Изкуство, пазар, роднинства

През март се провежда традиционният пазар на рисунки в Париж. Тази година 31 галерии представиха повече от хиляда произведения, създадени от Ренесанса до 70-те години на миналия век. Съвременното изкуство отсъства нарочно - за първи път отделно се провежда пазар за работи на наши съвременници. Той ще се състои от 22 до 26 март на Avenue d’Iena.

В последните години само 13,6% от продадените рисунки са на живи автори. За сметка на това, обече, цените им са малко по-високи от тези на починалите. Работата е там, че се предлагат скици, нахвърляни идеи и други творби без особено самостоятелно значение и без изгледи цената им да нараства (що се касае до утвърдените автори). Докато работите на живи творци имат потенциала да служат като източник на печалба. Например, рисунките на най-скъпопродавания съвременен художник Деймиън Хърст, през 2000 г. са се оценявали на около $8 хил.(по тогавашния курс - около € 9 хил.). През 2004 г. рисунката, наречена Beautiful obliterating accelerating psychotic Drawing (виждате я), е препродадена за € 26 хил.

Най-известната работа на Хърст е препарираната акула, продадена за $8 млн. Друго от препарираните животни (овца) е оценено на $5.7 млн. maestross, обаче, харесва най-много инсталацията му "Аптека". "Pharmacy" е името и на ресторант, който открива в Notting Hill (Лондон) заедно с Матю Фройд - правнук на Зигмунд Фройд, племеник на Лусиан Фройд и зет на Рупърт Мърдок. Впрочем, ресторантът е закрит след известни възражения от страна на Британската фармацевтична общност. Хърст участва в начинанието дотолкова, доколкото излага свои творби в помещението. След закриването на ресторанта, тези творби са разпродадени от Sotheby's за £11 млн. Ако продължа да клюкарствам, няма как да пропусна факта, че първата съпруга на Матю Фройд после се омъжва за граф Спенсър - брата на Лейди Ди. Всъщност, безнадеждна работа е да изброявам всичките днешни Фройд - няма някой, който да не е известен :)

Powered by Qumana

posted by Illa @ 3/17/2007 04:13:00 сл.об.,

2 Comments:

At 3/17/2007 09:21:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Дълго време и винаги съм се чудел на този парадокс, който, признавам си, ме е настройвал срещу "колекционери" и други с подобно хоби.
Представям си го така:
Първо, човек е увлечен по картини, живопис, рисуване и рисунки.
Второ, купува си една, две, три картини (рисунки, други). После неизбежно става колекционер.
Трето, работата става лавинообразна; неизбежно му се налага да сключва сделки - с всякакви. А те повечето (ако не и всички) - търгуват, търговци са си.
Четвърто - и колекционерът неизбежно също става търговец. Купува и продава, и това му е повече кеф, отколкото собствено изкуството, изпаднало някъде по трасето.

Какво излиза? Че търговията е по-стара, по-силна и по-първична от изкуството?
Така излезе :).

Тази илюстрация, ако беше по-голяма... :)
Сега само е интригуващо :).

 
At 3/18/2007 12:35:00 сл.об., Blogger Illa said...

Аз не съм по принцип настроена против корекционерите. Те вършат и добра работа :) Проблемът при тях е, че колекцията, за да е колекция, трябва да е посветена на някаква тема - било автор, било епоха, било стил, било каквото било. Иначе ще е просто сбирка и ще има по-ниска стойност (и цена, но важното е стойността, вкл. художествена, а най-вече - музейна и експозиционна). И точно това вкарва колекционерите в капана, за който говориш. Но то си е проблем за паралиите, няма какво да ги мисля :)
Аз засега само хвърлям по някое око на анализите за развитието на арт-пазарите. Изглежда, март е ключов месец за обобщения. Та поствам по-любопитните неща от тези анализи, които мярна някъде из нета :)
Впрочем, животните на Хърст са купени не от колекционери. Акулата, доколкото си спомням, беше купена от Самсунг (фармацевтичното отделение), а овцата - от корейски музей. Но не мога да се закълна, че точно това бяха купувачите :)

 

Публикуване на коментар

<< Home