаба в блато е културен феномен, остава питането дали трябва тая жаба да живее през вековете, ако никой не знае за нея.
И като напиша хайку, което никой не разбира, значи ли, че не е добро хайку? Проблемът е, че понякога който няма нужда от обяснение относно предмета, няма да разбере езика в буквалния смисъл на думата. Пък който чете кирилица, едва ли разбира думите. И не можеш да упрекнеш когото и да било. Даже българчетата вече не знаят какво е "хурка", щото никой вече не преде у дома. Е, японците все още знаят какво е "фурисоде", ама докога? Младите дами все още го обличат за абитуриентския бал, но не истинско фурисоде, а шито от изкуствени тъкани във Виетнам. Понеже може да се пере. Истинското кимоно, едно че е скъпо само по себе си, но и поддръжката му ти излиза през носа. Затова традицията все още повелява за официални събития да се облича кимоно, но всеки носи облекло според джоба си - традицията изисква щедро финансиране. Елитарна работа. Дали ще се субсидира филхармоничен оркестър или работилница за гъдулки, (теоретично) вече е почти едно и също. И едното, и другото не може да се разчита на продажби, за да продължи да съществува. Не дай си боже скоро и девойките в Япония да престанат да обличат фурисоде за важните събития в живота си.
[Фурисоде е кимоно с дълги ръкави, носено от неомъжени млади жени. След сватбата ръкавите биват отрязвани - знак, че носителката му е обвързана.
В SecondLife аватарът ми си купи фурисоде и взе че се роди хайку:
в Другия живот
танцувах в фурисоде
насред Рьоанджи
Хайде, нали няма да ме питате за Рьоанджи? За идеята, че никога не можеш да видиш всички камъни едновременно и никога не можеш да видиш истинската картина. Никога не можеш да знаеш как всъщност стоят нещата.
В SL няма сезони, както и за жабата на Башо.
За граматиката си знам - падна жертва на изкуството горката ))]
posted by Illa @ 8/03/2010 09:27:00 сл.об.,
