P.S. 14 май 2009
Повод към предишния ми пост донякъде беше изказването на Андрей Геласимов при презентацията на книгата му "Степни богове", за която писах в "Аз чета...". Не съм учила стенография и ще се опитам само да резюмирам казаното:
- пред чужденци човек прибира личното си мнение в джоба, защото те(чужденците) имат вулгарни и пошли представи за родината;
- угнетяващо е, че на Запад не разбират кой наистина е Победителят във Втората световна - моите съотечественици бяха на Курската дъга, при Сталинград - най-тежките сражения, умираха с милиони, а при десанта в Нормандия американците не загубиха и една десета от хората, които ние загубихме на Курската дъга...;
- и я има огромната горест...
Логиката (преди горестта): с огромни загуби, но влезли в Берлин, превзели леговището на звяра, значи те са победители.
Мярнах линк към документален филм, който поставя под съмнение неизбежността на всички тия жертви. Ставаше въпрос за Ржев. Отпреди това знаех за Зеелов...
Сега историците проверяват сметките си - вярно ли е, че руските жертви са толкова много, а немските - толкова малко?
Косите ми настръхват от това броене на жертви!
posted by Illa @ 5/14/2009 09:38:00 сл.об.,
