Демокрацията като дестабилизация 28 октомври 2009
"Кремъл предупреждава, че демокрацията може да разнебити Русия", съобщи оня ден Ройтерс. Guy Faulconbridge информира за интервюто, което Владислав Сурков е дал за последния брой на сп. "Итоги". Пасажът, подтикнал репортера на световната агенция да постави такова заглавие на статията си, е следният:
Въпрос: На форума "Русия зове!" Владимир Путин заяви, че нашата икономика ще продължи да се изгражда върху основата на либерални принципи. Аналогични сигнали подава и президентът. Но историята на модернизациите говори, че те могат да се провеждат и силово. Според Вас, Русия способна ли е на либерална модернизация?
Отговор: Важно е да не се оплетем в терминологията. Тъкмо се оправихме с "модернизацията" и "иновациите", и вие предлагате "либерална модернизация"... Какво е това, не ми е съвсем ясно. Може би имате предвид неавторитарна модернизация, която се опира на демократичния строй. Разбира се, според мен, напълно е възможно да се осъществи такава модернизация. Идеята на президента за ненасилствена модернизация подчертава този момент. В първия си въпрос споменахте за индустриализацията, която беше проведена насилствено. Нашата задача е да докажем на самите себе си простата мисъл, че можем да се модернизираме като се опираме на демократичните институти. Но тук важното е да не объркаме либералното, демократичното общество с хаоса и безредието.
Макар Мао Дзедун да казваше, че големият хаос поражда голям ред, той по-скоро е имал предвид, че от разрухата се ражда твърд, а дори и тоталитарен режим. На нас не ни трябва такова нещо. Не ни трябва и Пиночет. Но ние трябва да знаем, че неконсолидираната и небалансирана власт, слабите демократични институции не могат да осигурят икономически ръст. Даже сега, когато властта е достатъчно консолидирана и подредена, много проекти се придвижват бавно и трудно. Ако се прибави и някаква политическа нестабилност, то нашето развитие може просто да бъде парализирано. Ще има много демагогия, много лобиране и разграбване на Русия парче по парче, но няма да има развитие.
Guy Faulconbridge накратко разказва кой е Владислав Сурков, за да подчертае значението на неговите изказвания. Твърди, че кремълският чиновник рядко прави публични изявления. Нарочен за главен идеолог на властта, Сурков и при Медведев запазва поста, което заема в президентството на Путин - заместник-ръководител на президентската администрация. Носят се слухове, че напоследък Патрушев и Наришкин са в немилост, но не и Сурков.
Кореспондентът на Ройтерс отбелязва, че Сурков има икономическо образование. Самият Сурков признава, че "не се занимава с икономика". Изобщо, твърде малко се знае за личността на Сурков. Първо, носи фамилията на майка си (в интервю пред "Шпигел" споделя, че баща му е чеченец с фамилията Дудаев и пет години, до развода на родителите си живее в Чечения). Второ, казва, че е женен за Наталия Дубовицка, но първата му съпруга е балдъза на А.Чубайс и не се знае кога или дали се е развел с нея, кога и дали е сключил официален брак с Дубовицка. Трето, знае се, че е завършил Московския международен университет, създаден през 1991 г. с американска помощ. Преди това е учил по малко в Московския институт по стоманата и сплавите, както и в Московския институт по култура (със специалност "режисура на масовите театрализирани представления", т.е. на манифестациите), но не ги е завършил, защото заминава като войник в съветските части в Унгария (говори се, че бил в спецчастите на военното разузнаване). Работи в структури, подчинени на Ходорковски. За кратко е първи заместник-директор на Обществената руска телевизия преди да бъде назначен в Президентството през 1999 г., в края на която Елцин подава оставка и Путин става и.д. президент на Русия.
Оглавява Съвета на директорите на "Транснефтпродукт". Инициира създаването на младежката организация "Наши", която напоследък се кани да съди авторитетни западни вестници заради упреци, че движението е националистическо и че преследва журналиста Подрабинек, реагирал остро на нареждането на властите до собствениците на заведение за бързо хранене да сменят името на заведението (собствениците веднага изпълняват нареждането и заведението вече не се казва "Антисоветская", а "Советская").
Вл. Сурков пише текстове за песни и разкази. През лятото беше набеден, че е автор на романа "Околонулата". Романът е публикуван в списание, чийто главен редактор е Андрей Колесников. В последния брой на списанието излиза рецензия за романа, в която със (само)ирония се разказва откъде романистът е взаимствал идеи за сюжета - от "Чайка" на Чехов, но най-вече от "Хамлет" на Шекспир. Рецензентът демонстрира ерудиция и чувство за хумор. "Не знам кой е написал романа, но [Сурков] със сигурност е написал реценцията", се казва в редакционното въведение. В статията си Вл. Сурков подхвърля:
Питах художествения си ръководител А.И.Колесников: "Уважаеми, А.И., аз съм ви колумнист и искам да знам истината. Да не би случайно да съм публикувал роман при вас? Например, "Околонулата"?". А.И. отговоряше дълго и неопределено.
Владислав Сурков също избягва директния отговор.
Впрочем, "художественият ръководител" Алексей Колесников е същият този журналист, който "изключи" България от проекта "Южен поток".
posted by Illa @ 10/28/2009 02:42:00 сл.об.,
