Изкуството и добрите нрави 08 октомври 2009
Не съм от тези, които роптаят срещу мястото на израза "добри нрави" в законовите норми. Понятието "добри нрави" е нещо много добро, то напомня, че законите не са откъснати от морала. Това понятие играе ролята на пластична граница между свободата и ограниченията - граница, която обществото във всеки исторически етап поставя на различно място. Често се оказва, че членовете на обществото не преценяват точното място на граничната полоса в съответната епоха и от това възникват конфузни ситуации.
Последните дни ни направиха свидетели на поредица казуси, при които обществото (или по-точно, част от него) възроптава срещу едно или друго произведение на изкуството и призовава правозащитните органи към съдействие. Не се наемам да съдя дали във всеки отделен случай реакцията е адекватна.
1. Скотланд Ярд се самосезира от "непристойни публикации" в медиите и полицейски служители учтиво молят ръководството на Тейт Модърн да свали работата на Ричард Принс, който използва снимка на 10-годишната Брук Шийлд, направена от Гари Грос за Playboy през 1976 г. Властите намират, че изображението може да се приеме като насърчаване на педофилията. Кураторите на изложбата Pop Life се съобразяват с препоръката на блюстителите на реда. A propos, из залите на галерията има редица други шокиращи работи, които карат дори познавачите да се питат: "Как мога да гледам това?" (умишлено не давам линк);
2. В Мексико властите спират финансирането на филм по последния роман на Габриел Гарсия Маркес, защото героят на Маркес решава да си подари за 90-ия рожден ден невръстна девственица, което, според правозащитна организация, можело да се превърне в пропагандиране на проституцията сред малолетни и непълнолетни. Режисьорът твърди, че във филма съзнателно не се споменава възрастта на героинята и нарочно е избрана актриса, навършила 21 г.;
3. Тук ми се щеше да отбележа историята с пловдивския кмет и Давид Черни, ама положително всички са осведомени и затова няма да й отделям повече място;
4. Почти аналогичен е и случаят с книгата на Виктор Ерофеев "Енциклопедия на руската душа", издадена преди десетина години. През 2009 г. обаче преподаватели и завършили Филологическия факултет на Московския държавен университет констатират, че книгата е "екстремистка и русофобска" и пишат писмо до депутата в московския общински съвет Николай Губенко (последен съветски министър на културата) с молба да сезира прокуратурата. Народният представител заявява, че като прочел книгата на Ерофеев бил толкова омерзен и погнусен, както когато чете Сорокин или онази "писателка, американка, която е някак-си свързана с вагината". Междувременно деканката на факултета прочита писмото до депутата, което преди това е подписала. Във видеоблога си (sic!) Марина Ремньова заявява, че Ерофеев е "много вредна личност, много вреден писател и никакъв водещ", че е "съгласна с всичко, което пише в писмото: един уважаващ себе си човек такива книги няма да напише". Но "като е неспособен да създаде нещо, да стане личност, Ерофеев намери единственото средство, което добре работи по отношение на руските читатели и руските слушатели - той се обърна към псуването. Това е последната му надежда да стане известен. Трябва да му съчувстваме. Макар че да го даваме на съд, все пак не си струва". Затова Марина Ремньова смята, че подписът й под писмото до Губенко не е действителен - ще рече, оттегля го.
Ако някой отчете като пропуск неспоменаването на казуса "Полански", ще го апострофирам, че постът ми е посветен на обществените реакции спрямо произведения на изкуството, а не спрямо житейското поведение на дейците на изкуството.
posted by Illa @ 10/08/2009 08:58:00 сл.об.,
