Продавачът на климатици като духовен лидер 20 октомври 2009
Няма вече големи писатели, казва Владимир Сорокин. Не може сега да се очаква от литературата да бъде съвест на нацията, "трябва да погледнем към други области на живота, към представителите на други професии. Съвестта на нацията не винаги е свързана с литературното слово, а просто - с думите. Продавачът на климатици може да стане съвест на нацията. Мисля, че той без проблеми би се справил с такава роля...".
Но бившият руски премиер Касянов вярва, че нещата ще се променят, че скоро хората, свикнали да получават уважение за професионализма си - творческата и техническата интелигенция, ще се събудят и ще възроптаят срещу потъпкването на честта си. Касянов смята, че в Русия всичко става бавно, но днес нещата заприличват на ставащото в съветските времена - хората обсъждат проблемите около масата в кухнята и формират обществено мнение, което не присъства в масмедиите, но което изисква да бъде взето предвид. Когато на гражданите бива казвано в прав текст: "Не се и надявайте, нищо няма да се промени. Вие сте без значение!", подобно унижение автоматично предизвиква реакция. Затова образованите хора имат усещането, че скоро нещата ще претърпят обрат и те ще могат да участват в политическия живот, в процеса на изработване на политически решения.
В. Сорокин май няма такива усещания. Сорокин не е случаен писател за разлика от руските автори, издавани в масови тиражи у нас напоследък. (Впрочем, сред рекламираните "представители на съвременната руска литература" има едно име, заслужаващо специално внимание - Олег Рой обича да позира пред фотографите така, че бицепсите му да не останат незабелязани, но пише в жанра "женски романи". Сполучливо маркетингово попадение, не ще и дума).
Не е случаен писател и Виктор Пелевин. Дмитрий Биков казва, че "тази есен" ще излезе новият роман на Пелевин. За ползващите руски предлагам втората част на видеото, в което писателят-литературен критик споделя вижданията си относно тенденциите в развитието на руската литература:Биков твърди, че бъдещето е в "социалния реализъм". Като го слуша, човек остава с впечатлението, че популярност ще имат мрачните сюжети. Биков намира, че фантастите стават все по-реалистични, че хумористите стават все по-жлъчни.
Един от романите, споменати от Биков, попада в "шорт-листите" на номинираните за две руски литературни награди ("Голямата книга" и "Руски Букър"): "Каменният мост" на Александър Терехов. Други "съвпадения" във вкусовете на двете журита са широкодискутираният роман на Леонид Юзефович "Жерави и джуджета", както и творбата на Борис Хазанов "Вчерашна новина".
Прилагам списък на заслужаващите внимание, според Д. Биков, произведения:
Терехов, Александър. Каменният мост
Минаев, Борис (да не се бърка със Сергей Минаев, предупреждава Д. Биков). Мъжки ден
Лазарчук, Андрей. Моят по-голям брат Иисус
Успенски, Михаил. Райска машина
Попов, Валерий. Да нарисуваме
Крусанов, Павел. Мъртъв език.
Интересни са размислите на Биков за връзката между литература и книгоиздаване. Критикът търси зависимости между характера на четивото, пасващо за пътуването в градския транспорт, и предпочитанията на издателствата. Дмитрий Биков смята, че западният читател предпочита развлекателни четива, с които да убие времето, изгубено на път за дома; докато руският читател има нужда от сериозни четива. "Руският читател се нуждае [от литературата като] докосване до язвата", казва Биков. "Животът дойде и ни пипна. Не можем да избягаме от него. Трябва да го цапардосаме с нещо. Трябва да се защитим от него - както казва Виктор Шендерович, "да си го връщаме на живота е руски национален спорт". Именно с такъв руски национален спорт ще се занимава руската литература", предполага Д. Биков.
posted by Illa @ 10/20/2009 04:20:00 сл.об.,
