Селскостопанско 07 юни 2010

В префектура Миязаки има шап. Телешкото от този район се смята за най-доброто в Япония. Губернаторът е изразил задоволство, че има изгледи поне пет от биковете за разплод да бъдат спасени, защото (според всички изследвания) засега те са останали незасегнати от вируса, дай боже да не се заразят. На унищожаване подлежат хиляди животни от елитната порода. Покрай говедата пострадаха и прасетата по тези места, но явно те не са от толкова ценни породи и затова по телевизията осведомяват главно за породилия се проблем с бифтека. Предишният министър на земеделието отнесе много критика за това, че не е разпоредил навреме да се вземат мерки за ограничаване на епидемията сред едрия рогат добитък. Няма да му е лесно на наследника.
Иначе, в магазина два домата струват към три лева български пари. Това са от евтините. Има и два пъти по-скъпи. Може да решите, че това се дължи на факта, че тук земеделието е предимно дребно и, според икономистите, неефективно. Може. Ама може и да не така. Като има много дребни производители и стриктно спазване на правилата, няма как да има монополно установени цени. А дали три лева за два домата е скъпо, е нещо относително. Току-що завършилите гимназисти почват със заплата някъде към 1500-1600 лева. По традиция и тук, като в България, продължават да живеят с родителите си даже след като се оженят. Ако обаче решат да започнат самостоятелен живот, повече от прилична квартира за сам човек (с консумативите) ще им излезе под половината заплата. С останалото могат да си се хранят, да се обличат и даже да се развличат. Вярно, няма да спестят нищо. Завършилите университет не почват с кой знае колко по-високи заплати, но пък след 2-3 години могат да разчитат на по-голямо увеличение, което да върви нагоре по по-стръмна стълбица. Ако традициите останат това, което са. Набелязва се тенденция, след като се дипломират, доскорошните студенти да не бързат да се обвързват с някоя фирма, а да си уплътняват времето с 4-5 почасови работи, което им осигурява достатъчно доходи и много повече свободно време. И госпожиците вече не бързат да стават госпожи. Всичко тече, всичко се променя. Даже в Япония.
Но да се върна на селското стопанство. Като заваля, та забрави да спре цяла седмица, нивичките (повечето с размер едва ли не на носна кърпа) се наводниха. "Горките хорица!", рекох си. Ама и това не било каквото изглежда. Оказа се, че отводнителните канали били така проектирани, че да отвеждат водите точно към нивите. Престоят площите под водата 2-3-4 дни и пуснат по тях трактори. Като корабчета плуват тези трактори из полублатата. Първо изравняват почвата. После сеят. Под водата. Предполагам, че е ориз, не знам какво друго може да е.
Да не споменавам фестивала-надпяване на жабешки хорове за автентичен фолклор, който в момента тече на всички сцени_ниви_блата наоколо. Голяма радост за живущите в съседство.
Съседите от отсрещната къща, при този мижав размер на земеделската площ, с която разполагат, поддържат цял парк механизация - имат си гаражче за тракторче и други колесни, които не познавам. Ако не ги дават под наем на останалите "земеделци" от квартала, не знам каква им е финансовата изгода от съхраняване на тези машини и грижите за тях.
Не знам и каква му е ползата на собственика на ягодовите поля (някъде към 5 на 4 квадрата), когато пусна съседната детска градина да бере и яде плодовете на труда му. Относно хигиената на изяденото от 3-4-годишните бригадири, нищо не мога да кажа. Вярно, че плодовете растат над полиетиленови платна, за да нямат пряк досег с пръстта, но все пак...
Тия дни същата детска градина си организира състезание по най-бързо газене на кал до колене. В екс-ягодовото поле, понастоящем блато, бяха поставили два огромни пластмасови репера и нещастните дечица бързаха да стигнат до спасителния бряг. Някои бяха толкова отчаяни, че се катереха по моста, само и само да се изкачат на горния бял свят.
Така си мисля аз, де. Откъде да знам. По принцип е прието, че на децата им харесва да се плацикат в локви и да се цапат с кал до уши. На учителките определено им харесваше да киснат в блатото. Учителят беше решил да не им отнема пространство и стоеше на сухо като помагаше със съвети и указания.
Толкова по селскостопанската тема. Засега.
Междувременно къщата, която преди пет месеца беше от другата ни страна, биде съборена и съградена изоснови. Хората вече се нанесоха и си живеят на ново. Сега входът не е откъм нас, а откъм храма. Така и трябва.

Read more!

posted by Illa @ 6/07/2010 01:06:00 сл.об., ,

Прозрения 03 юни 2010

Който хвърля по един поглед на Facebook, знае, че съм прописала хайку. "Прописала" не е съвсем точно, защото хайку не се пише. Хайку не е поезия. Хайку е във въздуха наоколо и стига само да се протегнеш да го хванеш. Хайку не е поезия. Хубавото хайку се пише предимно с йероглифи, съставени от приблизително еднакъв брой чертички. Моите хайку не са хубави. Няма как да са. Аз дори не знам с какви канджита се изписват думите.
Купих си детска книжка. С образователна цел. След два месеца учене на японски вече се ориентирам из нея. Дип че е на хирагана и даже думите са разграничени. Четенето на аналогична българска книжка би означавало, че второкласникът е усвоил грамотността. Тук обаче детето, прочело такава книжка, продължава да бъде неграмотно. Защото човек се приема за грамотен, когато владее поне 1000 йероглифа. Четенето на сричковите "азбуки" хирагана и катакана не се брои. Е, как при това положение да знам дали пиша прилични хайку?
Добро хайку ли е това:

Башо нямаше
да насмогне на толкоз
жаби за хайку

Разбрахте ли нещо? Няма значение. Препратка е към най-класически образци на жанра.
А това:

казват някои
прецъфтя сакурата
твърде бързо ли

Те това беше "политическо" хайку. Ама няма значение.
Тук хайкуто си хвърка около лампата като пеперуда. Или лази като лебарката-танк, която преди малко убих. Убих я, защото беше пъргава като танк. Дъждовен сезон. Дано хлебарките не се нарояват като моите хайку.

Read more!

posted by Illa @ 6/03/2010 12:40:00 сл.об., ,