Прозрения 03 юни 2010
Който хвърля по един поглед на Facebook, знае, че съм прописала хайку. "Прописала" не е съвсем точно, защото хайку не се пише. Хайку не е поезия. Хайку е във въздуха наоколо и стига само да се протегнеш да го хванеш. Хайку не е поезия. Хубавото хайку се пише предимно с йероглифи, съставени от приблизително еднакъв брой чертички. Моите хайку не са хубави. Няма как да са. Аз дори не знам с какви канджита се изписват думите.
Купих си детска книжка. С образователна цел. След два месеца учене на японски вече се ориентирам из нея. Дип че е на хирагана и даже думите са разграничени. Четенето на аналогична българска книжка би означавало, че второкласникът е усвоил грамотността. Тук обаче детето, прочело такава книжка, продължава да бъде неграмотно. Защото човек се приема за грамотен, когато владее поне 1000 йероглифа. Четенето на сричковите "азбуки" хирагана и катакана не се брои. Е, как при това положение да знам дали пиша прилични хайку?
Добро хайку ли е това:
Башо нямаше
да насмогне на толкоз
жаби за хайку
Разбрахте ли нещо? Няма значение. Препратка е към най-класически образци на жанра.
А това:
казват някои
прецъфтя сакурата
твърде бързо ли
Те това беше "политическо" хайку. Ама няма значение.
Тук хайкуто си хвърка около лампата като пеперуда. Или лази като лебарката-танк, която преди малко убих. Убих я, защото беше пъргава като танк. Дъждовен сезон. Дано хлебарките не се нарояват като моите хайку.
posted by Illa @ 6/03/2010 12:40:00 сл.об.,
