Солта на живота 07 октомври 2009

Ishihara_Mishima[1].jpg1956 г. Юкио Мишима и Шинтаро Ишихара на балкон в Токио.

След 14 години Юкио Мишима от балкона на щаба във военно поделение ще призове войниците да извършат военен преврат и след провала на начинанието ще сложи край на живота си по единствения достоен за самурай начин.

А Шинтаро Исихара от 1999 г. насам е губернатор на Токио.

Какво свързва двамата през 1956 г.? Тогава Юкио Мишима публикува, може би, най-издаваната си творба "Златния храм", а Шинтаро Ишихара получава наградата "Акутагава" за първия си роман "Taiyō no kisetsu"("Season of the Sun"). През същата година романът на Шинтаро е филмиран и брат му Юджиро, който играе в главната роля, се превръща в идол на младото поколение в Япония. Наричат го дори "Елвиса от Осака". (Юджиро умира от рак през 1987 г.)

Братята Ишихара са родени в Кобе, не в Осака, но градовете са на час път и няма кой знае какво значение къде ги ситуира легендата. Големият, Шинтаро се появил на бял свят през 1932 г., а Юджиро - две години по-късно. Децата почти не усещат войната и почти не разбират защо през 50-те родителите им възразяват против стремежа на младото поколение към епикурейски начин на живот. Братята Ишихара стават изразители на този стремеж.

Точно десет години преди да бъде направена снимката, през 1946 г. Юкио Мишима посещава бъдещия нобелов лауреат Ясунари Кавабата и с негова благословия излизат първите разкази на младия автор. Кавабата умира при неизяснени обстоятелства в същото курортно градче Зуши, в което преминава детството на Ишихара.

През 70-те и 80-те години Шинтаро с хъс се впуска в политиката, заема важен пост в правителството на Такео Фукуда и е министър на транспорта при Нобору Такешита. През 1989 г., след като губи битката да оглави Либерал-демократичната партия, Шинтаро Ишихара пише книгата "Япония, която може да каже "не"" в съавторство с шефа на "Сони" Акио Морита. Призивът за равноправни отношения със САЩ предизвиква силен отклик по света. В следващите години серия не съвсем политкоректни изказвания на токийския губернатор дава повод на някои наблюдатели да го определят като "японския Льо Пен".

Но преди това, вероятно през 80-те, Шинтаро Ишихара посещава Берлин и се среща с друг световно известен японски писател, бъдещия нобелист Кензабуро Ое. Докато разглеждат Берлинската стена, те си разказват истории и Ое посъветва сънародника си да запише всички тези случки, в които "има нещо повече, отколкото Шинтаро си мисли". Ишихара се вслушва в съвета. Така през 1990 г. се появява сборникът с разкази "Waga jinsei no toki no toki" ("The sublime moment of my life", "Соль жизни"). По признанието на автора, сюжетите са базирани на собствени преживявания и на истории, споделени от приятели и познати. Стилът отпраща към Хемингуей.

В послеслова Шинтаро Ишихара специално споменава "Пъстрата лента" като разказ, чието написване е насърчено от Кензабуро Ое. Възможно е това да е ключова част на сборника. Вероятно цитатът от Артър Конан Дойл трябва да подскаже на читателя да търси смисъла и причината не там, където изглежда на пръв поглед. А може би авторът иносказателно твърди, че няма по-голям убиец от собствения ни страх.

Разказите на Ишихара са увлекателни, неочаквани за западния читател. Любопитно е да държиш в ръцете си книга, написана от активен политик, при това с несъмнено майсторство.

Впечатли ме образът на С. от "На корта". Силно ми заприлича на Юкио Мишима. Твърде е възможно да греша относно причастността на Мишима. Но дали това е от значение.

posted by Illa @ 10/07/2009 09:55:00 сл.об.,

0 Comments:

Публикуване на коментар

<< Home