Женски пътища 06 септември 2009
Като прочетох „Onnazaka”, се сетих за „Гераците”. Като контрапункт. Но „контрапункт” в музикалния смисъл на думата, означаващ „едновременно съчетаване на два или повече мелодични пункта”, полифония един вид, а не конфронтация, сблъсък на гледните точки, както го разбират термина другите изкуства.
Действието и в двете произведения се развива по едно и също време – края на ХІХ-началото на ХХ в.; и двете творби имат за тема „Влиянието на нововъзникналите капиталистически отношения върху патриархалното семейство”. Но Елин Пелин изследва рухването на един идеализиран свят, докато Фумико Енчи се фукусира върху прераждането на жената, станало възможно благодарение на новите порядки в обществото. Или, казано по друг начин, думата „криза” на японски се пише с два йероглифа, думата „възможност” – също с два. Един от йероглифите присъства и в двете думи. (Пресилено е да се твърди, че има един и същ, един йероглиф и за „криза”, и за „възможност”). Ето ти го контрапунктът в полифония.
Но да започна подред.
Първо, четох „Onnazaka” в неизпипан превод на руски. Видях образци и от по-раншно руско издание, при което преводът е направен от английски. Английският превод е изчистен, съсредоточен върху смисъла на казаното, избягва пресъздаването на красивите обрати на речта, защото те биха довели до отклоняване на вниманието в погрешна посока. Но какво е речта на романиста без двусмислиците на метафори, алегории, хиперболи и литоти, - без тропи, с една дума? Преводът от японски на руски не бяга от тропите, не минава по лесния път, но руският език на превода звучи, да го кажем грубо, дървеняшки – натрапва тълкуванието на преводача и лишава читателя от негово собствено. А тълкуването на „Onnazaka”, вариантите, по които може да бъде разчетен романът, - това е, което прави произведението значимо, важно за японската литература на ХХ в. Да тръгнеш по краткия, но труден, мъжки път към храма, не ти гарантира непременно стигането до целта. Пък и не е задължително женският, пътят по полегатия склон, да е по-лесен. В края на краищата продължителното, макар и умерено, усилие може да те изтощи по-неизбежно, отколкото силното, но краткотрайно напрежение. Йероглифите, с които се изписва „Onnazaka”, са два: единият буквално се превежда като „женски”, а другият – като „склон”. Изразът „Onnazaka” означава „по-полегатият, по-лекият, макар и по-дълъг, женският път към храма”. Този път извървява Томо – героинята на романа „Onnazaka” („The Waiting Years” в английския превод, „Пологий склон”/”Цитадель” в руските преводи).
Фумико Енчи е дъщеря на големия японски филолог Казутоши Уеда. В детските й години у нея се пробужда интерес към театъра Кабуки, чийто голям почитател е баба й. Първата публикувана творба на Фуми е драматургична – пиеса за Кабуки. Впрочем, Фуми Уеда е болнаво дете и често пропуска училищните занятия. Затова пък получава възможност да погълне огромно количество литература – на японски и на английски. Като порасва, се омъжва за журналиста Йошимацу Енчи. Раждането на дъщеря им съвсем разклаща и без това крехкото й здраве и литературната дейност на Фуми остава на заден план. Едва след войната, подтиквана от нуждата да набави допълнителни средства за семейния бюджет, тя се заема сериозно с творчество. Публикува романа „Гладни дни”, който й носи литературната награда за женска литература. Най-известното произведение „Onnazaka” е плод на дългогодишна работа – писан е почти десетилетие между 1949 г. и 1957 г. Говори се, че прототип на главната героиня е бабата на писателката.
Романът започва с посещението на съпругата на провинциалния велможа Юкитомо Сиракава в Токио. Близките, при които Томо отсяда, са в недоумение: какво ли е принудило госпожата да изостави задълженията си у дома и да се отправи на продължително пътешествие в столицата. Нима предстои развод? Скоро съмненията се разсейват – господин Сиракава не желае да се раздели със съпругата си. Напротив, той й има такова огромно доверие, че й е поверил трудната задача сама да му избере наложница. В душата на Томо ври и кипи – тя едва е навършила 30, с 12 години е по-млада от съпруга си, при това изпитва към него истинска любов. И как няма – Юкитомо е висок, строен, чаровен мъж, за когото не е проблем да омае която си иска дама или гейша. Но Томо е възпитана да вярва, че е длъжна да подчини целия си живот в служба на семейството, на съпруга. „Да се опълчи на мъжа и господаря си, означава да извърши саморазрушение”. И Томо намира подходящата девственица – 15-годишната красавица Суга, чиято майка-вдовица предпочита да я повери на Томо, отколкото да се принуди да я продаде за проститутка. Това е началото на пътя – за Суга, но най-вече за Томо.
След Суга в семейството се появява още една „приемна дъщеря” – Юми. После Юкитомо си харесва Мия – втората съпруга на сина-социопат Митимаса. Томо стиска зъби и нахлузва върху себе си кожата на студена непристъпност – „китайската императрица” я наричат зад гърба й слугите.
Фумико Енчи мимоходом подхвърля темата за брака по любов в японското семейство преди и по време на епохата Мейджи. Но любовта не е достатъчна, за да може Томо да понесе товара, който й възлага дългът на съпруга. Пък и времената са други: от една страна, преди Юкитомо не би имал дързостта да изпрати жена си да му търси наложници (винаги японските велможи са имали държанки, но са се стараели да не прекрачват някакви общоприети граници на приличието), времената са се сменили – старите ценности се губят, общественият морал е в разруха (вж. „Гераците”). От друга страна, времената са други: мъжете изучават рангаку (европейски науки), момичетата посещават училище, омръзналата любовница Юми бива омъжена, а след смъртта на мъжа си завършва курс по икебана и става преподавателка, а синът й завършава търговски колеж благодарение на финансовата помощ на Томо. Самата Томо е полуграмотна – тя чете йероглифи (канджи) само ако са придружени с обяснителни знаци (фуригана), пише предимно с хирагана (сричкова азбука). Това не й пречи успешно да води финансовите дела на семейството без дори другите да забележат каква огромна отговорност лежи на плещите й.
Юридическите реформи в началото на ХХ в. също допринасят за рухването на традиционната йерархия в японското семейство. Възниква въпросът дали фамилията, както преди, е длъжна да работи за просперитета на най-успешния си член или семейството неусетно се е преобразувало в малко съдружество за взаимопомощ. Едва със смъртта на Томо домашните си дават сметка, че наложените от „китайската императрица” правила за взаимоуважение и сътрудничество между жените в семейството са крепели дома през всичките тези години.
Малко преди смъртта си, в зимна виелица със сетни усилия Томо изкачва хълма, водещ до дома им. Извървява пътя към храма. И като стига до края на пътя, тя усеща способността си да разкъса самсарата, да разруши омагьосания кръг, в който се върти японската жена – от раждането до смъртта си и след прераждането пак отначало. Томо най-после е повярвала в силата на повтаряната от майка й мантра „Наму Амида Буцу”. Или просто е повярвала в собствените си сили. Тя настоява да предадат на съпруга й, че иска останките й да не бъдат погребвани, а изхвърлени във водата, „като боклук”.
Последното й желание е да напусне семейството такова, каквото е то. Томо предявява претенции, оповестява дръзкия си бунт срещу унизителното си положение на покорна съпруга. Юкитомо отхвърля възможността Томо да не получи подобаващо на ранга й погребение. Но нейното изявление го кара да преосмисли целия им съвместен живот. „И това разцепи арогатното му его на две”, завърша английският превод.
Начинът, по който Фумико Енчи описва японското семейство - доколко се различава от начина, по който Елин Пелин описва българското семейство? Какво се случва със семействата в кризисни времена? Какво се случва с членовете на семейството, които решават да скъсат връзките си с него? Каква е ролята на семейството в съвременното консуматорско общество? Това са въпроси, свързани с преосмислянето на ценностите в днешния свят. И читателят, като се мъчи да намери отговор, се обръща назад, за да види какво е ставало в предишните размирни години – какво е останало в миналото и какво е оцеляло, ще оцелее ли и занапред?
Текстът е публикуван на сайта "Аз чета".
posted by Illa @ 9/06/2009 02:24:00 сл.об.,
