Kunst macht frei 12 март 2007
Нали?
Без да се солидаризирам с максимата, че свободата е вътрешно усещане, ще се съглася, че има нещо в тази сентенция. Да се нуждаеш от свобода, е вътрешно усещане. Оттам нататък нещата имат малко по-други измерения. Защото - кое те прави свободен? Изкуството? Работата?
Точно така. Алюзиите са очевидни. Прави ги Юрий Алберт - художник-концептуалист от руски произход, който живее в Германия. Работата му беше (до събота) част от изложбата "Дневника на художника", за която вече писах някъде из блоговете си.Да оставим настрана екзистенциалните измерения на творбата и житейската философия на автора. Проблемът даже не е в правомерността на такава препратка. Проблемът е, че препращането не е очевидно за всички. Не е очевидно поради липса на обща култура. А страшното е, че тази липса е особено пагубна, когато става въпрос за бъдещите медиатори - за тези, на които е вменено да пресяват важното от неважното и да ни информират за съдбоносни за света събития. Разбира се, говоря за студентите по журналистика.
Преподавателка в московски факултет по журналистика поставя задача на учениците си да направят учебен репортаж за спомената изложба. Темата: "Докъде могат да стигнат епатажът и цинизмът на съвременните художници". Студентите снимат, избират и монтират някакъв сюжет, оценен от преподавателката си като слаб. Тя им предлага да прегледат заедно суровия материал и да подберат други подходящи кадри. Тогава вижда надписа "Kunst macht frei". "Ето! - възкликва. - Това е!". Младежите недоумяват. Следва кратка лекция относно генезиса на артистичното решение. "Изкуството те прави свободен" е дуплика на "Работата те прави свободен" (надпис на входа на Освиенцим). "А какво е това Освиенцим?" - попитали студентите.
Горкото изкуство!
Powered by Qumana
posted by Illa @ 3/12/2007 02:36:00 сл.об.,
