Нормални хора 14 март 2008
Тия дни за първи път всеки простосмъртен може да види проектите за Столицата на света. Автор - Алберт Шпеер. Име - Германия. Местонахождение - Берлин. Предполагаемо време на завършване - 50-те години на ХХ в. Причина за нереализиране - нахлуването на съюзническите войски на територията на Райха.
Фамозният проект досега е бил достъпен само за специалисти - архитекти, научни работници, специализирани институти. На 10 март табуто е снето. Министърът на финансите на Будесрепубликата Пеер Щайнбрюк демонстрира макета на фюреровия град. Мястото неслучайно е избрано в съседство с Мемориала на Холокоста и бункера, където Хитлер доживява дните си. Намекът е ясен - всичко си има цена.
Впрочем, за да бъде разчистено място за изграждането на грандоманския проект, трябвало да бъдат сринати стотици сгради. Но какво са няколкото сгради при положение, че са хора са унищожавани с милиони. Да упрекваме ли Шпеер, че се е радвал на бомбардировките - нали разчистват терени... Да смятаме ли, че има извратено мислене? А какво да кажем за коменданта на Освиенцим(aka Аушвиц - за тези, които не знаят)? Какво да кажем за адютанта Карл Хьокер? Последният е много симпатичен човек, между другото. Банков чиновник - пенсионира се като Главен касиер. Умира на 88 години (без малко - 89, дип роден е през декември, та затова не доживява поредния рожден ден). Два пъти е съден за дейността си по време на войната. Първият път е осъден на 7 години за съучастие в убийство (излежава 5 год. - може би, заради двете години от началото на процеса през 1963 г. до края му през 1965 г.). Тогава той твърди, че не е участвал в екзекуции и едва ли не за първи път чува, че е имало такива. Да спомена, че точно по времето, когато е бил в Освиенцим, са "изчезнали" поне 400 хил. унгарски евреи. Вторият път е съден през 1989 г., защото е установено, че лично е закупил 3,61 тона Циклон Б - газ, с който са били задушавани евреите в лагера Майданек. В Майданек също е бил адютант на коменданта на лагера (все същият комендант - Рихард Баер). Осъден е на 4 години. Прочува се, защото през декември 2006 г. албумът му със снимки от живота в Освиенцим попада в Музея на Холокоста в американската столица.
Редки кадри, казват специалистите. Посветени са им публикации в The New York Times, Die Welt и дори в The New Yorker.
posted by Illa @ 3/14/2008 08:21:00 сл.об.,
