"There's always tomorrow" 17 април 2010
Както имах честта да споделя, докато Юриан-сан беше облагодетелстван да гледа кабуки на Шикоку, аз трябваше да се задоволя с ТВ. И гледах разни забавни програми. Приложеният по-долу клип е ключов в няколко аспекта. Първо, макар да е стар (обърнете внимание на GSM-а на момичето в началото и ще разберете от кои години е), изглежда свежо. Във всеки случай, днес го въртяха по музикален канал с тийнейджърска аудитория:
Второ, това е кавър, естествено. Оригиналът е изпят някъде в зората на 60-те и, представете си, ако се вярва на английския превод, има куплет, в който лирическият герой изповядва, че "днешните млади, всъщност, са по-добри, отколкото аз бях на техните години". Е, това винаги ще е актуално и кавърите няма да свършат. (Между другото, още през 1964 г. Johnny Cymbal издава американска версия на песента).
Трето, Кю Сакамото прави запис, който се издига до 6-та позиция в американския Billboard pop charts и стои там три седмици през 1963 г. Заглавието на парчето е "I look up when I walk", но става известно под името "Сукияки". Има поне два популярни американски кавъра от 80-те и от 90-те. Възможно е точно заради тази песен Такаши Миике да е решил на назове филма си "Сукияки уестърн: Джанго", който ми се стори много забавен. Чувствам се леко самотна в отношението си към филма, но здраве да е. Между другото, сукияки е японско ястие с телешко - хем алюзия със спагети-уестърните, хем любимото за англо-саксонците телешко.
A propos, Кю Сакамото намира смъртта си в една от най-кървавите самолетни катастрофи в историята. Boeing 747-SR46 (Jumbo Jet) на JAL на 12 август 1985 г. излита от Токио за Осака и пада в планинска местност в Уено. Загиват 505 пътника и 15-члена на екипажа. Оцеляват две жени и две момиченца.
Да се върна на клипа. Ако се вгледате в самото начало, ще видите над надписа със заглавието на песента друга табела, в чийто долен край се чете "Japanese Style". Японският стил хотели предполага татами, т.е. нещо като рогозка, върху която се мята дюшек и се спи на пода. Юриан-сан казва, че на Шикоку са ги настанили в такъв хотел, по седмина в стая, но помещението било доста по-просторно от това в Хирошима и не толкова задушевно.
Кабуки-театърът също бил в японски стил - седи се на възглавнички на пода. Не е лесна работа за човек, свикнал със столовете. Пък кабуки-представленията са дълги - 3-4 часа, за да видиш част от пиесата. За един билет - толкова. Ако искаш да изгледаш цялата пиеса, трябва да отделиш цял ден и да си купиш съответното количество билети. Струва ми се, обичайно е сюжетът да се разделя на две части. Разбира се, има антракти, в които можеш да се подкрепиш с хапване и пийване. Някои посетители си носели одеала - традиция, предвидена от режисьора на спектакъла: злодеят се омешал с публиката и взаимствал завивката на зрител, за да се скрие от преследвачите. Интересното е, че никой не го издал. На директния въпрос хората в залата отвръщали неопределено, че "отишъл някъде там". Ако го бяха посочили, дали щеше да се обърка сценария?
Пък аз си нямах сценарий и гледах телевизия. Гледах ток-шоута с теми от предстоящите избори, графики, показващи как спада или расте популярността на една или друга партия. Проблемът с американската военна база на Окинава. Изцепката на колумнист от The Washington Post, който нарече Юкио Хатояма "biggest loser" и "increasingly loopy", защото не получил персонална среща с Обама, а си поприказвал с него между второто и десерта на официалната вечеря. За разлика от китайския държавен глава, който разговарял лично с Обама цели 90 минути. Чудя се, защо Хирофуми Хирано - ген.секретар на управляващата партия, е обърнал внимание на публикацията, та каубойстващият журналист се е почувствал значим фактор. Покрай другото, не ми стана ясно защо Обама да е отделил 90 минути на Ху Дзинтао, а не обратното, ама нейсе.
И друго гледах по ТВ - бейсбол, например. Ако си мислите, че в Япония най-популярният спорт е сумото, грешите. Бейсболът е. Изпърво повториха инфарктния мач между местния Hanshin Tigers и токийския Yomiuri Giants от миналия септември. Столичният клуб, собственост на медийния конгломерат "Йомиури", водеше с 6:0, но загуби май със 7:6. Оня ден в Токио пак се наложиха тигрите с 3:2, ако правилно си спомням. Разправят, че съперничестнвото между двата тима е като това между "Барса" и "Реал" във футбола.
Гледам ТВ и се правя, че уча хирагана, защото в понеделник тръгвам на училище и трябва да съм усвоила тази сричкова азбука. От някъде към 50 символа имам да науча още десетина. Господ да ми е на помощ!
Ама пък съм понаучила нещо, след като открих клипа в YouTube, нали ))
posted by Illa @ 4/17/2010 11:42:00 пр.об.,
