Entertainment 21 март 2009
Леле боже, как мразя високи токове! Знам, че има момичета и жени, за които дори домашните пантофи не са удобни, ако не ги издигат с поне пет сантиметра над земята. Но аз обичам да усещам земята с цялото си стъпало. Мразя токове. Може заради това да недолюбвам и lifestyle-изданията - все ми натрапват момичета на едни кокили, не ти е работа... Пък може и да не обичам lifestyle-списанията заради рубриката "Entertainment". Не че това, за което пишат в тази рубрика, не си е точно на мястото в нея. Но някакси претенцията да напъхат цялото изкуство в entertainment-а ми идва малко в повече. Като 20-сантиметровите токчета, на които са покачени моделите. Нещо подобно.
Може нещо, предназначено за развлечение, да е изкуство. Но не е задължително. Лично на мен такъв тип изкуство изобщо не ми е интересен. Не ми е забавно, не ме развлича... - подскажете още някой синоним. Така че заглавието на рубриката за мен е пълен nonsense. Но ще кажете, че това си е мой проблем и ще бъдете прави.
Лошото е, че не е само мой проблем. Проблемът е много сериозен и дори има финансово изражение. Може ли главният диригент на филхармонията (в условията на криза) да получава заплата четири пъти по-голяма от президента на страната?
Вярно, 50-те милиона, хвърлени за подпомагане на изкуството, не са нищо - равняват се на статистическа грешка при усвояването на държавната помощ от 800-те милиарда, предназначени за подпомагане на икономиката. Но как се харчат тия 50 млн?
Попкултурата няма нужда от държавни инжекции, за да оцелее. Там нещата са ясни - ако има успех сред публиката, не само ще се откупи, но ще има и печалба. Щото има entertainment, а entertainment-ът е търсена стока - по време на криза търсенето нараства. Ама, за беля, изкуството не е entertainment. И тогава какво?
Парадоксално или не, но някои смятат, че създадената ситуация работи в полза на ограничаването на действието на авторското право, което в сегашното си състояние de facto не е право на автора, а на издателя и разпространителя. Ако не се лъжа в предишния брой на в."Култура" имаше публикация в този смисъл. Ако не се лъжа, публикацията беше по повод разпространението на филма "Дзифт" от торент-тракери. A propos, днес си купих диск с филма заедно с в."Капитал". Което не значи, че ще го гледам. Мислят ли продуцентите, че за тях е по-важно да си платя, отколкото да гледам филма? А режисьорът и актьорите какво мислят?
posted by Illa @ 3/21/2009 06:49:00 сл.об.,
