Ашолотълът не иска да порасне 26 март 2010
Ашолотъл, според Wikipedia, "е вид воден саламандър". Характеризира се с това, че за разлика от повечето организми, които преминават през личинков стадий, за да се развият във възрастен индивид, ашолотълът обикновено си остава "дете", но дава потомство без да претърпи метаморфозата на съзряването.
Освен това ашолотълът е главен герой в знаменити литературни произведения и в това си качество напоследък стана център на медиен скандал. Хулио Кортасар му е посветил разказ и дори е назовал творбата си с името му - "Ашолотъл". Казват, Кортасар не е особено популярен в Германия и не се знае със сигурност дали Хелене Хегеман не е взаимствала идеята на аржентинеца в нашумелия си роман "Axolotl Roadkill". Няма да се спирам на обвиненията срещу нея в плагиатство. Въпреки тях младата авторка запази номинацията си за наградата на тазгодишния Лайпцигски панаир на книгата, но (може би заради тях) не я получи.
Хелене Хегеман във всички случаи заслужава внимание. Първо, тя е на 17. Второ, прочува се с литературното си творчество още на 14 (долу-горе, по това време умира разведената й майка - график и театрален художник от Бохум, след което момичето отива да живее в Берлин при баща си, известния драматург Карл Хегеман). Противно на ашолотъла, Хелене явно бърза да докаже, че вече е голяма, но по типично детски начин. Взема, като на игра, от тук-таме по нещо и подрежда кубчетата по свой си начин. Талантливо, очевидно. Някои биха коментирали: "Постмодернизъм". Други биха казали, че това е отживяло времето си. Не знам. Ако шумът около Хелене е само PR, рекламиране на "книгата като салам", няма смисъл да се дискутира. Ако в книгите на Хелене са фиксирани знакови за времето ни тенденции, разговорът си струва. A propos, струва си и разговорът относно същината на авторското право - ако Хелене е преписвала (всичко 2 страници от общо 203, както са си направили труда да изчислят), но е създала нещо изначално ново, трябва ли да бъде остракирана? Ако имаме иновация като краен продукт, но при формално нарушение на законодателството, не означава ли това, че законодателството трябва да бъде променено, за да не спъва развитието? Не знам. Апологетите на Хелене твърдят точно това. Противниците не отричат таланта й, но се притесняват, че ако се позволи на един, пък било то и гений, да игнорира правилата, до къде може да стигнем. Докъде, наистина?
Така или иначе, около Хелене Хегеман се вдига врява. Най-вече заради обвиненията в плагиат.
Обаче казусът на Хелене е по-интересен с друго - с поставянето на проблема за порастването. Набоков засегна другата страна - принудено ли е детето да порасне? При Хелене го има и този аспект, биографически. В произведенията си тя май гледа на света от тази камбанария. Но иска ли човек да порасне? Ашолотът не иска. Пък социолозите твърдят, че това е проблем. Проблем за човечеството, не за ашолотите. Все пак социолозите не са еколози.
Ти, читателю, искаш ли да пораснеш?
Ако не си го направил до 1967-ма, не съм сигурна, че някога си бил дете и разбираш за какво става въпрос. Както сочи социологията, проблемът на нашето съвремие е, че никой не иска да порасне. Че хората отказват да пораснат. Нали се сещате, че наскоро бе обявено: чиновници в работно време си играели on-line. Традиционните масмедии единодушно им произнесоха присъдата, има си хас.
Също така единодушно "порицаха" филма "Аватар". Но всички вкупом отидоха да го видят 3D. И не съгрешиха. Гледаха "Алиса" 3D. Ще гледат "Diary of a Wimpy Kid", както и "How to Train Your Dragon" 3D. И може би ще кажат някоя добра дума. За някоя от тия приказки. Защото приказките никога не са били за деца, но това е друга тема. Макар, може би да не е - може би човек никога не е искал да порасне, но го е било срам да си признае.
Юпитата показаха, че възрастта няма значение. Преди това аксиомата беше валидирана за расата. Приблизително по това време се валидизира за пола. И пр., и пр.
Ама не знам дали е същото.
И какво общо има Уорхол с попфолка, също не знам.
Ама знае ли човек.
posted by Illa @ 3/26/2010 04:22:00 сл.об.,
