"Цар" 14 май 2009
Не знам дали сте забелязали, но в програмата "Особен поглед" на тазгодишния фестивал в Кан (случайно или не, но в днешното кризисно време толкова добри филми са селектирани, че даже Копола реши да оттегли филма си, защото за него не остана място в конкурсната програма. И не само Копола. Казват - от половин столетие не е имало такава конкуренция в Кан)... Та в програмата "Особен поглед" е включен филм със заглавие "Цар". Руски филм. Не открих трейлър ((
Предвид късния час и трудностите пред един стар и болен човек да формулира ясна мисъл, ще се задоволя да преразкажа основни положения от интервютата на режисьора Павел Лунгин:
Филмът не отговаря на въпроси, той задава въпроси. Въпроси за властта, за властта и Русия, защото властта има две измерения: една нравственост за народа и друга за властта, една религия за народа и друга за властта, една истина за народа и друга за властта. Това е страшно раздвоение на властническото съзнание - винаги има едно за народа и друго за властта. И коренът на всичко е в Иван Грозни - първият цар. Той предопределя всичко, той моделира представите, дефинициите за царска власт.
Днешната власт е съвсем различна - тя спазва някакви правила, задава правила. Ако ги спазваш, ще оцелееш. Сегашната власт обича успеха и парите. При Грозни, при Сталин не е имало правила, които да определят някаква стратегия на оцеляването - няма значение какъв си и какво правиш, всички подлежат на унищожение. Човек няма избор, няма възможност да оцелее, да избяга от бедата, от злото, от мъката.
В същото време Грозни дава невероятна свобода на народа - дава правото на човек да бъде какъвто си иска, да бъде лош, да бъде мързелив, да бъде крадлив. Защото само властта може да го накаже. Ако може да накаже всички (дали може?).
А Иван Грозни е изключителна личност - талантлив писател, художник, музикант, образован, притежател на огромна библиотека, човек, надарен с невероятна памет. Дете, в някакъв смисъл. Изверг, чудовище, руският Нерон. Нарушава естествения ход на историята, пречупва я и я завърта в панаирджийска въртележка, и сега Русия кръжи около него и ту се приближава, ту се отдалечава от неговия образ.
Това не е филм за за нашето време, а за властта изобщо.
Така казва режисьорът Павел Лунгин.
posted by Illa @ 5/14/2009 10:26:00 сл.об.,
