Наото Кан е преизбран

"Йомиури шимбун" не позна. Американската администрация може да си отдъхне. Наото Кан е преизбран за лидер на Демократическата партия и ще запази поста си на министър-председател.

Междувременно вчера в Токио Кан се срещна с Шварценегер. Предмет на разговорите им са плановете за построяване на високоскоростна железница между Сан Франциско и Анахайм. За правото да я изградят се борят фирми от Франция, Германия, Китай, Южна Корея и, разбира се, Япония. Наото Кан се опитал да убеди калифорнийския губернатор в предимствата на системата Шинкансен, тъй като за 40-те години на експлоатацията й не е имало нито един инцидент, довел до човешка гибел.

Други новини:

Заради инцидента с китайския кораб, задържан от японската брегова охрана в спорни води, отношенията между двете азиатски страни силно се обтегнаха. Въпреки че екипажът беше освободен, арестуването на капитана доведе до решението на китайските власти да отменят визитата на високопоставен правителствен чиновник по повод ежегодната среща на парламентаристи от двете страни. Програмата за тези срещи започва през 2005 г. За първи път Китай едностранно отменя визита по тази програма.

Япония е подала иск в Световната търговска организация по повод системата на субсидиране от правителството на Канада при добиване на енергия със слънчеви панели. Държавна субсидия в Онтарио се предоставя само при положение, че поне половината части на панелите и другите съоръжения са произведени в провинцията. Това е протекционистична мярка, противоречаща на правилата, установени в СТО.

Read more!

posted by Illa @ 9/14/2010 10:57:00 пр.об., ,

Simple-minded

Вчера, навръх 11 септември, годишнината от терористичните атаки, когато цял свят тръпнеше в очакване дали пастор Джоунс ще изгори Корана или не, редакционният коментар на The Washington Post се занимава със съвсем друга тема. На пръв поглед предстоящите във вторник избори за председател на японската управляваща партия изобщо не заслужават вниманието на читателите, особено в такъв знаменателен ден. Неназованият редактор обаче намира, че вътрешнопартийните процеси, протичащи отвъд Тихия океан, са важни за САЩ. Защо? Защото според допитване на в. "Йомиури шимбун" много е вероятно Япония скоро да има нов министър-председател и той да се казва Ичиро Озава.

Наблюдателят се притеснява, че след като "шогунът в сянка" Озава, както изглежда, ще излезе на сцената, облян от светлината на прожекторите, Япония под негово ръководство ще се опита да играе главна роля и в азиатско-тихоонския регион. Трудно може да се прогнозира каква външна политика би водил Озава. През годините неговите възгледи са се променяли нееднократно. След като не успява да пробие до върха в Либерално-демократическата партия, той бива основна движеща сила за създаването на Демократическата партия, която спечели миналогодишните парламентарни избори. Тогава председател на партията и министър-председател става Юкио Хатояма, а Озава е избран за генерален секретар. Скоро около двамата се раздухват скандали във връзка с нарушения във финансирането на партията. Разследването бързо стига до извода, че двамата политици не са пряко замесени. След време бяха направени два опита за подновяване на проверките срещу Озава, но прокуратурата отказа да го направи.

В началото на управлението си Юкио Хатояма се опита да предоговори споразумението между Япония и САЩ относно статута на американските военни бази на о. Окинава. Такова беше основното предизборно обещание на новата партия и Хатояма се опита да го спази. Знае се, че населението на острова е категорично против присъствието на американски военни части близо до домовете им. Протестите често биват оглавявани от губернатора и акциите имат подкрепата на мнозинството от японския народ.

Хатояма беше подложен на масиран натиск от администрацията на Обама. В началото на тази година в играта бе включен Ичиро Озава. Американските власти го ухажваха, наричаха го "силния човек в японското управление", оказваха му почести, докато демонстративно унижаваха министър-председателя на съюзническата си държава. Особено показателни бяха коментарите по повод срещата на Г-20, чийто домакин беше американският президент. Всички изтъкваха контраста между продължилия час и половина разговор между Обама и китайския държавен глава, и откритото игнориране на японския премиер.

По онова време се смяташе, че Озава има близки връзки с представители на американската администрация и е проамерикански настроен.

В крайна сметка, Юкио Хатояма преподписа договора за базите на Окинава и това му струваше поста. Оставка подаде и генералният секретар на Демократическата партия Ичиро Озава. Председател на партията и министър-председател стана дотогавашният финансов министър Наото Кан. След като последният не успя да оправдае очакванията на избирателите за силно лидерство и излизане от кризата, популярността му силно спадна и партията изгуби частичните избори за горна камара на парламента. Беше решено през септември да се проведат вътрешни избори за партиен лидер. Почти в последния момент Ичиро Озава обяви кандидатурата си и сега шансовете му да застане начело на правителството се оценяват малко по-високо от тези на Наото Кан.

Междувременно The Huffington Post публикува материал на Мари Ямагучи, в който се твърди, че Ичиро Озава заявил пред група съпартийци, че харесва американците, но те са малко нещо "като едноклетъчни" и толкова simple-minded. Редакторът на The Washington Post много се притеснил като прочел това. Направил заключение, че Ичиро Озава може и да не е чак толкова проамерикански настроен и може да преразгледа споразумението за Окинава, нищо че Япония го е преподписала за втори път. Впрочем, в японските коментари в Tweeter се изказва желание да се чуе как горните определения звучат на японски. Явно, преводът на Ямагучи ще да е доста свободен.

При положение, че само допреди няколко месеца Обама манифестираше предпочитанията си към Ху Дзинтао като събеседник пред възможността за сериозна дискусия с представителя на японския народ по жизненоважна тема, сега американският редактор изведнъж се е обезпокоил, че Озава е "по-малко приятелски настроен към американо-японския съюз" и че е "привлечен повече от китайската диктатура (sic!: "more attracted to China's dictatorship")". "Някакси..." не довършва коментара си в Tweeter японският анализатор Хироши Уехара.

Read more!

posted by Illa @ 9/12/2010 12:26:00 сл.об., ,

Изчезналите столетници

Знаете, нали, за случая със Соген Като, считан за най-възрастния жител на Токио. Когато служители в общината решили да посетят 111-годишния си съгражданин, за да го поканят на тържество, посветено на уважението към възрастните хора, те намерили 30-годишна мумия. Над 80-годишната дъщеря на Като обяснила, че старецът решил да се превърне в жив Буда и забранил да се влиза в стаята му. Близките стриктно изпълнявали волята на главата на семейството. Но са арестувани и обвинени в мошеничество, тъй като от сметката на покойника наскоро била изтеглена голяма сума.
Разбира се, западните информационни агенции поставят акцента върху пробойните в пенсионната система. Лео Люис пише в The Times, че цялата структура на японската администрация се базира на презумпцията, че хората не лъжат. Да ама даже японците лъжат. И сега се налагало да се променят правилата на фунциониране на социалната система. Защото човек може и да се ожени без да присъства лично. Достатъчно е пред органите да бъде представено съгласие, подпечатано с личен печат. А "личен" печат всеки може да си купи от будката отсреща. И този печат с фамилията е по-важен от собственоръчния подпис. Колкото и да е странно, нещата стоят именно по този начин. Когато наемах жилището си, поръчителят ми попълни всички необходими документи на ръка и се подписа, но беше забравил печата си. Това се оказа голям проблем за посредническата фирма. Както казах, печати се продават буквално на всеки ъгъл. Но администрацията не допуска, че на някого може да му хрумне да злоупотреби с тази възможност. Е, сега се разбра, че на хората не само им хрумва, но и го правят.
Съобщава се, че случаят с Като е станал повод за мащабна проверка. Целта на проверката обаче не се изчерпва с необходимостта да се установят и други случаи на измама. Защото внучката на 113-годишната Фуса Фуруя е съобщила за изчезването на баба си. След семеен скандал със снахата, старицата напуска къщата и оттогава никой не я е виждал. Изчезнала е и най-старата жителка на Осака. Обществото иска да знае какво се случва с възрастните му членове. Защо се е стигнало до там, че да се разкъсат здравите връзки в традиционното японско семейство. Има ли държавата някаква отговорност? Не е ли това последица от прекаленото "американизиране", от насаждането на непривичния за азиатците култ към неприкосновеността на личния живот?
Както съобщава NHK, нищо не се знае за местонахождението на повече от 230 хил. столетници. Предполага се, че повечето от тях са загинали по време на Втората световна война, но по обясними причини това не е регистрирано и по документи те продължават да живеят. Други хора са емигрирали и са починали в чужбина, но няма процедура, според която японските власти да бъдат уведомени за кончината.
Възможно е да бъде взето решение хората над 120 год., за които няма данни за местожителството им, да бъдат отчислени от официалните регистри без проверка на статута. Така със сигурност ще се намалят възможностите за измами. Но по-важното е, че започва дискусия за ценностната система на съвременното японско общество, за откъсването от традициите, което вече е видимо и за случайния турист.
Странна шизофрения на "западните" общества. От една страна, продължават тромавите си опити да наложат собствената си ценностна система на другите общества. От друга страна не възразяват тази ценностна система да бъде разяждана отвътре. И какво тогава "пробутват" на другите?
----------
Постът ми до голяма степен е провокиран от отзива на Longanlon за една книга, която му импонира с това, че авторът "запазва типичното си европейско мислене и го прилага като мярка към всичко, което вижда". Няма лошо да мислиш каквото и да е. Стига да не караш другите да "приемат", че това е единствено правилното мислене. И да съдиш хората според собствените си представи за нещата.
Също така, склонна съм да приема в някаква степен становището на Лев Любимов, че идеята за политическа коректност все повече се превръща в агресивно преследване на инакомислието.
И всичкото в контекста на древната мъдрост "кой си, къде си" и т.н.
Знаем ли?

Read more!

posted by Illa @ 9/10/2010 06:36:00 сл.об., ,