Честит Осми март! 08 март 2009
Празнувате ли?
Всъщност, какво значение има дали го усещате като празник? К`ъв празник! - мрачно, заваля, скапана работа, хайде пък и да празнувам! И как ще празнувам? Или като се изгърбя в кухнята, или като ощетя семейния бюджет да ходим на ресторант. Мерси боку!
Предполагам, приблизително такива са алтернативите по нашите ширини. По други ширини са по-други. Това, което ние приемаме за редно и в реда на нещата, на друго място изглужда скандално и недопустимо. Това всеки го знае. На теория. На практика много от журналистите си изкарват хляба като "тълкуват" събития в чужди страни според аршина на собствената си масова публика. Т.е. осребряват клишета. Номерът е да улучат кое събитие към кое клише да съотнесат.
И нали заговорихме за Осми март се сетих за скорошна публикация в Independent за "революцията на червилата". Има снимка на хубава млада жена, шампион в мотоспортовете, според статията, носи дънки и ботуши на висок ток. Тази жена се бори за правата на жените в Иран. Парадоксалното е, че тя очевидно се ползва от някакви права, щом няма притеснения откритото й лице да се появи в западен ежедневник. Проблемът е, че ни се казва - другите ирански жени не могат и да си помислят да покажат лицето си, камо ли да го снимат, камо ли снимката да бъде публикувана. Ако Independent публикува снимка на незабулена иранска жена и тя не е репресирана по този повод, за какво тогава става въпрос? Нормално е да си помислим, че протестът на жената от снимката е получил санкцията на властите с пропагандна цел - ето, ние позволяваме на жените да се занимават с типично мъжки спортове, ето, ние им позволяваме да ходят облечени неподобаващо за жени, ето, тя нарушава забраните на шериата, но ние не я преследваме и т.н. Кетрин Бътлър в статията си на практика привежда аргументи в полза на тази теза - в Иран жените не са дискриминирани. Тяхното поведение и облекло е изцяло техен избор ("Afterwards, I share a taxi with Farzaneh Abdolmaleki, a senior civil servant. "We don't believe in gender equality, you see," she tells me, shaking her head. "The family is what matters and we all have different roles in the family".").
Има ли в Иран жени-блогъри? Има. Има ли жени-автомобилни състезатели? Има. Има ли жени-еди какво си? Има. Тогава за какво става въпрос?
Как стават промените? Не така, както си ги представят гастролиращи журналистки, които се позовават на филмите, селектирани за фестивала в Кан или Берлинале.
Чудя се, на кого помагат подобни публикации? Ако изключим, разбира се, самите журналисти и работодателите им.
Разбира се, трябва да се пише за правата на жените в ислямския свят. Но не по този начин. Не като се изтъкват примери на поведение, одобрени от горе. Този подход води към девета глуха. По нашите ширини това го знаем от едно време.
Далеч по-забавен е починът на жените от Саудитска Арабия. Те са решили да доведат законите на шериата до абсурд. Според тези закони, жените нямат право да работят извън дома си. Поради тази причина продавачите във всички магазини са мъже. Включително, в магазините за дамско бельо. Но как едно момиче да поиска съвет от мъж относно интимна част от облеклото си? Не противоречи ли това на нормите на шериата?
И саудитските жени подхващат кампания за преодоляване на противоречието - в магазините за дамско бельо трябва да работят жени-продавачки.
Честит Осми март!
posted by Illa @ 3/08/2009 06:13:00 сл.об.,
