Еволюция на правата на интелектуална собственост(?) 21 септември 2007

Така смята Bart Mongoven, затова е озаглавил по този начин анализа си на очакванията от откриващата се на 24 септември годишна среща на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).
През предходните 40 години, казва авторът, правата на интелектуална собственост бяха считаин за свещени и позициите на защитниците им укрепваха все повече и повече. Но за последното десетилетие този подход беше подложен на засилващ се обстрел от правителствата на развиващите се страни, от организации за защита на човешките права и други хуманитарни организации. Какви са аргументите на тези противници на авторските права и патентите:
- абсолютизацията на правата на интелектуална собственост причинява повече вреди, отколкото са ползите от защитата: спазването на тези права затруднява икономическото и социалното развитие;
- производството на редица стоки се оскъпява излишно - стига се до парадокса при евтина работна ръка и суровини (в Китай, например) цената на произведеното да се определя главно от стойността на заплащаните лицензи;
- известни са случаи, когато западни компани са поискали да патентоват производството на семени от селскостопански култури, които от векове са отглеждани от местното население в някои региони на света;
- високите цени на лекарствата (при СПИН, например) прави невъзможно прилагането им в бедните страни и това създава опасност от пандемия, която да порази обширни райони от света;
- [и т.н.]
Авторът на анализа не очаква радикални промени в регулацията на правата на интелектуална собственост (като например да се стигне до отмяната им). Той обаче прогнозира, че натискът за стесняване кръга на действие на разпоредбите и разширяване на изключенията, както и по посока на ограничаване срока на действие на правата, все повече ще се засилва и в крайна сметка ще доведе до промени. Предвестници за такова развитие са загубеното от Новартис дело срещу Индия, както и раздвижването във фармацевтичния сектор на САЩ по повод искането на здравните застрахователи лекарите да изписват непатентовани лекарства поради по-ниската им цена.
Дневният ред на предстоящата среща на WIPO е сигнал за бъдещи изменения в политиката по отношение на правата на интелектуална собственост.

Blogged with Flock

posted by Illa @ 9/21/2007 11:16:00 пр.об.,

27 Comments:

At 9/21/2007 01:45:00 сл.об., Blogger Orlin said...

"... стига се до парадокса при евтина работна ръка и суровини (в Китай, например) цената на произведеното да се определя главно от стойността на заплащаните лицензи;
- известни са случаи..."

Наистина са известни случаи, като този от последните дни, когато за ужас на втрещената публика и за още по-голям на БМВ, на автомобилно изложение в Германия, Китай без да му мигне окото и без капчица свян, за кумова срама да не говорим, се яви там с индигово копие на джипката на БМВ. В чиято цена, при това, не фигурира и една стотинка за лицензии и подобни отживелици.
Този случай нашумя, но вероятно най-добре е да попитаме руските инженери, конструктори и производители на свръхсекретна, но пък достатъчно ефикасна и конкурентноспособна, военна и ракетна техника. Още преди да сме довършили въпроса си, ще ни залее ред рев и ред сълзи, а най-вече писък и вой до бога, придружени с предълъг списък от китайско разбиране по въпросите за интелектуалната собственост.
Разказват така: идват, вика, китайските другари (те, както знаем, буквално са такива) и искат да закупят от нас лиценз за еди коя си наша оръжейна система, или боен самолет, или ракета. Започваме преговори; те се интересуват от всякакви детайли, чертежи, планове, особености на производство и всякаква подобна информация, под предлог, че искат да си съставят мнение за "товара", който ще купуват. След като ние любезно и по другарски им предоставим всичко това, китайските другари вежливо благодарят, и си заминават.
Не след дълго установяваме, че на световния пазар се е появило абсолютно същото 1 към 1 като нашето, оръжие, китайско производство. Руските оръжейни другари, обаче, за разлика от нас, не са обидени на целия свят и вместо да обругаят китайцев, клатят тъжно глава и казват: тогава още не знаехме, нямахме опит с такива неща.
Такива случаи са множество и вече са станали нарицателни.

Толкова по въпроса колко Китай и неговият подход може да бъде аргумент срещу правата на интелектуална собственост.
Вместо да се либерализират, мене ако питаш, трябва многократно да се затегнат.

Правата са за това - да са привилегия за едни, и да са бреме, ограничение и пречка за други.
Ми не ни харесва. Ми да си идем тогава в пещерата, в джунглата и по рядкото дърво на африканската савана.
Цивилизацията не е безплатна, нито се разминава без жертви.
Хау! :)

 
At 9/21/2007 04:13:00 сл.об., Blogger Illa said...

Смея да не се съглася с теб. Не съм привърженик на тоталното отричане на необходимостта от защита на интелектуалната собственост. Но ще ти възразя, че смисълът на защитата е възмездяване на разходите. А сега то се е превърнало в източник за печалба за хора, които нямат (почти)нищо общо със създаването на защитения обект. Ще ти дам пример. Дори исках да го включа в поста, но щеше много да се разводни :)
Та:
Оня ден присъствах на нещо като сказка относно процедурите по самостоятелно публикуване на литературно произведение по метода POD (Print on Demand). Вече публикувал писател на средна възраст се решава на тази авантюра - пише си произведението, сам прави предпечатната подготовка, с помощта на приятели сам прави макет на корицата, дори сам генерира бар-кода. Т.е. книгата е готова за печат. За собствена сметка. Авторът проучва т.нар. издателства, които правят подобни услуги и се спира на едно само заради партньорските му отношения с Амазон.
Резултатът: книгата се появява в Amazon.com, издателството има грижата само да отпечата вече ПОРЪЧАНИ/платени екземпляри и да ги предостави на сайта за препращане към читателя. Всеки екземпляр струва $14,99. От тях авторът (който е свършил и почти всичката останала работа) получава $2 (два долара). Останилите си поделят печатарят и сайтът. Та толкова за това кой има полза от авторските права. Пропуснах да кажа, че маркетинговите проучвания и рекламата също си ги е направил авторът за своя сметка.
На въпроса дали си е върнал вече разходите, той предпочете да не отговори.

 
At 9/21/2007 04:17:00 сл.об., Blogger Illa said...

Пропуснах за китайците :)
За двадесет години крадене на оръжейни технологии, не са спретнали нищо смислено. И се връщат на идеята, че е по-евтино да купуват готово. Руснаците силно злорадстват по тоя повод. Аз също :)
Подчертавам, че става въпрос за оръжейни технологии. Явно, другите неща са по-лесни за крадене :)
Сещам се за оная смешка дето корейците краднали дизайна на една западна кола, пък китайците я краднали от корейците. Шоу :)

 
At 9/22/2007 03:32:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Добре, нека сформираме една дискусионна група и един think-tank, които да дадат отговор на тези така животрептущи въпроси.
Пък да видим истината къде ще ни отведе.
И ето моят скромен принос:
Твърдението, че трябвало да се покриват само разходите, е може би малко ограничително. Мене ми се струва, че финансовото измерение на интелектуалната собственост е нещо като заплатата на носителя му, за интелектуалния му труд. Как това отчисление се разпределя, е въпрос съвсем отделен. Че интелектуалецът е луд и тъп, та се съгласява на несправедливо разпределение е проблем негов, не на обществото. Като е толкова безпомощен в тези неща - да си вземе адвокат, да го води за ръчичка. Всичките хиени и акули, които се правят на пиявици върху гърба на интелектуалците, по нищо не се различават от дълбокоуважаваните от обществото всякакви посредници, брокери, банки и прочее паразити, които правят абсолютно същото - кръвопийстват на гърба на същото общество, под предлог, че го улесняват. Значи тогава и хиените и акулите улесняват, не са по-различи, и заслужават същото уважение, както и дълбокоуважаемите брокери, агенти, прочее паразитни посредници и всякакви от сорта обществен елит, с усилен и тежък труд изкарващ си интересно какви заплатите.
Всичко друго е лицемерие.
Китайците са удобен и нагледен пример за това, че точно те надали са най-добрият аргумент срещу порочната архаичност на системата на интелектуалната собственост.
Само затягането й и само увеличаване на санкциите ще тури ред и ще направи мисленето правилно.
Впрочем, също толкова лицемерна е течащата в момента дискусия наоколо, по въпросите за нарушаване авторските права на проминентни блогъри - същите, които са против авторските права на едрите хиени, но много твърдо за своите си - претеглени, намерени твърде и твърде лекички - авторски права.

 
At 9/22/2007 04:56:00 сл.об., Blogger Illa said...

ОК, ще спорим, щом искаш :)
Когато авторското право възниква през ХІХ в., целта му наистина е била само да възмезди, за да не са на загуба тези "лудите", дето все измислят нещо. Защото тогава те си имали други основни доходи. Сега, очевидно, не е така. Затова ще те разочаровам и ще се съглася, че трябва да имат нещо като заплата. Не мога да си представя, че някой ще мисли по друг начин.
Обаче по въпроса за отношенията между интелектуалеца и този, който печели от труда му... Нали знаеш вица за разликата между адвоката и вампира? Е, тази между, да го наречем най-обобщаващо, издателя и банкера е същата :) Издателят не се свени да изпие кръвчицата до край, докато банкерът знае, че това не е в негов интерес. Нали не мислиш, че е нормално да се оставят издателите сами "да узреят"? Защото в тях е хлябът, в тях е ножът - винаги имат какво да издадат, защото посредственото се харчи най-много. За разлика от ситуацията с парите - там хората лесно разбират кое си струва и кое - не. Ако не веднага, то след някой и друг месец :) Потребителите на издателската продукция нямат този шанс.
В момента авторското право не е авторско, това е проблемът.
Колкото до китайците, при тях по-лошото е не това, че крадат, а това, че крадат лошо. Японците навремето като откраднеха идея, осъществяваха я по-добре от другите. С китайците нещата са обратни - правят нещата не по-зле, а направо негодни. Но пък на тях не им пука, за разлика от японците навремето :)
Колкото до блогърите - доколкото схванах, те искат само защита на неимуществени права. Което е похвално. За разлика от корпорациите.
Неимуществените авторски права са свещени. Така мисля.

 
At 9/22/2007 11:00:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Първо. Свикай по-мощна дискусия, нека и други се включат, включително и от проповедниците на новия, особен вид, авторски права, нека и те се включат, да изложат мнението си, което за мене не е съвсем убедително и нещо ми се струва вътрешно противоречиво и изначално сбъркано. Нека има репрезентативност на различните гледни точки. Сигурно има начини да се организира.
Второ. Не е спор. Аз излагам една очевидна гледна точка. Все още не съм казал, че това е и моето мнение; както сме се научили, много често се случва то да няма нищо общо с написаното от мене; стил и метод, какво да правиш :). Затова не е спор, а е свободна дискусия.
По-натам.
Сравнението между издатели и банкери според мене не е съвсем точно. И едните, и други са си все излишни и ненужни паразити и посредници. Може би само дето банките са толкова ототдавна, че хората сме взели да си мислим, че то си е така, и че това си е нещо естествено, като хлебарниците.
А то не е така - изкуствени, измислени паразити, за собствено обогатяване. Те също дерат кожи, впрочем, и повече пречат, отколкото помагат, но - да кажем - че тяхната потребителска база е по-голяма от тази на издателите (става дума за тези, върху които паразитират; в случая на банките са всички, в случая на издателите - са само авторите).
И авторското право - РАЗБИРА СЕ - не е от вчера, и не от никакъв ХІХ век, нека да не повтаряме малко аматьорските изказвания на г-жа Гюрова по въпроса, да не се обижда, но си е така.
И без да си чел съзидетални общи лицензии, а само с бегли познания по антична литература и история на изкуството, трябва да са му достатъчни на човек, че и от най-дълбока древност на авторите са им плащали, а имената им са се помнели и са се свързвали с произведенията им.
А щом има плащане - очевидно е, че трябва да ни говори, че има договор. А щом има договор - значи има право. А щом се касае до художествени произведения - значи и правото е авторско.
И да оставим аматьорите да си мислят, че по-добре от хирурзите знаят как се оперира апандисит, а да гледаме нещата в тяхната истинска реалност.
И тя е - че явлението съществува откак съществува изкуство, и е напълно нормално, и е естествено. Това че дълго време не се е налагала специална регламентация, нито го прави по-малко "право", нито по-малко авторско.
И същността му си е все същата - както Праксител е получавал възнаграждение за статуите си, на които обаче после не е бил собственик, но пък винаги се е казвало това е Праксител, а това Фидий, така е същото и до днешно време, нали така.
Така е било и за Микеланджело, така и за Рембранд, така и за писателите, и за всички. И днеска е същото.
Така нареченият "срок на действие на авторските права" е една чиста юридическа фикция, която няма отношение към главния въпрос. А главният въпрос е, че както за труда, така и за таланта се дължи възнаграждение. На обикновения служител, работник във фабрика, селянин в оранжерията, журналист, и всички без изключение - им се плаща било за труда, било за резултат, и никой от тях не остава собственик на крайния си продукт, а по трасето има по сто и по хиляда посредника и паразити. Също е и при авторите.
Колко е за работника от цената на колата, в чието производство е участвал? Не може да има съмнение, че е доста по-малко от 10-те %, от на онзи автор, от примера.
И едното е вид труд, или "изработка", и другото.
Проста работа.
И нищо от това не се променя, не се подобрява, и не е по-морално, нито идеално като следствие от всякакви лицензи, пък колкото и да са креативно-съзидателни.
С тях проблемът е съвсем и различно друг, но и до това ще стигнем, като понапредне дискусията. Толкова повече, ако надойдат и идейните им адепти на лицензите :).
Които впрочем, не е чак толкова безобидна работата - хич даже не. Неимуществените права - както добре знаем, са само и единствено гаранцията за съвсем имуществени последици. За нищо друго не служат.
Просто става дума, че е абсолютно същото да обвиняваш акулите в интелектуален геноцид, и да се бунтуваш против робството, наложено от авторското право, с това - да си търсиш и своите си права на автор (които между другото са спорни дали изобщо са възникнали, както веднъж изразявах дълбоко съмнение по въпроса).
Лицензиите за целта не са нужни.
В крайна сметка - всичко си го пише, и доста по-добре в закона.
И в буквара. Но той беше за студенти само, не за тежки капацитети.
Но пък - както и ти сама многократно си казвала: може ли блогър, и да не е тежък капацитет? Всички сме такива :).

 
At 9/23/2007 09:14:00 пр.об., Blogger Illa said...

Ти винаги предугаждаш какво съм намислила :) Само да имах търпението да осъществявам замислите си, щеше да е прекрасно :)
Та, намислила съм нещо като дискусионен клуб, но не из блогосферата, а в оня виртуален свят. Само че не съм сигурна какво ще излезе.
Ако се върнем на темата, пак не мога съвсем да се съглася с теб. Относно забележката ти за банкерите, че тяхната потребителска база е по-голяма - точно това имах предвид като ги сравних с вампирите (нали знаеш вица - вампирите не са адвокати, та да изпиват кръвчицата само на един човек докрай, те пият по малко от много хора). Там е работата, че издателите нямат такива скрупули :)
Относно това, че авторското право възниква през ХІХ в. - това е факт. И тъкмо неимуществените права го правят такова. Защото преди това не е имало пречка някой да седне и да направи копие на картина на Рембранд, например (сега също, но защото срокът на действие на авторските му права е изтекъл). Или да издаде роман на Дикенс като дори посочи името на автора, но без съгласието му и в ущърб на първоначалния издател, който се е охарчил да промотира първото издание, което е пожънало луд успех. Тъкмо заради издателите възниква авторското право като такова. Неимуществените права са бонбончето за автора. Но така или иначе преди това на произведението на изкуството се е гледало като на вещ, която по нищо не се различава от останалите. Дали ще си купиш картина или пръстен, или обувки, било все тая. Сега вече не е съвсем същото. Обувките можеш да нарежеш, да ги модицифицираш, да ги изхвърлиш. С произведението на изкуството не можеш да постъпиш така. Ето, за това служат неимуществените права. Не бих твърдяла, че за повечето автори неимуществените права са по-важни от имуществените. Но, повярвай ми, авторите са самолюбиви хора и за тях неимуществените права никак не са без значение сами по себе си. Реализацията на имуществените права е въпрос на търговски талант, какъвто някои автори притежават, други (повечето) - не.
Колкото за лицензите, за които намекваш... Да си прозная, не е "моя" тема. Аз не виждам особен смисъл в тия картинки. Дори ми се струва спорно доколко могат да се тълкуват като изрично съгласие на автора да бъде използвано произведението му, каквото се изисква от нашия закон. Но това е друг въпрос.

 
At 9/23/2007 01:12:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Дискусия по тези, а и подобни, и други въпроси, мисля, винаги е полезна.
Още повече, че струва ми се, има много хора, които не са съвсем наясно за какво става дума, и им е харесала народняшката идея, че правни норми могат да се правят "отдолу", от народа (не в най-хубавия смисъл на думата, когато се касае до войнстващ лаик), без да се държи сметка, че не струват и пукната пара, тъй като не са "обичай", и не е налице "празнота в правото".
Плюс допълнителния дребен аргумент, които кой знае защо вечно се забравя, че законът изисква, за да се породи "авторско право", да се касае - в общия случай - до "художествено произведение".
Нещо, което имам много дълбоки съмнения, че съставляват безразборните упражнения по съставяне на редички от думи, с каквото се упражняваме, например, "блогърите", щото имаме нужда после да си веем с ветрила "ах колко ти е хубав блога", "ах колко си страшен и няма като тебе".
Пълни глупости.
Не е лошо да си даваме сметка кой колко струваме, и да не си мислим, че щом съседът-дребен гангстер се вози на мерцедес, това значи, че и всеки друг може, и без да е гангстер, и нещо повече - даже и трябва.
Но то не е така - и е добре да си знаем гьоловете. Скромността е украшение не само на жените, но и на хората изобщо. Тя изисква на първо място адекватна самооценка.

Ами не съм съгласен за деветнайсетия век като рождена дата на авторското право.
Това е същото все едно да кажем, че преди да има продажби по интернет, не е имало продажбено право, защото не е било по интернет.
Малко ще е срамота да се направи такова изявление. Техническите особености на онлайн-продажбите не ги правят някакъв по-друг, нов и непознат вид договор за покупко-продажба, чийто основи са заложили римляните по начин, че и хилядолетия още напред няма да се помръднат, а електронната търговия е само много частен вид такава, без да показва никакви отличия от основната същност на тази сделка.
Същото е и при авторите. Дали е правилен примерът с копирането на картините? Според мене и сега няма пречка за който му е мерак да направи копие (като картина, не снимки или нещо) на някоя картина на Пикасо или Дали, нищо, че не са с изтекъл срок. Копието не е нарушение на никакви права, защото е ново, самостоятелно произведение на изкуството. Не е съвсем така при книгите, понеже преписаното (на ръка, примерно) произведение на някой писател не е ново художествено произведение, поради нематериалната същност на литературата, за разлика от изобразителните изкуства, които могат да имат само материален израз.
Произведенията на изкуството и преди, и след ХІХ век, и сега също са си все същите както и всички останали стоки и вещи - това при картините, за най-лесно, си личи особено ярко. При другите, нематериални изкуства - литература, музика - е същото както при компютърните програми: и те също са вещи, и биха се считали за такива и в римско време да беше. Не е случайно речено в пряко продължение на римската традиция, че и електричеството, и то е движима вещ.
Някои особености на търговията с произведения на изкуството, които са довели до специфична регламентация, не правят нещо напълно непознато "авторското право" и преди това.
И не е вярно, че не можеш да си нарежеш произведението на изкуството, което си си купил от магазина (Сотбис, Ван Гог, за 34 млн, ще се продава другия месец в Ню Йорк). Можеш да си нарежеш Ван Гога на стената в хола, и окото няма да ти мигне. И никой копче не може да ти каже. (Най-много да те състрадаят и да ти докарат един взвод психиатри и психоаналитици, които да те лекуват, заедно с цял полк журналисти, които да те снимат като моментална звезда № 1 по света.) Нито пък на някой жив или скоро умрял художник - купил ли си си ги, твои са си, и си ги режеш с ножицата и си свиркаш. Те са най-обикновена движима вещ както и всяка друга.
Не можеш да направиш същото с романа и с песента - но по обясними, съвсем различни причини, а не поради забрана да се унищожава, щото били някакви си други и по-висши вещи - какви юридически НЕ СА.
Намесата на бизнеса - издателствата, най-общо казано - в правната регламентация, абсолютно нищо не променя от самата същност на тези права и сделките с тях. Неимуществените права на авторите по нищо в съществото си не се отличават от, примерно, правото на лично име, правото на родителите да изберат име на децата си, и от сорта подобни неимуществени права.
В крайна сметка, няма принципна разлика, дали се е родило дете, или е написана книга, която после е призната за велика. Както детето като порасне може да си смени името, така и книгата, благодарение на славата и други особености, може по-късно да стане известна под друго име. Но както бащата и майката на детето, така и авторът на произведението - си остава все същият.
В този смисъл, да се определя авторското право като възникнало преди 150 г може и да е технически точно, но е в съществото си невярно, и аматьорско.
По абсолютно същия начин, както и след 150 години ще бъде неточно да се каже, че продажбата е възникнала като правен институт през 90-те години на ХХ век, само защото тогава са се зародили онлайн-сделките, а пък в ХХІІ век други освен тях няма да има.
Детайлите могат и да определят индивидуализацията, но не определят рода и гена.
Ако ние искаме да живеем в комуна и ако искаме хората да са равни, ама не на лозунг, а реално - то, да, авторските права са империализъм, изедничество и експлоатация. Щото в комуната и тъпите са равни на умните, и лошите на добрите, и пигмеите на титаните.
Ерго: борбата срещу авторските права е абсолютно същото както борбата на болшевизма срещу империализма като висш и последен стадий на капитализма.
Няма да се научим от грешките на историята и това си е. Вечно ни се върви по път, за който добре се знае къде ще ни отведе и какво там ни чака.
Отменянето на авторските права няма да доведе до новото светло бъдеще, в което всички ще станем автори, творци, гении и правата ни ще са общи (както и колите, жените, и децата), а ще доведе до това всички и завинаги да си останем тъпи, прости, и заврени завинаги в малкото провинциално село, което не знае, че зад баира има голям, лъскав, със светлини и пълноценен многообразен живот град.
Егалитаризмът е само пропаганден лозунг: не е верен, не е бил, и няма и да бъде. Някои сме по-тъпи и по-прости, по-селяни и по-ощетени от природата, а други не са.
И точка. Крайно време е да се примирим с истината, колкото и такова огледало да не ни харесва.
Хау! :)

 
At 9/23/2007 04:54:00 сл.об., Blogger Illa said...

Не си прав, че произведенията на изкуството са вещ като всички останали. Ако си нарежеш някой Ван Гог само защото си могъл да платиш няколко милиона за него, ще отговаряш по съответния ред, защото неговите(на Ван Гог) произведения са закриляни не само от националните закони, он и от Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Но и картина на роден майстор да си купиш, пак не можеш да я унищожиш без да си понесеш последствията, независимо от собствеността върху платното. Има една тънкост - че картината трябва да бъде регистрирана като паметник на културата, което е един вид признание, че е точно произведение на изкуството. В този смисъл, ако си поръчаш портрет при уличен художник, после можеш да си го смачкаш и да си го хвърлиш в кошчето, просто защото портретът не е регистриран като паметник на културата (не е имало време за това :) ), нищо че може да има художествена стойност.
Това задължение по опазване на произведенията на изкуството, литературата и пр. не е ограничено със срок - то продължава да е валидно и след изтичане на всички авторски права. И то е едно от неимуществените авторски права. Опазването включва не само запазване целостта на произведението, но и забрана да се внасят каквито и да е изменения в него.
Също - правото да се посочва името на автора не е обвързано с изтичането на никакви срокове.
И точно затова се смята, че авторското право възниква през ХІХ в. - не заради друго, а защото след това произведенията ан изкуството престават да бъдат вещи като всички останали. А не защото преди това не е имало сделки с произведения на изкуството. Просто правната характеристика на тези вещи, които са произведения на изкуството и литературата, се променя основно. Впрочем в легалната дефиниция упорито се избягва думата "вещи" и произведенията биват наричани "обекти на авторското право". Защото вещ е само материалният носител на обекта, не самия обект.
Впрочем, ннямаш право да препишеш литературно произведение с неизтекъл срок на авторското право и да го разпространяваш без изричното съгласие на автора - независимо дали си го преписал на ръка или на машина :)
Когато има съпротива срещу абсолютизацията на авторските права, тя не е насочена срещу авторите, а срещу реалните държатели на имуществените авторски права, които еднакво успешно печелят както от авторите, така и от потребителите. Но това не е най-страшното в тази ситуация. Лошото е, че се губи мярката и желанието за печалба на всяка цена довежда смисъла от съществуването на авторското право до абсурд. Борбата е за връщане на баланса, защото силните в този бизнес започват да се държат като Мария-Антоанета. А в такава ситуация винаги се намират радикално настроени кръгове. В този смисъл си прав, че не се учим от историята :)

 
At 9/23/2007 06:51:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Моля, моля.
Конвенцията съдържа толкова учтиви пожелания към държавите, че няма никакво пряко отношение към човеците. А както сама отбелязваш, в нашия си български случай, нещото си трябва да е "паметник на културата", който не е толкова сам по себе си това, колкото само ако Стефчо го е обявил за такъв (по свое усмотрение; иронично казано за - субективно).
И пак дълбоко се съмнявам, че ще има някой осъден по чл.278 НК, ако си нареже картината, която си е закупил, най-малкото поради простата причина, че със самия този факт доказва недвусмислено невменяемостта си.
Но нищо от това не прави нито картините, нито другите произведения на изкуството по-малко вещи или с нещо по-различни от останалите - освен по единствената разлика, че към тях има особена специфична регламентация. Но такава има и за ред други вещи (наркотици, оръжие, ядрени материали, опасни химически вещества и пр.), без да са произведения на изкуството, което може би трябва да ни наведе на извода, че специалната регламентация може и да показва, че тези вещи са някакви по-особени, но не и че са изгубили природата си на вещи.
Както няма и никакво отношение това, че са "преименувани" на нещо друго (впрочем, всеки знае, че обект и вещ е едно и също).
От което пряко следва, че появата на специфична регламентация е отражение на спецификата на този вид вещи и права върху вещи, а не че е родилният момент на института като цяло. Даването на някаква уж по-голяма уж юридическа закрила на обектите на авторското право не означава, че преди това такова право не е съществувало и авторите не са имали права, или пък, че не е имало изкуство и негови произведения, нито пък означава, че след този момент е станало нещо кой знае колко по-различно. И преди, и след това авторът си се е свързвал с произведението си и е имал еднаквото право както да го отчужди и прехвърли правата върху него другиму, така и да не го стори - по еднакъв начин, както и преди, така и след раждането на нероденото авторско право.
А освен това, този дребен страничен частен въпрос няма отношение към главния. Беше само едно прецизиране.

А главният е:
добре; дай да ги премахнем. Всичките интелектуални права на собственост и производни.
Пречели на не знам какво си развитие (забавеното, предимно, на някои хора).
И какво!?
Мене ако питаш е най-сигурният начин да устроим тоталитарност и мания за преследване, каквито и най-тъмните времена от историята не са познавали.
Както обикновено - за да поправим една минивреда (предимно съществуваща в развинтената квазилиберална фантазия), ще причиним една нова и мегащета. Точно както в поговорката.
Не.
Няма да може да стане така.
Има начин: за хем ракът цял, хем рибата сита.
Да има два вида авторски права. Едни за истинските автори, и други за милионите мними, ама силни мераклии и те да са автори.
За последните - изричен закон, че да, автори са, ама никакви права за тях, че не е демократично, а пък и без това са милиони и милиони. За тях - демокрацията: каквото написал, снимал в блога си - е общо. И продължаване идеята от лицензиите им: име ли, посочване? глупости, аз трябва по цял ден само имена да пиша, стига му и таз награда, че неговото е ползвано някъде другаде. Ако си го познае. Е - и правото да се похвали после на тримата си читатели.
Така става, така съм съгласен.

Както и всяко едно право, и авторското също не може да съществува без посредници-паразити. Такива има навсякъде, вредите от тях на места са и много по-големи, и не виждам защо те трябва да се ползват с привилегии, каквито на онези да не им признаваме.
Не е луд тоя дето яде зелника, отдавна се знае, и нещо повече - абсолютно си е вярно.
Като е луд да му го дава да го яде - кой му е крив. Кой ни е крив на нас, че сме създали една икономика на посредниците и паразитите, които прилапват сигурно 9/10 от цената на всеки продукт, който стига до мене, крайния потребител? А че пък и ДДС-то като капак отгоре да му платя върху пиявичните комисиони.
Но? Така сме се подредили и си сърбаме, каквото сме забъркали с усилия и зорлем през вековете.
С ония не е по-различно. Авторите да ги прескочат, потребителите ще подадат ръка - и айде готово.
Явно не е проблемът в хиените, авторчовците и те имат далавера, няма съмнение; всичко трябва да е мафияподобно, за да се съдират ефикасно кожите от гърбовете на консуматора. В крайна сметка той за какво друго е. Нали за това същото беше селектиран така старателно.

 
At 9/24/2007 09:20:00 пр.об., Blogger Illa said...

Ох, съжалявам! Написах пространен отговор, но днес имам проблеми с връзката, та написаното се изгуби при опита да го постна :(
Разочарованието от този факт ми пречи да се опитам да го повторя. Моля те да ми простиш!

 
At 9/24/2007 01:00:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Е това е много кален номер, и мене ми се е случвало и е голям яд.
Нищо, като ти мине - дай пак, отново :).
Да не губим темпо :).

 
At 9/24/2007 04:54:00 сл.об., Blogger Illa said...

ОК, щом е заради темпото, ще се опитам да възпроизведа загубеното, макар със сигурност първичната непосредственост да е окончателно изгубена, а точно в непосредствеността е очарованието на блоговете :)
Опитвах се да ти кажа, че за мен неимуществените права са есенциалните за авторското право. Аргумент ми беше обстоятелството, че, примерно, художник е продал платното си. Но той има право да поиска достъп до него и не само това: той има право да промени нещо в картината. Нещо повече: художникът може да забрани понататъшното използване на това произведение срещу някакво обезщетение за собственика на платното като вещ. Собственикът от своя страна има задължението да не препятства упражняването на тези неимуществени права. Преди появата на авторското право подобни правоотношения са били невъзможни.
Неимуществените права са определящи, защо са неотчуждаеми по правило, макар някои от тях да е възможно да бъдат наследени, но не всички. В тази неотчуждаемост е маслинката на авторските права.
Сега за имуществените. И по точно - ще ти дам хипотетичен пример, който да илюстрира отношението ми към сегашната доминираща позиция на издателите. Да речем, реша да преведа роман на руски автор, който е по-почитан в Европа, отколкото в родината си (не е за чудене, нали). Обаче ще трябва да платя за това на някоя организация, която е загрижена за съблюдаване на авторските права (всъщност - загрижена да събира съответните суми, от които божа работа какъв е процентът за автора). Естествено, аз, като физическо лице, нямам такива финансови възможности. Тогава какво? Обръщам се към някое издателство. И то какво? Отказва, естествено. Защото ще му струва прекалено много да плати тая сума + да се охарчи за реклама на произведение, което ще си купят минимален брой хора, интересуващи се от небулевардна литература + ще трябва да ми плащат хонарар - чиста загуба. За издателството е къде-къде по-рентабилно да публикува Маринина: криминале (харчи се), няма нужда от друга реклама (само да се посочи тиражът в Русия), няма нужда да се плащат големи преводачески хонорари (непрофесионалните преводачи искат по-малко, а качеството на произведението е такова, че никой превод не може да го развали повече).
Кой губи от тази ситуация? Аз-хипотетичният преводач - в творчески план (нямам право да превеждам). Авторът, за който говорех в началото - във всякакъв план. Читателят - че няма да има достъп до литературна творба, която не принадлежи към кръга на бестселърите, но е качествено в литературно-художествено отношение произведение; че няма да има възможност за избор (предвид продукцията на издателствата); че няма да има представа за състоянието на съвременната литература, защото ще съди точно по продукцията на издателствата. Т.е. читателят е големият губещ. И литературата като област на творческа дейност, и културата като цяло във всичките й аспекти.
Не съм против това издателствата да печелят. Но балансите са силно нарушени: ако продължава така - до степен на абсурд и обезсмисляне на идеята за авторско право. Ето, за това става въпрос.

 
At 9/26/2007 12:26:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Сигурно е така.
Но неимуществените права, освен да обслужват суетата на художника, и да симулират отдаването на дан от страна на обществото, си имат и съвсем пряка и главна същинска функция.
Да бъдат гаранция за реализирането на чисто имуществените права. Както и вече казах.
Освен това не ми се струва възможно да се намери такъв справедлив начин, че ограничавайки прекомерните (според публиката) права и направо злоупотребата с тях на издателите (най-общо, а за по-онагледено - хиените и акулите), без това неминуемо да доведе до недопустимо ограничаване и на чисто авторските права; на самите автори, става дума.

Как ще стана тази работа?
Ми няма как да стане.
Затова - по-добре е да се въведе и без това ясно предписаният ред, и той да се спазва.
Даже и чрез утежняване и затягане режима на защита на правата на интелектуална собственост.
Която и да е стока - в най-честия случай, никога няма такъв начин, тя да стане законно притежание на потребителя без транзакционна сделка, освен по неморален и престъпен начин.
Както знаем, дори "намерената вещ" не става собственост на късметлията.
Толкова повече пък, че специално при художествените произведения има само един оригинерен способ и той се отнася само за автора и за никой друг.

 
At 9/26/2007 10:45:00 пр.об., Blogger Illa said...

Аз съм привърженичка на идеята за съкращаване срока на действие на правата на интелектуална собственост. Вярвам на изследванията, че средно след 14 години от първата публикация действието на авторското право е в ущърб на автора, затруднява разпространението на произведението и т.н. Естествено, казаното не се отнася за класиците - живи или мъртви, а за редовите, но добри автори. Дългият срок на действие на авторските права обслужва само издателите.
Но! Казаното се отнася предимно за САЩ. Защото европейските законодателства слагат акцента точно върху неимуществените права, докато американските разпоредби на практика елиминират неимуществените права. И точно от това елиминиране произтичат всички проблеми. Тъкмо вчера прочетох, че американски първоинстанционен съд е отсъдил в полза на галерия по иск на европейски автор да не бъде показвано произведението му, тъй като галерията го излага недовършено и това променя замисъла на художника. Аргументите на съдията са, че материалите били закупени от галерията, следователно тя има право да прецени дали да изложи творбата или не. Никой европейски съд не би взел подобно решение. Тъкмо заради по-голямата тежест на неимуществените права в европейското право.
Така че аз съм за промени в международните актове по посока на съкращаване срока на действие на правата на интелектуална собственост, разширяване на кръга на изключенията (например, струва ми се абсурдна новата немска разпоредба да се криминализира всякакво записване върху CD и DVD, дори за лично ползване, което досега беше правило в Европа - да се допуска личното ползване. Проблемът е в това, че се забранява да запишеш копие на електронна книга или песен, която си си купил съвсем легално, но ти се забранява да я съхраниш върху диск дори при риск да бъде изгубено копието от харда). Да не говорим пък, че нашият закон изрично допуска свободното ползване (без разрешение на автора) с учебни цели, което в САЩ е забранено - също неоправдана забрана. И ред други неща, които под натиска на акулите, както ти ги наричаш, стават части от международни споразумения и си пробиват път и в европейското законодателство. Нещата, както са тръгнали, ще стигнат до там, че да се забрани дори цитирането, дори да е по всички правила за цитиране. Ето, това ще се случи, ако се затегне режимът, както ти предлагаш. Затова мисля, че режимът трябва да се рационализира, да се възстанови някакъв баланс. И чак след това санкциите да се прилагат строго.

 
At 9/28/2007 09:48:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Моите извинения за закъснението.

Не мисля, че ще е по-драматично от сегашния хаос във вида продукция, за която става дума.
Илюзията за масова леснодостъпност, която цари от известно време, е доста вредна. Тя е само на една крачка от това да повярваме, че и всичко друго е също толкова леснодостъпно, а ето това вече ще са тежки и вероятно непоправими вреди за обществения морал.


"...средно след 14 години от първата публикация действието на авторското право е в ущърб на автора, затруднява разпространението на произведението..."

Мене не ми е много ясно как пък са ги измерили тези неща?
И, между другото, какво лошо има в това произведението да се разпространява "затруднено", щом авторът има полза от това, или е по негово усмотрение? Нали със същия успех той, ако поиска, може да каже и реши друто, и да улесни разпространението.
Ама бил "заробен" от издателския договор. Ми да не е бил малоумен да го подписва. Да си е спазарил по-изгоден за него си договор.
Ама меракът му да бъде "автор", също за слава, пари и интервюта бил по-силен. Еми като е така, значи пък и произведението му, щом е такъв суетен човек, не е и чак толкова велико, че обществото да пострада от липсата или трудната му достъпност. Като не ни харесва - ми да си сътворим и ние някое, и по-ценно, произведение на изкуството.
Ама не можели сме, защото талант сме нямали. Ми като нямаме - няма и да се оплакваме.

Според мене, това е един от онези редки случаи, когато истински баланс на интереси няма и не може да има.
Трябва да търпим статуквото и да се примирим с него.
А главната причина за това е, че публиката не е по-безценна и всякаква от другите онези. По-скоро напротив. И не е зле да не го забравяме.
Впрочем, бунтовническите тези по адрес на интелектуалната собственост са само пореден напън към още по-голямо абсурдизиране на консумативното общество.
За него основната характеристика е илюзията за егалитарност и масова леснодостъпност.
Илюзиите в някакви дребни частности може и да са полезни, но като цяло са нещо твърде и твърде негативно. Случаят не е изключение.

 
At 9/29/2007 02:06:00 сл.об., Blogger Illa said...

Убедена съм, че в тази област не само може, но и трябва да има баланс на интересите. Никой издател не може предварително да знае, дали не става дума за бъдещ Юго, нали? Пък и самият автор не знае. Само времето ги показва тия неща. А издателите имат навик да откупуват изключителните права за издаване, а да не издават - това е, което пречи на разпространяването. В американската система дори самият автор няма право да разпространява собствените си творби. И те са обречени да стоят из чекмеджетата. Дори вероятността никой да не ги е прочел, никой дори да не знае за какво точно става въпрос, е огромна. И това се прави само да не би все пак да се окаже, че произведението си струва, а някой от конкуренцията да се "жертва" да го прочете и да го издаде, пък ние сме го проспали. Затова - дай да му подхвърлим някой лев на тоя нещастник, за да не може да го показва никъде това писание и ние да си спим спокойно и да не се преработваме като си вършим работата и четем ръкописи.
Все пак Достоевски е извадил късмет, че е живял през ХІХ в. Чехов също. За Толстой не говоря, защото той е имал възможност сам да си финансира изданията.
Бунтовническите тези имат почва, само защото нещата стигат до абсурд. Ако има баланси, бунтовничествата изглеждат смешни. Когато се казва: "да ядат пасти, като нямат хляб", всякакви призиви изглеждат приемливи.
Е, това са крайности, разбира се. Просто хиперболизирам нещата, за да изглеждат по-ясни :)
Впрочем, издателският договор е нещо като договора с Топлофикация - общи условия и това е: ако искаш, сключваш, като не искаш - не сключваш. И аз, понеже не сключвам, си стоя на студено, пардон, шегувам се - избирам мързеливия вариант и не превеждам. А какъв преводач можеше да излезе от мен! :) (шегувам се, естествено)

 
At 9/30/2007 07:39:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Нека да не ги изкарваме американските автори някакви инфантили, нуждаещи се от попечителство с перспективата на запрещение. Както и във всяка бизнес-среда, щом условията се влошат, бизнесът отива другаде, където са по-добри. Следователно, ако чак толкова беше робско положението, отдавна вече всички до един американски писатели щяха да са албанци, азърбейджанци и подобни либерални авторскоправни системи.
Каквито и права, и колкото и да се големи на издателите, те не са по-големи от тези на подобните им банки, фондове, други мастодонти, по другия, неавторски бизнес. Акциите срещу несправедливите изеднически чорбаджии-издатели напомнят на изкарване яда върху най-слабия.
Просто условията са такива, и това е положението. Няма такъв вариант, при който и публиката да е доволна, и авторът да е, и всички да са радостни, а никой да не е на печалба (което неминуемо значи, някой да е на загуба в нещо).
Авторското право, както и всяко право на собственост, трябва да бъде защитавано.
Непубликуването на някое произведение на известен и утвърден писател, примерно, би било очевидно недалновидна пазарна политика за издателя му и надали е често срещана практика, по-скоро практика стана обратното - да бъдат викани други автори да дописват книги на покойни писатели (практика, която лично аз не одобрявам, но пък е масов факт).
Не мисля, че под прикритие на демократична либералност и масова достъпност, трябва да се създават ограничения в правата на дадени хора, само поради това, че те са различни от масата, поради притежавания талант. Този факт не ги прави обща собственост и не дава право на останалите да си мислят, че са им собственици.

 
At 9/30/2007 09:11:00 пр.об., Blogger Illa said...

Е, аз казвам, че правата на авторите не само не трябва да бъдат ограничавани, а обратно - да бъдат разширявани. Само че и по посока на защита спрамо силната страна - издателите. А проблемът се дължи на все по-слабата конкуренция между издателствата - големите поглъщат малките, останали са 2-3 мастодонта, които сключват помежду си картелни споразумения. Ненапразно ги сравних с Топлофикация - монополист, който диктува условията си. И гений да е, авторът е слабата страна. С изключение на такива "титани" като Дан Браун, разбира се. Народът си го чете и е щастлив, а издателите дебнат като пинкертоновци да не би някой да наруши някое право. И с основание дебнат, не възразявам. Възразявам, че са защитени само правата на Дан Браун, образно казано.

 
At 10/04/2007 08:16:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Ох, сложни са тия работи, без съмнение.
И аз също без да се замисля си крадна по някоя снимка оттук-оттам щом нещо ми хареса. Дип, че предимно ми харесват все от места дето няма копирайтове и щуротии :).
И следователно - за своя гордост мога да кажа - не са краднене :).
Но сложни са, да.
А между другото - тоя Дан Браун какъв е?

 
At 10/04/2007 10:53:00 сл.об., Blogger Illa said...

Дан Браун е "Шифърът на Леонардо" :)
Прегледах го - не става за четене, съответно, не правих опит да гледам и филма :) Повече не мога да ти кажа по въпроса. Знам само, че и той имаше неприятности с авторските права, които не са точно авторски. Бяха подали иск срещу него, че откраднал идеята. Нашият закон изрично посочва, че идеята не е обект на защита. Впрочем, съдът отхвърли иска, но не помня поради какви причини.
Както и да е, това не е литература, а точно такива неща биват охотно издавани, защото се харчат повече от добре. Книгоиздателска чалга, с една дума (май съм твърде крайна, ама какво да се прави - всекиму се случва понякога :) )

 
At 10/05/2007 07:31:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Да. Да. Сетих се.
Нещо познато, викам си, в името, ама кой беше?

 
At 10/05/2007 10:51:00 пр.об., Blogger Illa said...

Ами то май не си и струва да се помни :)

 
At 10/06/2007 02:58:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Къде ти е съчинението за литературната масовка, което се мъдри в Блогосферата?
Как да не му стане любопитно на човек заради какво си го погребала :).

 
At 10/06/2007 08:37:00 пр.об., Blogger Illa said...

Ами то си беше само линк към статия :)
Исках да си го запазя в Persona Grata, а то взе, че постна в другия блог. Та го преместих веднага, но все пак се е отчело в Блогосферата

 
At 10/07/2007 02:16:00 пр.об., Blogger Orlin said...

Ех, значи :) - а човек веднага си представя някакви ултраинтересни и тайнствени причини, които се надява да измоли от тебе да му ги кажеш и да си удовлетвори любопитството :).
А то колко било просто - точно толкова, колкото би могло и да се предположи :).
Рисковете да се имат повече от един блогове :).

 
At 10/07/2007 10:05:00 пр.об., Blogger Illa said...

Ами да, така си е :)
Впрочем, от пролетта се каня да прочета романа на Улицкая и най-после вчера започнах. Много е добра! Отзивите казват, че книгата е документална и си е така. Но е изключително четивна. Улицкая умее да разказва, при това много интелигентно и деликатно.

 

Публикуване на коментар

<< Home