За блоговете и още нещо 20 март 2008
Жюстин написа за спора си с Ивайло Дичев. Нямам честта да го познавам лично и, дали поради тази причина или друга, но не го разбирам. При цялото ми уважение към професора, от него ли научих за актуалната експозиция в Tate Britain? Опасявам се, че не. Независимо дали “вината” е негова или моя… Когато каналите за получаване на информация са много, когато пресяването на информацията, течаща по тези канали, е по-малко субективно поради увеличеното количество гледни точки (интернет) - това лошо ли е? Ако отговорът е: “да, лошо е”, тогава защо ме занимават с разни риалити (tv), към които съм дълбоко индиферентна? Нали уж там има отбор_някакъв, предполагащ интелектуални усилия?
Ако някоя телевизия може да ми предложи това, щях да гледам само нея. Ама на! - не гледам телевизия по презумпция. Трябва нещо да ме покърти из основи, че да се пристрастя към някой канал. (Има ли пристрастени към точно определени форуми, блогове и прочее от т.нар. нови медии? Безусловно. Но каква е разликата между тях и тв-зрителите? Бих се радвала, ако И. Дичев ме просветли по въпроса. Наистина бих се радвала.)
Засега си оставам при собственото си невежество и се радвам на възможността да обиколя залите на Tate Britain без да се налага да отскачам до Лондон. За проф. Дичев не знам (не се и съмнявам, че видяното на живо е далеч по-продуктивно, но не мога да си го позволя). Пък и предпочитам да видя с очите си, вместо да се доверявам на разказите дори и на най-изтънчения познавач. Разказът е тълкуване, демек - сугестия, т.е. внушение относно правилното(според кого?) тълкуване. Проф. Дичев знае какво означава това.
Но забравя другото измерение… Ето илюстрация:
Любимата за привържениците на софтуера с отворен код блогърска платформа LifeJournal вече не позволява създаването на безплатни акаунти, които изключват присъствието на реклама в блога. Представителят на новия собственик - руската компания СУП, обяснява, че ако си толкова тъп, та да не можеш да си позволиш платен акаунт (без реклами), на кого му пука за теб. И какви са тия дебили, дато обявяват 21 март за ден без LifeJournal в знак на протест срещу комерсиализацията? Да си гледат работата, казва Носик. Едно на ръка, че акцията е подхваната от американци - представи си, моля ти се! Кой ги пита, нали платформата е вече руска…
Та - кой поръчва музиката (било то в традиционните медии, било в т.нар. нови)?
posted by Illa @ 3/20/2008 07:28:00 пр.об.,
2 Comments:
-
At 3/20/2008 10:31:00 пр.об.,
Orlin said...
-
Отлична идея - телевизия, която да показва само картини, изложби и музеи. Хареса ми, определено.
Сигурно рано или късно някой ще се сети да го направи, ако още не е.
Както се казва - патентовай бърже, и ще можеш някои неща да си позволиш :).
От друга страна, аз като един стар антидичевист трябва с прискърбие, но с ръка на сърдце да си призная, че нещо вярно в думите му обаче има.
Няма да го видим само ако гледаме пристрастно, в което не е въпросът, както обикновено.
Ако изобщо има спор с мнението му, то за съжаление не е и не може да е от оповестената отсрещна позиция (не тук изложената).
Току що четох независимо и аз за Лайвжурнала: всичко това е много забавно и може би е крайно време точно днес да напиша нещо там, за пръв път от 2.5 г :).
Има нещо романтично-носталгично в него, както е модно да се говори за младостта на блоговете. -
At 3/20/2008 11:39:00 пр.об.,
Illa said...
-
За патентоването - :)
--------
Да си призная, напоследък нямам никак време и не съм вникнала в същността на дискусията. Но съм шокирана от самия факт, че хора с отношение (професионално) към културата, не само отказват да видят ползата за културата (пък и лично за себе си) от развитието на интернет, а дори се обявяват против, доколкото изобщо могат да се обявят против. По силата на тяхната логика, пресата и ТВ са не по-малко вредни, дори повече - защото по инерция публиката се отнася с по-голямо доверие към тях, те са някакви почти мистични хора, които работят там и пр. А в интернет пишат всички - как да му повярваш; вярваш само на това, което ти харесва без друго - с интернет или без него. Така че не разбирам плача за профанацията в интернет. Профанацията в интернет е само обективизиране на профанацията в обществото, а традиционните медии легитимират тази профанация и дори я създават. Аргументът, че в традиционните медии някой умен решава какво си струва да се публикува и какво не, изобщо не издържа. Вярно е, че някой решава какво трябва да знам, но изобщо не съм сигурна, че този някой е умен. Докато в интернет сама си правя подбора - добър или лош, но е мой. За щастие, откривам повече стройностни неща, отколкото мога да прочета (което е за нещастие, разбира се, че не успявам да изчета всичко интересно). Ако някой вижда само простотиите, значи просто не се е научил да търси, значи все още е като в чужд град и не знае, какво има в него - скита из квартала около пристанището и остава с впечатлението, че градът се състои само от кръчми и публични домове. Ами има ги тия неща навсякъде, такова се ля ви :)
----------
За LJ - мъчно ми е за Брад Фицпатрик. Той беше върл противник на рекламите. Със скърцане на зъби прие акаунтите, които доброволно се съгласяват да имат реклама, но напусна Six Apart и отиде в Google. После се върна, след като руснаците купиха LJ, с надеждата нещата да се оправят, а те станаха по-лоши. А Носик си е арогантен до безобразие, безумие е да се отнасяш така към клиентите си. Впрочем, много руснаци са решили да се включат в бойкота след като са прочели интервюто, преди това им е било безразлично.
