"Само заради един човек” 19 юли 2007

Така е озаглавил статията си в The Wall Street Journal Брет Стивънс. Авторът разсъждава върху отношенията на западния свят с новата стара Русия. Много от становищата му сигурно биха били оспорени. Аз ще си позволя да цитирам само два пасажа, които ми се сториха интересни:
“Това, което е от значение, е добре изразено в забележката на говорителя на руското външно министерство Михаил Каминин по повод решението на Великобритания да изгони четирима дипломати. «Не разбирам позицията на британското правителство - казва г-н Каминин. - Те са готови да пожертват отношенията ни в областта на търговията и образованието заради един човек».
Това е поразителна забележка, както заради съдържанието си, така и заради очевидното нехайство, с което е направена. Цялата архитектура на либералната демокрация се гради върху “заради единия човек”. Г-н Каминин не само, изглежда, не забелязва това, той, изглежда, си мисли, че и ние не го забелязваме. Вероятно, индулгенциите, които Западът продължаваше да издава на режима на г-н Путин през последните седем години, му дават основание да мисли така”.

posted by Illa @ 7/19/2007 09:47:00 пр.об.,

6 Comments:

At 7/19/2007 11:39:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Либерална демокрация тип "заради единия човек" - звучи твърде лицемерно и демагогски.
Ежедневно в същата либерална демокрация полицията застрелва без да й мигне окото всеки, за когото дори и насън само е сънувала, че е престъпник; сигурно няма друг такъв рейтинг по света като техния. И обществето го приема, счита го за нещо напълно нормално.
Абсолютно същата е и руската логика - и за тях "престъпникът" е онзи "единият човек, заради" когото не си заслужава развалянето на отношения и целия ажиотаж.
Напоследък съм извадил от прахоляка старата теория, че Русия е напълно неразбираема за външния човек страна - и като политика, и като национален манталитет.
Изглежда и този случай потвърждава вехтата теория.
Когато Виталий Калоев утрепа в Швейцария авиодиспечера, по чиято вина загина целият самолет с дечурлига, включително и двете му деца и съпругата му - светът (донякъде) прояви разбиране - загубата му е голяма, а скръбта непреодолима. И го осъдиха на малък относително затвор. Сигурно вече и си е отишъл в Русия да доизлежава, подобно на нашия нашумял случай. И руснаците (както и ние, макар и по други причини) всъщност не вярват, че техният човек е истински виновен - не че не е заклал диспечера, а считат, че е морално оправдан. Светът също проявява снизхождение.
За руснаците обаче няма разлика между този случай и литвиненковия - за тях той също е престъпник (че и предател, което е много по-лошо и за тях значи нещо; вкл и за емиграцията от царско време още).
Именно това има предвид руснакът.
И именно това не могат да разберат ни англичани, ни останали.
А в крайна сметка става дума все за същия "заради единия човек" - както американците не ги е еня и жал за изпозастреляните от полицията, така и руснаците по същия начин - все става дума за "престъпници", и значи това са си търсили.
Що е то престъпник?
Сигурно и това е социално (и политически) обусловено определение.
Не съм сигурен, че има чак такава голяма разлика и пропаст между двете философии и мирогледи.

 
At 7/20/2007 11:52:00 пр.об., Blogger Illa said...

Не бих искала да споря по този въпрос, защото никоя теза не е докрай издържана. Става въпрос за градация на ценности, независимо дали обществото се придържа към тях последователно и във всички случаи. Защото идва един момент, в който самото общество проявява нетърпимост, ако отклоненията станат прекалени. Дори въпросните отклонения да са само повод за нетърпимост, инспирирана от нещо друго.
Ще се въздържа от конкретика.

 
At 7/20/2007 05:05:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Исках само да кажа, че винаги нещо в мен се бунтува, когато един недотам морално съвършен започне да сочи с изобличителен пръст друг, който е също толкова и по същия начин неособено морално съвършен.
За да държиш морална сметка се изисква първо да си излекувал себе си.
Освен това, вероятно не трябва да забравяме, че политиците и държавите са мотивирани от интереси, а човеците и обществата - от етични ценности.
Последната позиция е разбираема и приемлива, но това, някой от политическа гледна точка да съди друг с морални критерии, загърбвайки собственото си несъвършенство спрямо същите критерии - е пак неприемливо за мене.
Аз! мога да ги съдя морално - и едните, и другите; те - не.
Нека си стоят на плоскостта на интересите и на тази плоскост да си се обвиняват - по е почтено.

 
At 7/20/2007 05:34:00 сл.об., Blogger Illa said...

Да, в този аспект се присъединявам към мнението ти. Така е.
Само че имам едно съмнение (само съмение - не знам дали е основателно): дали би било по-добре, ако "си стоят на плоскостта на интересите и на тази плоскост да си се обвиняват". Не знам. Все едно да ги признаем за извънземни )))

 
At 7/23/2007 07:54:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Но те - тези двете, специално - те са!
Сами си определят критериите и ценностите, сами си слагат рамките, както им изнася.
Кой може да им каже нещо?
Макар че може би по-точно е да се каже не, че са "извън", а че са "над".
Както и да е, де.
Дано не съм разбран неправилно.

 
At 7/23/2007 08:25:00 пр.об., Blogger Illa said...

Надявам се, че съм те разбрала )

 

Публикуване на коментар

<< Home