"Кат шъпа спартанци" 26 март 2007
Видимо е, че напоследък пиша повече за изкуство, отколкото за каквото и да било друго. С всекиго може да се случи, какво да се прави :)
Колебах се дали да говоря за "Персите" на Есхил, поставена от Димитър Гочев. Ще си кажа пак: "ако нещо трябва да се обяснява, то не трябва да се обяснява". И в театъра, както и навсякъде другаде, има няколко категории зрители: такива, които са попаднали там случайно и нищо не разбират; такива, които са специалисти и всичко разбират, и такива, които се интересуват, но малко разбират. Има и една друга категория, може би най-важната - на тия, в които са парите (свои или чужди): те могат да са от която и да е от горните категории, а понякога - и от трите заедно. Действащите лица ухажват тия последните, смигват на първите (защото "преставете си, ако всеки българин отделя по 1 лв. месечно..."), снизхождат към вторите и презират третите (защото от тях - ни левче, ни рецензия, ни вот).
Това си мислех като гледах публиката вчера. А представлението си струваше. Особено Маргит Бендокат беше великолепна. Ама какво да ви обяснявам, то е ясно. Пиесата е потресаваща, трактовката на Гочев - адекватна. Не знам, защо на някои им беше скучно...
Powered by Qumana
posted by Illa @ 3/26/2007 06:57:00 сл.об.,
