Разходка по Вълтава 27 май 2009
Казвала ли съм, че харесвам поляците заради бохемния аристократизъм? Казвала ли съм, че харесвам чехите заради виртуозния баланс между емоционалността и дискретното дистанциране в общуването?
Отдавна се каня да консолидирам, обобщя и вербализирам спомените си от последното пътуване до Прага. Трудна работа. "Co bolí, to přebolí", ама още не е. Защо избираш едно или друго място като туристическа дестинация? Да отидеш, да видиш. Не е като да не го правя и аз. Но не и Прага... Сигурно всеки си има някаква такава топографска слабост. Дай боже да доживея пак да видя Краков и Вилнюс. Като се замисля, не мога да намеря обяснение защо точно тези градове са се отпечатали в съзнанието ми като символ на нещо красиво, като убежища на духа, места, в които можеш да докоснеш най-доброто в себе си. Не знам. Защо ли ви занимавам с глупости? Радиото е виновно - напоследък току вземат, та пуснат "Co bolí, to přebolí" и ме изпълва меланхолия )) Като ти заразправят за отнето весло и потънала лодка, как да не се фрустрираш? Баш преди избори. (Пепел ми на езика, сега ще вземат да загубят CD-то с тая песен и за едното нищо, както се казва, да спрат да я пускат. Не че си падам по такъв тип музика, ама...).
"Заминавам. Къде, не знам. Ще отида някъде, където не съм бил. Тук вече бях". Отлична стратегия, когато си на 20. Като остарееш, все те дърпа да се върнеш по местата, където си бил. Причините могат да са различни. Щеше ми се пак да видя Прага, Вълтава. Да се потопя пак в същата река, която няма начин да е все същата (да бе, днес един тест ми каза, че съм била прероден Хераклит, аха, без малко, нали).
Не знам дали Джулиан Опи е бил и преди в Прага, но е оставил Брус и Сюзан да ходят по вълните на реката до остров Кампа, близо до Карловия мост:
Аз това не го видях, защото се разхождах по тези места двайсетина дни по-рано, преди инсталирането. Но пък, слава богу, племеницата ми зърна танцуващата Ан:
Аз пък имах късмета да забележа статуята на Жауме Пленса "Азбука", монтирана досами брега на Вълтава в рамките на проекта Transparency 2009. Статуята тежи около два тона и половина и представлява силует на човешка фигура, оформена от букви на различни азбуки:
Радвам се, че случих в Прага точно по времето на осъществяване на проекта Transparency 2009 (че и по време на посещението на Обама )) ). Още повече се радвам, че не пропуснах "Танцуващата Ан" и "Азбуката". Щях да си умра от мъка, ако бях научила за тях след като вече съм се върнала. Истина ви казвам.
posted by Illa @ 5/27/2009 02:00:00 сл.об.,
