Медицината и изкуството 12 март 2010
Отидохме в Токио заради Комикета, естествено. Струва си да отидеш в Токио на Комикета. Даже само косплейърите да видиш, пак си стува. Друг път ще разкажа.
Един ден Комикет и косплейъри, втори ден Комикет и косплейъри, ама на третия изоставих Юриан-сан сам да се оправя в тарапаната на панаира пък аз отидох да видя Мейджи джингу. И за Мейджи джингу - друг път.
Досадно ли ви е женското мрънкане? За кого не е досадно. Но точно заради това е ефикасно. Особено, ако произтича от хаха-ва ("хаха" е "майка" на японски, "ва" е нещо като частица за членуване на подлога). Хахава работа, както и да го погледнеш.
Само че хахавото мрънкане възима нужния ефект и една от вечерите бе посветена на изкуството. В интерес на истината, нямаше кой знае какъв избор - заради новогодишните празници почти всички арт музеи бяха затворени. От малкото отворени изборът падна на "Мори". Вече не помня поради какви причини. Твърде е вероятно да се е оказал пространствено най-близо до нашето посолство в Шибуя. Тъкмо там, в посолството бяхме отседнали. Имахме честта да бъдем лични гости на посланик Л. Тодоров. Дължа огромни благодарности!
Така или иначе, отправихме се към Ропонги Хилс - Токийският Манхатън, както пише в рекламите на туристическите агенции. Като излязохме от метрото, минахме през нещо като подлез, украсен с графити на известни художници. Правихме снимки, може би след време ще ги публикувам. Докато снимах, рискувах дори да изляза на уличното платно, но фотографиите ми не могат да предадат усещането да си там, да ги видиш наживо...
Мори Тауър е бизнес-сграда. В нея са офисите на BMW, Номура и на други фирми от този ранг.
Намирам изожбата в "Мори арт музеум" за събитие от световен мащаб. В края на краищата, бяха събрани оригинали на Леонардо, Деймиън Хърст и т.н. Нищо че недолюбвам Хърст - друго си е да видиш работите с очите си и да прецениш дали нелюбовта ти има аргументи или тотално грешиш в преценките си.
След известно лутане около входа на небостъргача, разбрахме, че трябва да се вземем асансьора до 53-ти етаж. Единствената опция е: билет за изложбата + панорамен обзор на Токио от съответната височина. Ми щом трябва, ще видя светлините на Токийската кула, подготвена за Новогодишните празници, ще снимам осветените магистрали... досадна туристическа атракция, но нали ща-не ща ще платя и за това. Юриан-сан не споделяше такива настроения. Той намери, че тъкмо тази възможност оправдава високата цена на билета. Така да е.
Група шумни холандски туристи май първо се бяха качили до панорамния етаж и там бяха разбрали грешката си. Докато се озъртахме във фойето, те се изсипаха от асансьора и оживено разисквайки, се наредиха на касата. Учтиво ни пропуснаха до съседното гише. "Нашето" момиче се стараеше да не показва емоции, но явно беше притеснено от привличащото внимание държане на чужденците. Видимо си отдъхна, когато Юриан-сан заговори на японски. Усети се в свои води - очевидно, макар чужденец, клиентът познаваше японските стандарти за добро поведение и се придържаше към тях.
На панорамния етаж беше пълно с нанбан, пфу, с гайджин, демек с чужди туристи. Изненада ме рекламният експонат на европейска марка коли. Стори ми се странно - на ембламатично японско място да има еблематичен европейски продукт на емлематично конкурентен за японците отрасъл.
Впрочем, после не ги видях тия холандци на изложбата. Тяхна работа. Въпрос на избор. Европа е шарена.
Не всеки току-така може да съзерцава и се наслаждава на картини, изобразяващи аутопсия или анатомични разрези на човешки плод в утробата. Или колекции от изкуствени очи и хирургически инструменти. Колкото и да се абстрахираш, да си наясно с историческото значение на изображенията, пак е затормозяващо. Особено за някоя невинна душа. "Човешкото тяло като място за среща на изкуството и науката" не е лесна тема.
Изложбата "Медицината и изкуството: Imaging a Future for Life and Love - Leonardo da Vinci, Okyo, Damien Hirst" беше показвана от 28.11.2009 г. до 28.02.2010 г. Кураторът Фумио Нанджо (директор на "Мори арт музеум") е подредил експонатите в три раздела: "Постигане на вътрешния свят", "Борба срещу болестите и смъртта", "Към вечен живот и любов". Докато преминавах от една зала в друга, ми беше трудно да схвана защо този експонат е в този раздел, а не в другия. Но сега, като премислям нещата, разбирам, че просто не съм била достатъчно подготвена и сигурно холандските туристи правилно са постъпили като са пропуснали помещенията на 53-ти етаж, като са се качили с ескалатора до 54-тия, направили са си фотосите и са се прибрали в хотела. Посещението на изложба изисква съответната нагласа. Значението на такова събитие може да бъде оценено от малко хора - хора с образование и интереси в съответната област. Организирането на подобно събитие струва много пари. Кой е готов да ги хвърли без твърди гаранции за възвращаемост? На всичкото отгоре, дори специализираните изкуствоведчески издания съвсем бегло съобщиха, че "да бе, в Токио има някаква такава изложба".
Ще кажете, за мен това е станало събитие, защото съм го посетила. Може би. Колко неща са станали събития за вас, защото сте ги посетили?
Не споделям "интелектуалните" критики срещу "Аватар". Радвам се, че го гледах, но това не се превърна в събитие за мен. (Билетът струва доста повече). И няма да си купя сувенир от прожекцията. Колкото и е евтин. За мен обаче беше важно да имам каталога на изложбата в "Мори арт музеум" (скъп като за финансите ми, около 45 лв.). Посещението на изложбата беше преживяване, което може да се съизмери може би само с преживяването да нося кимоно. Беше истинско кимоно, със собствена история.(И съвсем безплатно ме облякоха в него. Критерий ли са парите?).
Може би постепенно губим усета си за истинските неща. Нещата със собствена стойност. И придаваме прекалено значение на това, което ни изглежда, че е носител на сиюминутните ни мисли и тежнения. Може би. Не съм аз съдник.
P.S. Добре, че организаторите са се сетили да публикуват няколко снимки от залите на Музея, които дават представа за изложбата.
P.P.S. Списък на творбите от изложбата, които са знакови за съвременото изкуство (подредени по случаен признак):
Jan Fabre. I Drive My Own Brains II
Bai Yiluo. Recycling
Magnus Wallin. Exercise Parade
Damien Hirst. Surgical Procedure (Maia) and New York
Marc Quinn. Free and Kiss
Susie Freeman and Liz Lee. Jubilee
Walter Schels. Life Before Death
Gustavo Isoe. Vanitas
Alvin Zafra. Argument from Nowhere
Yanagi Miwa.The three fates
Tetsuya Noguchi. Target Marks 1580/1610
Annie Cattrell. Sense
Patricia Piccinini. Game Boys Advanced
Fuyuko Matsui. Virgin Specimen
Gilles Barbier. L`Hospice (The Nursing Home)
Lee Byung Ho. Vanitas Bust
Francis Bacon. Lying Figure
Stelarc. Extended Arm and Ear on Arm
Май доста творби пропуснах.
posted by Illa @ 3/12/2010 07:24:00 сл.об.,
