Малко социология

І. На Harris Interactive - в Европа и в САЩ преобладават популистки настроения:
- 91% от немците, 75% от американците и 66%(най-ниският процент) от испанците намират, че разривът между бедни и богати се увеличава; навсякъде болшинството от запитаните отговарят, че не уважават топ-мениджърите и не смятат, че доходите на последните са оправдани и заслужени; преобладаващата част от европейците биха искали да се лимитират възнагражденията на управляващите големи компании (така мислят 32% от американците);
- повечето от запитаните англичани, французи и испанци са на мнение, че глобализацията е вредна за страната им; подобно е виждането и на голяма част от американците; най-много са привържениците на глобализацията в Германия и Италия, макар че те(феновете на глобализацията в тези страни) да са малцинство сред съгражданите си;
- 68% от италианците, 48% от американците, 36% от англичаните, 33% от немците, 17" от испанците и 14% от французите смятат, че държавата прекалено много се намесва в икономиката; затова пък повечето испанци, немци и французи предпочитат тази намеса да е по-активна.
ІІ. Изследването на руската блогосфера свидетелства за коренна промяна в ценностните нагласи сред поколението от първото десетилетие на ХХІ в. в сравнение с това от 90-те години на ХХ в.:
- младите хора сега са по-скоро непукисти отколкото кариеристи;
- новото поколение е рожба на масовата култура, но то с всички сили се стреми да се дистанцира от нея, както и от примитивното потребителство на предшествениците си;
- иронично отношение към активизмите; флашмобът е предпочитана форма за деклариране на гражданска позиция, защото е ироничен и забавен начин за изразяване на мнение;
- стремеж към пътешествие, но "без туризъм" - т.е. целта е да живееш като местните хора, да работиш като тях, да се слееш с тях. Смисълът е, че работата трябва да е свързана с духовно удовлетворение, за да бъде животът ти пълноценен;
- отказ от престижното потребление, характерно за 90-те; главното сега е да подчертаеш собствената си индивидуалност и неповторимост, а не социален/финансов статус;
- скептицизъм по отношение на реклама, масмедии, всякакви PR-кампании.

Powered by ScribeFire.


Read more!

posted by Illa @ 7/30/2007 07:44:00 сл.об., ,

Епистемоблогия

Мижав опит за изкуствено дишане на някогашното начинание. Темата (само маркирана, за съжаление) е т.нар. блог-елит.

Powered by ScribeFire.


Read more!

posted by Illa @ 7/30/2007 12:20:00 сл.об., ,

Клошари

Руската Дума ще разглежда законопроект за задължителната регистрация на клошарите. Ако човек няма адресна регистрация, той подлежи на регистрация по специална процедура. Предвижда се пререгистрацията да се повтаря на всеки шест месеца. При неявяване на лицето, то бива задържано за срок от 10 денонощия. При следващо нарушение бива настанявано в специално държавно учреждение за една година и т.н. На регистрираните клошари се издава удостоверение, заместващо адресната регистрация.
Интересно, как би се развила съдбата на Олег Григориев, ако подобен закон би бил в сила в СССР? Наскоро излезе първата посмъртна стихосбирка на поета, озаглавена "Стихотворения за деца". Алкохолик, изключен от Художествения институт, несъстоял се прозаик, клошар... Приживе държал в ръце три книги със свои стихове - през 1971, 1981 и 1989 г. Първият хонорар става причина за първото му осъждане - откъде клошар ще има толкова пари в джоба си? Умира през 1992 г.
Едно от "детските" стихотворения:

Смъртта е прекрасна и лесна до глупост -
като пеперуда от пашкул да се излюпи.

Още няколко стихотворения

Powered by ScribeFire.


Read more!

posted by Illa @ 7/26/2007 04:16:00 сл.об., ,

Психологическа характеристика на терориста

Цяла плеяда учени-психолози се мъчат да стигнат до корените на мотивацията, която кара един човек да стане член на терористична група. Засега изследователите не са стигнали до единно гледище, не са създали портрета на "типичния" терорист. Например, повечето от членовете на терористичните организации са били съвсем законопослушни граждани, макар да се срещат и такива, които са имали неприятности с органите на реда. Няма закономерност и по отношение на социалния статус на терористите - някои от тях имат много добро материално положение, други са живели в хронична бедност; някои са били добре интегрирани в западното общество, други са се чувствали отритнати от него. Произходът на терористите също е разнообразен.
Кратък преглед на книгите, които са посветени на тази тема:
- John Horgan в монографията си "The Psychology of Terrorism" се спира на факторите, които привличат хората към терористичните групи и които са активно използвани от ръководителите на тези групи при подготовката на новобранците. Според Джон Хорган важен фактор е разбирането на значението, което има една или друга група, и значението на своята роля в групата, както и насладата да си част от тази група, даваща усещането за осмисляне на живота.
- Randy Borum в своята "Psychology of Terrorism" издига друга хипотеза. Той смята, че терористите страдат от "травмата на нарцисизма", т.е. те продължително време са изпитвали страдание от представите си за собствената си личност, те си търсят нова, "позитивна" идентичност, за да изпитат самоуважение, и смятат, че това ще стане чрез членство в терористична организация.
- Diego Gambetta пък твърди, че повечето от терористите са в състояние, гранично с аутизма, и затова са привличани от идеологии, които имат "просто" обяснение на света, делят всичко на "черно" и "бяло", на "добро" и "лошо". Те не признават полутонове и нюанси.
- Jerrold Post пише в "The Psychological Roots of Terrorism": "Членовете на терористичните групи не са подвластни на депресия, не изпитват силна тревожност и не са безмозъчни фанатици. Терористичните групи и организации пресяват психически неустойчивите личности, които в края на краищата са заплаха за тяхната сигурност. Членовете на терористичните групи имат разнообразни лични мотиви". Такива мотиви могат да бъдат както чувството за придобита власт, така и жаждата за мъст или пък желанието да получат усещане за собствената си значимост.
През 2007 г. екип от Университета на Мичиган стига до извода, че насилието, санкционирано от Бога (т.е. от съответните текстове в сакралните книги), увеличава агресивността, особено сред искрено вярващите. Серия от експерименти показва, че младите хора, които вярват в божествения произход на споменатите в Библията жестокости, проявяват много по-голяма жестокост и агресивност в сравнение с по-малко религиозните си връстници. Нивото на агресия се повишава, ако бъде прочетен текст, в който Господ санкционира насилието. Тогава агресивни стават (макар в по-малка степен) дори невярващите. По този начин учените обясняват факта, че терористи стават религиозните фанатици, които биват поощрявани чрез насочване на вниманието им само към текстове, прославящи насилието, и при обучението им биват пропускани текстовете, които призовават към търпимост и миролюбие.

Powered by ScribeFire.


Read more!

posted by Illa @ 7/24/2007 11:12:00 пр.об., ,

Свободата на пресата в ОНД

Freedom House публикува доклад за състоянието на масмедиите в страните от Общността на независимите държави (Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Азърбайджан, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Узбекистан). Докладът е озаглавен "Muzzling the Media: The Return of Censorship in the Commonwealth of Independent States" ("Намордник за медиите: Възвръщането на цензурата в Общността на независимите държави"). Авторите подчертават, че ситуацията, разбира се, е несравнима с положението в съветската епоха. Методите за контрол върху медиите сега са по-различни. Определят се четири тенденции:
1. Авторитарните режими засилват контрола си върху пресата и най-вече - върху телевизиите;
2. В ограничаване свободата на словото активно се включват законодателите, които приемат все по-рестриктивни закони;
3. Управляващите режими отделят все по-голямо внимание на противодействието на чуждите масмедии (например, създаването на проблеми за работата на Радио "Свобода/Свободна Европа");
4. През последните няколко години властите хвърлят забележимо повече сили за борба с независимите печатни медии.
В доклада се споменава, че в страните от ОНД са останали все пак и "островчета" на свободните медии като блоговете, например.

Powered by ScribeFire.


Read more!

posted by Illa @ 7/24/2007 10:02:00 пр.об., ,

Срок на действие на авторското право

Този месец се е провел годишният конгрес на Дружеството за икономическо изследване на авторските права. Руфъс Полък разказва в блога си за своето представяне. Полък изхожда от правилото, че срокът на действие на авторското право би следвало да се съкръщава вследствие съкръщаването на разходите по създаване на продуктите-резултат от творческа дейност. Според него, по-лесно е да се отпечатват книги, да се записва музика, да се редактират филми, стойността на производството на подобни продукти в наши дни е значително по-ниска, но срокът на действие на авторските права непрекъснато се увеличава.
Руфъс Полък е разработил система от уравнения, които позволяват да се изчисли оптималната продължителност на действието на авторското право. Изчисленията на Полък показват, че авторското право би следвало да има срок до 14 години от първата публикация. В доклада си Полък отбелязва, че евентуалната "статистическа" грешка би могла да промени този срок както по посока на намаляване, така и на увеличаване, но в никакъв случай не може корекцията да го доведе до сега действащия срок от 70 години след смъртта на автора.

Powered by ScribeFire.


Read more!

posted by Illa @ 7/23/2007 08:43:00 сл.об., ,

Самоубийство на блогър

Тереза Дънкан - 40-годишна, дизайнер на видеоигри, многообещаващ филмов автор, пишеща по разнообразни въпроси в областта на културата, се е самоубила в апартамента си в Ийст Вилидж (Ню Йорк). В известния си блог тя споделя вижданията си по теми, простиращи се от мнения за книги през политически въпроси до Кейт Мос. Последният запис е от деня на смъртта й - 10 юли.
Седмица по-късно (на 17 юли) изчезва приятелят й Джереми Блейк, с когото са заедно от дванадесет години. Джереми Блейк - 35-годишен, известен художник, участвал в работата по отличения през 2002 г. в Кан филм “Гроги от любов” (награда за режисура), за последно бил видян да се разхожда на плажа. По-късно там били намерени дрехите и портфейлът му. До момента тялото му не е намерено, въпреки усилията и на водолазни екипи. Не е известна съдбата на Блейк, както и на подготвения от него проект, който трябваше да се открие през октомври в известната галерия Коркоран във Вашингтон.
Снимката е от статията в The New York Times


Read more!

posted by Illa @ 7/23/2007 06:02:00 сл.об., ,

“Мисли с чувствата, чувствай с разума”

Или, както са го превели другаде, “Мисли със сетивата, чувствай с разума”, а в оригинал: “Think With the Senses, Feel With the Mind”, за да няма скрито-покрито. Има ли някой, който да не знае, че така е озаглавена експозицията с куратор Робърт Стор (в Арсенала) на тазгодишното биенале във Венеция? По нашите масмедии събитието се свързва главно с откриването на българския павилион, на което (откриване) се сервирало българско вино. Няма лошо.
Ама на мен думата ми е за друго. В тази изложба (в Арсенала, а не в българския павилион) участва Недко Солаков с работата си, включваща някои (предимно с български акцент) аспекти на семиотичния субстрат “Калашников”. Вероятно темата се е харесала на Робърт Стор, за да избере Недко Солаков за участие в главното събитие на Биеналето`07. Подбрал е и работи на друг художник, с когото Солаков вече е имал съвместни представяния в Ню Йорк - румънеца Дан Пержовски. Пержовски тази година не може да насмогне на изложби, биеналета, пърформанси, край нямат. Критиците казват, че бил по-скоро карикатурист, но това не му пречи на изявите из най-големите световни галерии. Да не забравяме, че има и журналистически background. Така че с пълно право може да заяви: “Вчерашните новини са днешното изкуство” и да го напише в началото на експозицията си във Венеция. Той знае за какво говори. И то си е така: днешното изкуство - това са вчерашните новини.
Е, не цялото изкуство. Но българската литература - май да. Казва го Владимир Трендафилов във в. “Култура”: “Големи сектори от литературата ни се видяха някак принудени да следват журналистиката, да повтарят като папагали данните и афектите на последната, притуряйки малко допълнителна емоционална подправка, за да останат верни поне на рудиментите на жанровете си”.
Аз съм лаик, не отбирам твърде. Не мога да споря като казват, че текстът на Вл.Трендафилов бил много слаб. Според професионалните аршини, може би. Но в него има две неща, които заслужават внимание. Пръвото, вече го споменах. Родните културтрегери трябва да се радват - в това отношение са в крак със световните тенденции.
Второто е опитът за скициране на литературна теория, базирана върху основата на съвременната епоха - комуникацията. Дали правилно е подходил, дали има логически пропуски, не знам. Както казах, не ща да вземам ничий хляб и да се пъхам където не ми е работа. Само Господ знае и неговите литературни пророци по нашите земи.
Това е ясно. Допустимо е някои хора да не са разбрали за какво става въпрос. Ама нещо ми се губят причините, поради които Георги Господинов рипа като ущипана булка. Той сигурно си ги знае тия причини, иначе защо да го прави? Нищо, че според споменатите някои, той бил заел “толкова ясна позиция” и бил необичайно остър, щото нали - Остър му бил любим автор… Нито ясната позиция разбрах, нито пък защо трябваше да намесват Остър, ама нейсе. Аз много работи не разбирам. И най-вече: защо ми трябваше да се намърдвам между шамарите - белким, учени люде спорят, те си знаят… Тя, моята логика и граматика, е къде-къде по-объркана! И “смесена метафора” не знам какво е. Виж, за демагогия и бягане по тангентата - знам. И за похвата “изместване на въпроса на лична плоскост” също съм подочувала.
Ама какво ми отбира акълът - дип си е колкото на магаре, щом се обаждам докато се ритат атовете…

Read more!

posted by Illa @ 7/22/2007 04:22:00 сл.об., ,

a la Wittgenstein

Не само аз - случва се и министри да се чувстват неразбрани :)
Даже Сергей Лавров се почувства неразбран от редакцията на списанието The Foreign Affairs...

Read more!

posted by Illa @ 7/20/2007 03:54:00 сл.об., ,

"Само заради един човек”

Така е озаглавил статията си в The Wall Street Journal Брет Стивънс. Авторът разсъждава върху отношенията на западния свят с новата стара Русия. Много от становищата му сигурно биха били оспорени. Аз ще си позволя да цитирам само два пасажа, които ми се сториха интересни:
“Това, което е от значение, е добре изразено в забележката на говорителя на руското външно министерство Михаил Каминин по повод решението на Великобритания да изгони четирима дипломати.
«Не разбирам позицията на британското правителство - казва г-н Каминин. - Те са готови да пожертват отношенията ни в областта на търговията и образованието заради един човек».
Това е поразителна забележка, както заради съдържанието си, така и заради очевидното нехайство, с което е направена. Цялата архитектура на либералната демокрация се гради върху “заради единия човек”. Г-н Каминин не само, изглежда, не забелязва това, той, изглежда, си мисли, че и ние не го забелязваме. Вероятно, индулгенциите, които Западът продължаваше да издава на режима на г-н Путин през последните седем години, му дават основание да мисли така”.


Read more!

posted by Illa @ 7/19/2007 09:47:00 пр.об., ,

Дмитрий Пригов

prigov От едно денонощие се опитвам да кажа, че е починал. Не че разчитам на това, някой да знае кой е Дмитрий Пригов. Нямам и намерение да публикувам биографията му.

Трябвало е да участва в пърформанс. Да се издигне в нещо като шкаф до 22-рия етаж на общежитието на Московския университет, докато полемизира със собствените си записи. Само че получава инфаркт...

Беше знаков представител на концептуализма в руската поезия.

Мои опити да преведа няколко стихотворения... В негова чест... Лека му пръст!

Read more!

posted by Illa @ 7/16/2007 11:30:00 сл.об., ,

Срещи

Съобщава се, че тия дни в Лондон се състояло събиране на фенове на "Междузвездни войни". В ExCel Centre на Доковете в английската столица се събрали около 50 хил. души, имали удоволствието да станат свидетели на първата от много години насам среща на Люк Скайуокър и Дарт Вейдър (по-точно: на Марк Хамил и Дейв Прауз).

Покрай събитието в интернет се появи следната снимка, към която някой шегаджия е прикачил забавен коментар във формата на реплики-балончета:


Read more!

posted by Illa @ 7/16/2007 06:25:00 сл.об., ,

Три сюжета

1) The Washington Post публикува статия относно развитието на информационните технологии в Русия. "Русия не е Индия", казва авторът Steven Pearlstein - Русия разполага с почти 100% грамотно население, отлични математици и инженери, подходяща инфраструктура в големите градове. Но пред бизнеса в сектора на високите технологии има редица трудности. Какви са те, според Пърлстейн?:
- Технологичното ноу-хау принадлежи на държавните монополии, които са бюрократични и неефективни. Дори да се приватизират предприятията, те остават в плен на бавните иновационни процеси;
- Липсата на квалификация и опит при управлението сложни проекти, както и при прилагането на теоретичните знания на практика;
- Отсъствието на надежна система за защита на интелектуалната собственост, съществуващата система лесно бива заобикаляна благодарение на корумпираността и некомпетентността на съдебната система;
- Бюрократичността на държавния апарат, който залага не на развитието на научните изследвания, а на бързите печалби от енергодобивния сектор;
- Държавната намеса в икономиката, която води до това, че:
а) от една страна, частният сектор се ориентира към бързите печалби чрез покупко-продажба на енергийни ресурси поради несигурността на дългосрочните инвестиции;
б) от друга страна, способните кадри вече предпочитат работата в държавната администрация на високодоходни позии в министерствата с отношение към добивната промишленост, отколкото тази в частния сектор.

2) В същото време в Русия вече е произнесена първата присъда за обида в интернет. Фактическата страна на делото е следната: в Мрежата млада жена се запознава с вече осъдения. Както и да са се развили отношенията им, но виртуалният събеседник публикува на някакъв сайт истинското име и телефонния номер на потърпевшата, както и оскърбителни забележки по неин адрес като използва нецензурни думи и изрази. Младата жена се оплакала пред компетентните органи (специалното подразделение в милицията, което се занимава с разследване на престъпления в сферата на високите технологии). Резултатът е: присъдена глоба в размер на около $1200 за публично нанесена обида, както и за незаконно събиране и разпространение на лична информация.
В Италия, по данни на BBC, обидата също е престъпление по смисъла на НК, докато във Великобритания обиденият може да подаде граждански иск. Процедурата е следната: потърпевшият може да подаде иск срещу администрацията на сайта, съдът се произнася с решение дали администрацията да предостави на ищеца идентифициращи ответника лични данни, след което може да бъде подаден съответният граждански иск за обида.

3) И като заговорихме за съд - още един твърде любопитен сюжет. Борис Кузнецов е известен руски адвокат. Представлявал е интересите на близките на загиналите в подводницата "Курск", на учения Игор Сутягин, обвинен в шпионаж в полза на САЩ, както и на Манана Асламазян, която ръководеше фонд за подпомагане на руските масмедии (след като в лично качество беше обвинена във финансови машинации и последваха обиски във фонда, тя взе решение да напусне Русия и фондът беше закрит).
Борис Кузнецов защищава в съда бившия депутат от Калмикия Левон Чахмахчян. Докато разглеждал материалите по делото, Кузнецов се натъкнал на справка, сочеща, че телефонът на Чахмахчян е бил подслушван въпреки депутатския му имунитет. Адвокатът фотографира справката и сезира Конституционния съд за закононарушение от страна на специалните служби. Като последица от това сезиране, едно от московските съдилища разрешава адвокатът Кузнецов да бъде обвинен в разгласяване на държавна тайна. Появиха се съобщения, че Кузнецов е в неизвестност и че е напуснал Русия.
През последните години прокуратурата е отправяла искания към адвокатските колегии в Москва и Петербург да лишат от адвокатски права редица адвокати, ангажирани със защитата на Ходорковски, но адвокатските колегии са отхвърляли тези искания.

Read more!

posted by Illa @ 7/15/2007 01:21:00 сл.об., ,

Корпоративните блогове

Все си мислех, че те, корпоративните блогове, имат задачи, малко по-различни от получаването на директни приходи за компанията. Бях с впечатлението, че професионалните блогъри са преди всичко ЕТ, които декларират основни си доходи като произлизащи тъкмо от блогването.

Ето, че практиката се опитва да ме опровергае.

Чудя се, как мога да имам доверие в един търговец (по смисъла на ТЗ), ако той де факто е зарязал декларираната си основна дейност и търси пряка печалба от поддържането на блог?

Какви ли не чудеса се случват по света.

Read more!

posted by Illa @ 7/08/2007 03:13:00 сл.об., ,

Заядливо

Или Как книгите се продават като салами

Има нещо гнило в системата на разпространяване на културни ценности и информацията за тях. Открих топлата вода, нали.

Вярно, от една страна, трябват пари. Културата си е скъп отрасъл. Трябват солидни инвестиции, за да се произведе нещо. И като се произведе, то трябва да се продаде, за да се върнат поне разходите… В този смисъл, да - прав е родният гуру в рекламата, който заяви, че книгата не е стока по-различна от салама.

От друга страна, книгата не става за ядене. Значи все пак е по-различна от салама. Нито можеш да я рекламираш, нито да я продаваш като салам. Просто защото мотивацията да си купиш книга е по-различна. Да не говорим пък за това, че е доста спорно дали книгите се пишат, за да се купуват или за да се четат. Има и такива, и такива книги. Думата ми е за вторите - дето се пишат, за да бъдат четени. Съвременното книгоиздаване и книгоразпространение май им е обърнало гръб. Преди, заради престижа си, издателствата, макар и на загуба, издаваха добри книги в малки тиражи с малки шансове да се продадат дори те, т.е. малкото екземпляри. Сега, както във всички области, мастодонтите постепенно поглъщат дребните си конкуренти и вече не се грижат толкова за имиджа си на значими за културата субекти, еня ги е само за печалбите. Очевидно, не говоря за българските реалии. Все още. Тук все още помагащите да се продават какви да е книги, се самоуспокояват, че все пак продават книги, а не салами, че така ще подмогнат издатели и книжари да се замогнат и да издават/продават даже трудносмилаеми продукти.

Защо да не обявят Харуки Мураками за най-добрия японски писател? В края на краищата, не са чели други - може пък да се окажат прави. Щом се продава добре, значи е добър. Добре де, Харуки Мураками пише добре, има в произведенията му пластове, които заслужават внимание. Аз го харесвам. Признавам, не съм чела кой знае колко. Чела съм го на руски. И не възнамерявам да го чета на български. Защо ли? Просто защото руските преводи са правени от японски, а не от английски като българските. Да беше английският ми достатъчно добър, бих чела Харуки Мураками на английски. Но не и препреведен на български - няма да има кой знае колко общо с Харуки Мураками.

За първите две книги (”Норвежка гора” и “Спутник, моя любов”) на сайта на издателството няма сведения относно преводачите. “Кафка на плажа” е преведена от, предполагам, млад преводач. Силно се надявам английският му да е по-добър от руския. Няма лошо, че е превеждал и Манделщам. Само дето се съмнявам, че разбира поезията на Манделщам, щом строфа в едно от стихотворенията е преведена в точно обратен смисъл на това, което поетът е казал. “Хроника на птицата с пружина” е преведена от Емилия Масларова, която превежда “Хари Потър” и Ричард Бах. Амплоато е удачно. Чудя се, дали японист би се заловил да превежда Харуки Мураками. В края на краищата, кой би се отказал от някой лев за честен труд? Да, ама кое издателство би се сетило? Саламът си е салам.

Read more!

posted by Illa @ 7/06/2007 01:36:00 сл.об., ,

Изкуство, политика, провокации и още нещо

Нали се сещате откъде е това “… и още нещо”? Така де, употребявам го за снижаване на патоса, както мой познат писател ми обясни смисъла на характерен жаргонен израз )

Умишлено не следя специализираните български сайтове - ще ми се да съм наясно какво стига до редовите потребители на културни ценности у нас. Вярно, “Дневник” е писал за изложбата на Вазарели в НХГ. Във всички случаи, информацията не е била на предни позиции в е-изданието. Но поне са написали. Макар да има разногласие относно продължителността на изложението - до 26 юли или до 24 юни според различните източници. Както и да е - който видял, видял.

Добре: за Матю Барни обикновено се пише като за съпруга на Бьорг. За комедията на Ларс фон Триер писаха все едно не са гледали филма. За Брайън Ино май нищо не се пише. Какво пък да пишат? Нещата напомнят за прохождането на бирата по нашите земи в края на ХІХ в. Нали се сещате каква е била реакцията на дедите? Ама после им харесало… Всичко си идва на мястото. Затова не постнах тук видеото от изложбата “77 милиона рисунки” - ако ви е любопитно, вижте.

Какво общо има политиката? Надпис в един от павилионите на Биеналето във Венеция през тази година: “Вчерашните новини са днешното изкуство”. Впрочем, Недко Солаков беше представен в българския павилион с инсталация, включваща обиграването на патентните спорове относно производството на автоматите “Калашников” у нас.


Read more!

posted by Illa @ 7/05/2007 07:32:00 сл.об., ,