Руската реакция

США объявили России нефтегазовую войну. Защо? Защото "в края на миналата седмица във Вашингтон беше подписан меморандум с Азърбайджан за енергетичната сигурност в района на Каспийско море. Това споразумение предвижда съдействие от страна на Америка (при това - финансово) за прокарването на енерго-магистрали от Средна Азия през Баку и Тбилиси към Турция и нататък - към Европа. <...> Освен това миналата неделя започна работа газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум, който ще се превърне в отправна точка за трасето "Набуко", което на свой ред ще осигури преки доставки на каспийски газ за Европа (чак до Австрия), като се заобиколи Русия".
"В областта на доставките на нефт също отдавна имат намерение да избутат Русия: построяването на нефтопровода Бургас-Александруполис не предизвиква оптимизъм във Вашингтон. А като се имат предвид новите договори на американците с Баку, и този проект може да се окаже под заплаха от пропадане".
Много са интересни и коментарите след статията. Сергей Марков - директор на Института за политически изследвания, твърди, че Русия твърде малко се намесва във вътрешните работи на други страни, проявява пасивност вместо да си пазарува чужди политици, които да прокарват нови проруски "икономическо-политически проекти": "Напълно съм съгласен с твърдението, че енергетиката - това е оръжието на ХХІ век".

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/27/2007 02:27:00 сл.об., ,

Мемоарно

Искам да ви обърна внимание върху разговора с Иван Панталеев за Димитър Гочев от публикация в "Дневник". Покрай другото, споменава се за изненадата на Панталеев при първата му среща с Гочев през 1993 г.

Своя(та) Überraschung от срещата с Димитър Гочев аз преживях преди 30 години в една зимна(?) вечер, когато имаше режим на тока. Със свещ в ръка отворих вратата и видях силуета на мъж, а люшкащото се пламъче осветяваше падналата върху лицето му коса. Бях малка и плашлива. Успокои ме фактът, че той се изплаши, колкото и аз. После къщата се напълни с книги за Брехт, а аз не смеех да ги докосна, за да не разваля магията.

Беше толкова отдавна, че се не ми се вярва да се е случило...

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/27/2007 12:13:00 сл.об., ,

Пак за тръби

Европейският комисар по енергетиката Андрис Пиебалгс от вчера е във Вашингтон. Той се опитва да убеди американския президент страната му да се включи в Протокола от Киото за ограничаване на вредните въглеродни емисии, както и да съгласува действията на ЕС и САЩ по разширяване на използването на биогорива. На пресконференция, Пиебалгс е говорил и за усилията на европейските страни да диверсифицират външните за съюза източници на енергоносители като разширят достъпа на централноазиатските страни до пазарите в Европа (чрез "Набуко").
Според Прайм-ТАСС, Пиебалгс е казал още, че сега около 25% от потребявания в ЕС природен газ е руски и този дял няма да се увеличава. Еврокомисарят е споделил, че Европейският съюз се обявява против създаването на газов картел, който би нанесъл "огромни поражения върху газовите пазари" и ще навреди на отношенията с доставчиците на газ. В случай, че картелът все пак бъде създаден, Пиебалгс е заявил, че ще направи всичко възможно ЕС да инвестира повече в атомната енеретика и в т.нар. "чисти въглища".

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/27/2007 10:33:00 пр.об., ,

"Кат шъпа спартанци"

Видимо е, че напоследък пиша повече за изкуство, отколкото за каквото и да било друго. С всекиго може да се случи, какво да се прави :)
Колебах се дали да говоря за "Персите" на Есхил, поставена от Димитър Гочев. Ще си кажа пак: "ако нещо трябва да се обяснява, то не трябва да се обяснява". И в театъра, както и навсякъде другаде, има няколко категории зрители: такива, които са попаднали там случайно и нищо не разбират; такива, които са специалисти и всичко разбират, и такива, които се интересуват, но малко разбират. Има и една друга категория, може би най-важната - на тия, в които са парите (свои или чужди): те могат да са от която и да е от горните категории, а понякога - и от трите заедно. Действащите лица ухажват тия последните, смигват на първите (защото "преставете си, ако всеки българин отделя по 1 лв. месечно..."), снизхождат към вторите и презират третите (защото от тях - ни левче, ни рецензия, ни вот).
Това си мислех като гледах публиката вчера. А представлението си струваше. Особено Маргит Бендокат беше великолепна. Ама какво да ви обяснявам, то е ясно. Пиесата е потресаваща, трактовката на Гочев - адекватна. Не знам, защо на някои им беше скучно...

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/26/2007 06:57:00 сл.об., ,

"Сюрреалистични неща"

И подзаглавие "Сюрреализъм и дизайн". На това е посветена изложбата, която ще се открие в четвъртък в "някои много тъмни помещения" на Музея "Виктория и Албърт" в Южен Кенсигтън, Лондон. Определението за залите е на Stephen Bayley в статия за The Observer. Авторът търси източника на взаимопривличането между сюрреализма като направление в изобразителното изкуство и дизайна на вещи за ежедневна употреба.
Музеят "Виктория и Албърт" е подговил специален сайт за събитието:

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/25/2007 01:30:00 сл.об., ,

Още намерени неща

Свещени крави и същностни неща. Индия - каквато е (в очите на С. Гупта).

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/21/2007 08:08:00 сл.об., ,

Околосъдебни новини

І. Това, че адвокати и даже съдии си водят блогове, вече е обичайно. Но какво да се прави, ако съдебните заседатели в блога си споделят своята предубеденост относно вината на подсъдимия? Така той нарушава две свои задължения: 1) да не формира мнение преди завършване на съответната съдебна фаза; 2) да не обсъжда публично обстоятелства по делото преди произнасяне на присъдата. Ще даде ли това достатъчни основания на второинстанционния съд да отмени присъдата, произнесена на първа инстанция?

ІІ. В блог-дайджеста, посветен на борбата срещу авторското право, последната новина е баталията по повод "arenabg.com" (съжалявам, аз не съм ползвала този сайт и не знам дали това е точният адрес, но така е посочен в новината).

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/20/2007 07:26:00 сл.об., ,

Феминизмът - край на дисидентския период?

След като през 70-те години на ХХ в. беше институционализиран курсът по феминистки науки в университетите, сега идва ред и на феминисткото изкуство. В Бруклинския музей започва работа Център за феминистко изкуство "Елизабет Саклър". Саклър, изглежда, отдавна работи за откриването на този център. Още през 2002 г. фондацията й купува за музея култовата за феминизма инсталация на Джуди Чикаго "The Dinner Party". На 23 март работата ще намери постоянното си местожителство на територията на Центъра. Джуди Чикаго създава произведението си през периода от 1974 до 1979 г. Състои се от голяма триъгълна маса, на всяка от страните на която са предвидени места за знаменити жени от световната история - от праисторическия период до съвременността (общо 39). Наоколо са изписани още 999 женски имена.

Пак на 23 март тържествено ще бъде открита изложбата "Глобален феминизъм". На сайта на музея експозицията е представена с фотос от видеото на Боряна Драгоева (Росса) "Празнуване на следващия миг".

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/20/2007 02:35:00 сл.об., ,

1984, Обама и Хилари

Хедър Грийн пише в блога си на сайта на BusinessWeek за някои особености на предизборната борба в средите на американските демократи. На YouTube се появява видео в подкрепа на кампанията на Барак Обама. Използвана е реклама на Apple, инспирирана от Оруел ("1984"). Хилари Клинтън е представена като диктатор, а посланието е "Гласувайте различно", т.е. за Обама. Хедър Грийн смята, че клипът повдига въпроси, както в политически план, така и по отношение на нарушаването на авторски права.
Впрочем, привържениците на Хилъри не са останали по-назад.

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/20/2007 09:26:00 пр.об., ,

Изкуство, пазар, роднинства

През март се провежда традиционният пазар на рисунки в Париж. Тази година 31 галерии представиха повече от хиляда произведения, създадени от Ренесанса до 70-те години на миналия век. Съвременното изкуство отсъства нарочно - за първи път отделно се провежда пазар за работи на наши съвременници. Той ще се състои от 22 до 26 март на Avenue d’Iena.

В последните години само 13,6% от продадените рисунки са на живи автори. За сметка на това, обече, цените им са малко по-високи от тези на починалите. Работата е там, че се предлагат скици, нахвърляни идеи и други творби без особено самостоятелно значение и без изгледи цената им да нараства (що се касае до утвърдените автори). Докато работите на живи творци имат потенциала да служат като източник на печалба. Например, рисунките на най-скъпопродавания съвременен художник Деймиън Хърст, през 2000 г. са се оценявали на около $8 хил.(по тогавашния курс - около € 9 хил.). През 2004 г. рисунката, наречена Beautiful obliterating accelerating psychotic Drawing (виждате я), е препродадена за € 26 хил.

Най-известната работа на Хърст е препарираната акула, продадена за $8 млн. Друго от препарираните животни (овца) е оценено на $5.7 млн. maestross, обаче, харесва най-много инсталацията му "Аптека". "Pharmacy" е името и на ресторант, който открива в Notting Hill (Лондон) заедно с Матю Фройд - правнук на Зигмунд Фройд, племеник на Лусиан Фройд и зет на Рупърт Мърдок. Впрочем, ресторантът е закрит след известни възражения от страна на Британската фармацевтична общност. Хърст участва в начинанието дотолкова, доколкото излага свои творби в помещението. След закриването на ресторанта, тези творби са разпродадени от Sotheby's за £11 млн. Ако продължа да клюкарствам, няма как да пропусна факта, че първата съпруга на Матю Фройд после се омъжва за граф Спенсър - брата на Лейди Ди. Всъщност, безнадеждна работа е да изброявам всичките днешни Фройд - няма някой, който да не е известен :)

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/17/2007 04:13:00 сл.об., ,

Музеен маркетинг

Преди повече от половин век 24-годишният Джо Прайс възнамерява да се посвети на бизнеса със спортни коли. Случва се така, че в Ню Йорк посещава антикварен магазин заедно с бащиния си приятел Франк Лойд Райт. Да, същият този, чието приятелство си приписваше и героят от "Опасен чар". Но пазаруването на Джо с великия архитект се оказва съдбоносно за младия мъж - той е пленен от японска гравюра от епохата Едо. И решава да зареже колите. Започва да събира знаменитата си колекция. Научава много неща за Япония, епохата Едо и изкуството. Разбира, например, че автор на първата купена от него гравюра е на художника Ито Джакучу, живял през ХVІІ в.
През 2006 г. най-посещаваната в света изложба е “The Price Collection: Jakuchu and the Age of Imagination” в Токийския Национален музей. Видели са я средно по 6 446 зрители на ден. От десетте най-посещавани музейни експозиции през миналата година, четири са в споменатия токийски музей. Втората по посещаемост (с 6 324 посетители на ден) е в друга зала на японската столица, където за два месеца са били изложени творби на Леонард (Цугухару) Фуджита - японец, живял и творил в Париж в първата половина на ХХ в. В скоби казано, неговата "The Cafe" е сред любимите ми.
Но броят на посетителите не е толкова впечатляващ, ако се има предвид, че през 2005 г. средно по 9 436 души на ден! са си направили труда да видят графиките на Хокусай в Националния музей в Токио. Хокусай е култов художник от ХІХ в. - неговата 15-томна "Манга" няма как да не е обект на поклонение от младата японска (и не само) публика :)
Така или иначе в борбата за посетители, а следователно - и за приходи, японските музеи печелят безапелационно. Следват ги нюйоркските музеи (през минала година сред най-посещаваните са експозициите, вдъхновени от Едвард Мунк, "Дада" и новата испанска архитектура в МоМА; "Русия!" в Музея Гугенхайм и др.). Но все пак, на трето място с 2 697 посетители на ден е изложбата "Климт, Шиле, Мозер, Кокошка" в парижкия Grand Palais. За ужас на лондоските галеристи, работите на Кандински в Tate Modern са видени едва от 2 700 души на ден (45-то място).
В интерес на истината, в класацията (по различни причини) не участват всички от значимите световни музеи - например, Уитни в Ню Йорк, Музеят "Ван Гог" в Амстердам и др.

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/16/2007 04:15:00 сл.об., ,

Властта съветва

Вчера вторият човек в администрацията на Путин - Владислав Сурков, изнесъл лекция пред студентите от Руския държавен хуманитарен университет. След като уведомил присъстващите, че работи във ведомство, което всеки ден работи за това "да няма революция в Русия", той дал шест съвета на студентите:
1) Да не бъркат личното си мнение с общественото, защото иначе не може да има единство;
2) Да не се надяват на помощта на чужди правителства, защото демокрацията е власт на народа, а властта е суверенна;
3) Не бива да се говори за свобода, демокрация и справедливост с чужди думи, взаимствани от книги и вестници, от чуждия опит. "Тези думи приличат на мисли, но те са само думи <...>, а интелектуалният суверинитет е много важно нещо";
4) Не бива да се сприятелявате с болшевики - това са хора, които наричат себе си фашисти, кланят се на Берия и Хитлер и на всичкото отгоре искат граждански свободи, обаче лъжат, защото тия хора просто са различни;
5) Не бива да се прави като либералите, които биха преговаряли с терористи и даже искат нефтът да е по-евтин - "не трябва да искате поражение или отслабване на вашата страна, даже ако нещо в нея не ви харесва";
6) Не бива да се забравя, че "демокрацията е власт на народа, т.е. власт" или "демокрацията е сила, закон и ред", или (с още по-други думи) "присъствие на държавата в живота на хората".

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/14/2007 09:39:00 сл.об., ,

Мутации на масмедиите

Изследователският център Project for Excellence in Journalism публикува поредния си годишен доклад State of the News Media 2007. Покрай другото, авторите на доклада правят извод, че журналистическата "култура на аргументите" постепенно се превръща в "култура на отговорите", т.е. журналистите все повече декларират идеологическите си позиции и старателно доказват на читетели/слушатели/зрители собствената си правота.
Някои от заключенията в доклада:
- Броят на радиослушателите и на потребителите на интернет се стабилизира. Успоредно с това намалява популярността на кабелните ТВ (които са най-популярни в САЩ), падат тиражите на вестниците и много от списанията. Засега "новите" масмедии (PDA и MP3-плейери) нямат новинарско значение;
- "Традиционните" масмедии все повече се интересуват от интернет, но и до момента не са успели да произведат ефикасен модел на използването му;
- През 2005 г. забележимо нарастна популярността и разнообразието на блоговете, които преминават към нова степен в развитието си - създаването на скандали и, в отделни случаи, комерсиален успех;
- Вестниците си остават любимо средство за осведомяване за хората, интересуващи се от политически новини (66% от американците, които следят развитието на политиката, редовно четат вестници);
- Радиото продължава активно да се променя и, съдейки по всичко, слуховете за неговата смърт са силно преувеличени - в началото на ХХІ век радиото остава една от най-популярните масмедии.

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/13/2007 06:44:00 сл.об., ,

Kunst macht frei

Нали?
Без да се солидаризирам с максимата, че свободата е вътрешно усещане, ще се съглася, че има нещо в тази сентенция. Да се нуждаеш от свобода, е вътрешно усещане. Оттам нататък нещата имат малко по-други измерения. Защото - кое те прави свободен? Изкуството? Работата?
Точно така. Алюзиите са очевидни. Прави ги Юрий Алберт - художник-концептуалист от руски произход, който живее в Германия. Работата му беше (до събота) част от изложбата "Дневника на художника", за която вече писах някъде из блоговете си.
Да оставим настрана екзистенциалните измерения на творбата и житейската философия на автора. Проблемът даже не е в правомерността на такава препратка. Проблемът е, че препращането не е очевидно за всички. Не е очевидно поради липса на обща култура. А страшното е, че тази липса е особено пагубна, когато става въпрос за бъдещите медиатори - за тези, на които е вменено да пресяват важното от неважното и да ни информират за съдбоносни за света събития. Разбира се, говоря за студентите по журналистика.
Преподавателка в московски факултет по журналистика поставя задача на учениците си да направят учебен репортаж за спомената изложба. Темата: "Докъде могат да стигнат епатажът и цинизмът на съвременните художници". Студентите снимат, избират и монтират някакъв сюжет, оценен от преподавателката си като слаб. Тя им предлага да прегледат заедно суровия материал и да подберат други подходящи кадри. Тогава вижда надписа "Kunst macht frei". "Ето! - възкликва. - Това е!". Младежите недоумяват. Следва кратка лекция относно генезиса на артистичното решение. "Изкуството те прави свободен" е дуплика на "Работата те прави свободен" (надпис на входа на Освиенцим). "А какво е това Освиенцим?" - попитали студентите.

Горкото изкуство!

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/12/2007 02:36:00 сл.об., ,

Журналисти ли са блогърите?

Според Конституционния съвет на Франция, не са. На журналисти се позволява да показват сцени на насилие, но за блогърите това е недопустимо.
Поводът за решението е наскоро приет закон, според който привържениците на документирането (често - и на инспирирането) на актове на улично насилие и публикували видео-произведенията си в интеренет ще бъдат наказвани с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 75 хил. евро.
Организацията "Репортери без граници" обаче се обявява против подобно разграничаване на журналисти и обикновени граждани. Тя напомня, че точно блогърите бяха тези, които заснеха издевателствата на египетската полиция и техните материали послужиха като доказателство за насилието, прилагано от властите в арабската страна. Освен това, журналистите не са сигурни, че тълкуването на закона няма да ограничи свобадата на словото и в традиционните масмедии.

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/10/2007 09:01:00 сл.об., ,

Будители

Той "престана да бъде писател и стана проповедник и политик", се казва в статия за Солженицин от 7 март в литературната притурка на The Times.
Нямам желание да коментирам - не съм съгласна с всичко написано във вестника, но много от изводите споделям.

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/10/2007 07:48:00 сл.об., ,

Rolls-Royce



Сюжетът продължава. Униженият Rolls-Royce сега е в Москва. От видеото се разбира, че там изглежда малко по-различно, отколкото в края на миналата година във Флорида. Филмчето показва, че въпреки отношението към него като към уличница, кралският автомобил не се притеснява особено в Музея на архитектурата. Той продължава да доминира и да тормози простосмъртните - разпоредителката едва диша от миризмата на катран. Тя изобщо не го разбира, не разбира какво толкова му гледат и защо трябва да го пази. Но стои край него, търпи и го обгрижва.
Филмчето е с лошо техническо качество, но е добро като внушение. Струва ми се, авторът го съзнава, макар да го направи, за да ми докаже, че е бил там :)

Read more!

posted by Illa @ 3/09/2007 07:58:00 сл.об., ,

Лично

Вероятно трябваше да постна това в Persona grata. Но след като ще нарушавам собствените си правила, нека да е и това - в края на краищата, вещите не съществуват всяка сама за себе си, етикетът не прави нещата, а прекият път не е най-добрият :)
От известно време ме занимава изкуството readymade - когато художникът взема някакъв предмет и го излага в галерията с или без някаква обработка. Затова спонтанно нарекох поредния си блог-проект found object (другото име на това арт-направление). Направлението си e стогодишно, не е последен писък. "Писуарът" на Дюшан вече е класика. Само че преди него той излага велосипедно колело върху дървена табуретка. И този експонат има своя естетически смисъл. А както казва моят приятел с ник Меката шапка, изкуството трябва да мине първо през други части на тялото и чак след това да стигне до главата, не е както го мислят концептуалистите.
Но в readymade-изкуството има нещо, което не му позволява да отшуми вече цяло столетие. Може би, това е бунтът срещу етикетите. Ако едно нещо е произведено като автомобил, то не може да служи за друго. Ако човек ходи с торба на гърба, той не може да не е сисадмин, примерно :) Затова художниците вземат автомобила, отнемат му назначението, смисъла му на съществуване като средство за придвижване (без да го лишават от символа на движението) и се опитват да кажат нещо екзистенциално чрез него. Това правят датчанинът Михаел Елмгреен и шведът Ингар Драгсет, за които писах в поста "Пряк път".
Ако имате желание, ще видите инсталацията им Short cut, част от която е каравана, пропаднала в дупка на пътя. Другата им творба е осквернен Ролс-Ройс, омазан с катран и облепен с птичи пера. Кога човек пропада в дупка, кога гордостта му бива унизена?
На всеки се е случвало. Даже и да не е толкова трагично. Като ми се случи на мен, мога да отида на "Кракра" 4 при Митко Новков - той дава психологически консултации.
Чудя се, как добрите хора избират този занаят - психологията. Трябва да си нечовешки издържлив... Ама това е съвсем друга тема.

Powered by Qumana


Read more!

posted by Illa @ 3/06/2007 07:33:00 сл.об., ,