Превратности 01 май 2008

Представете си такава ситуация:
Поръчвате на майстор да ви изработи някакъв предмет. Предметът е уникален, произведение на изкуството. Само че майсторът умира преди да го завърши. Цялото село знае, че сте поръчали нещото и сте го платили, че го държите прибрано, защото не е довършено, но много го цените и се гордеете с него.
И един хубав ден (или нощ), тридесет години след смъртта на майстора, в дома ви нахлуват крадци, обират всичко ценно и подпалват къщата. Вие успявате да избягате, но с едната риза на гърба си. Ценният предмет минава от ръка в ръка, при това повечето продажби са надлежно оформени. Викате цялото село за свидетели, че вещта е ваша и трябва да ви бъде върната. “Ядец, - казва съдът, - докажи го. Да си си пазил документите. Виж как хората си ги пазят и ми ги показват. Ама къщата ти била изгоряла, аз какво да направя. Да си си мислил”.
Съдът е австрийски. Върховен. Решава, че след като наследниците на Фердинад Блох-Бауер не са в състояние да докажат, че незавършеният портрет на Амалия Цукеркандъл (Климт) е бил конфискуван от нацистите, той трябва да си остане при сегашните собственици. Въпреки приетия през 1999 г. закон, според който тежестта за доказване се прехвърля тъкмо върху сегашните собственици - те трябва да докажат, че не са получили спорната вещ благодарение на конфискуването й от нацистите. След влизането в сила на този закон наследниците на Фердинанд Блох-Бауер се пребориха да им бъдат върнати пет други творби на Густав Климт, сред които и знаменития първи портрет на Аделе Блох-Бауер.
Но за две години много вода е изтекла в Австрия…

posted by Illa @ 5/01/2008 12:14:00 сл.об.,

2 Comments:

At 5/01/2008 09:50:00 сл.об., Anonymous Анонимен said...

Битиетто, бидейки съзнанийе й основа на съзнанийето, коьето й битие! Тъкмо на тази основа съ разпростира чрез многу съществуванньа – и така потвърждава свойту идинство.

Аку битието ни съществуваши, то нямаши да има битийе, а само съзнанийе, каза великия Хайденгеръ.

Защо съществува съществуващоту? Кажете ми дяца!!!

Ами, аку същиствуващото ни същиствуваши, то нямаши да същиствува!

А защо нисъщиствуващоту ни същиствува?

Многу просту, аку нисъщиствуващоту същиствуваши, то щеши да същиствува, и тогава нямяши да й нисъщиствуващу!!!

Сига треби да съ опитами да прояснимъ идин друг въпросЪ: а как то съществува?

Ами мтногу просту, то си сиди и си същиствува от самуосеби си и колкут повичи същиствува, толкуз повичи същиствува!

Разбрахти ли сига, а?

А куи са формитти, в коиту съ проявявва неговътъ субстанциална мощъ, а?

И туй й многу просту: същиствуващоту сй проявявва във форма на нисъщиствуващу, а нисъщиствуващоту са проявявва във форма на същиствуващу, а посли обратну! Разбрахти ли?

А пък след тува треби да съ запитами: как става тъй, чи същиствуващоту свежда свойту многообразии до няколко коренни форми?

Е за туй ша треби самички да помислити, сига няма да ви кажа; нищичко няма да ви кажа!

 
At 5/01/2008 10:30:00 сл.об., Blogger Illa said...

Тцъ, нищу ни разбрах. У тъпата ми глава можи да същиствува, пък то да ни същиствува. Де да гу знам същиствува ли или хич? Хептен пък как същиствува? Или кви са му формити?
Кът ни щеш да кажиш, хубу, тъй дъй.
Ти ут куйо си - дет` същиствува или дет` ни същиствува?

 

Публикуване на коментар

<< Home