Благовещение 25 март 2010
Подсети ме отзарана Марин Бодаков за Яворов. Чувам по радиото, днес било благовещение, пък не се сещам за стихотворението, защото ... не чувам звъна, този "празнично тържествен звън/през утрен сън". Той отеква някъде там, в пространството, което дедите ни са очертали като са строили града. Моят град се е надул и отдавна се е спукал по всички шевове. Не чувам камбаните. Но и камбаните не са същите...
Не са като ония, които чувах точно в 6,30 ч. всяка сутрин. Камбаната на будисткия манастир меко отекваше на развиделяване. Няма как да не я чуеш, ако си буден. Няма как да я чуеш, ако още спиш.
Не съм вярваща. И гледам да не се умилявам. Просто два града. "Ти с горния Ерусалим, аз с отрицанието му...". И с отрицанието на отрицанието. "Уви, през сън..."
posted by Illa @ 3/25/2010 06:27:00 сл.об.,
