Преместване 19 януари 2010
Докато си пазарувах из София, премисляйки като какво ще ми е нужно в Япония, си се чудех: "Аз - в Япония? Хайде бе!". Ама как така ще замина? И как ще се оправя? Япония е това, не е какво да е.
Сега като съм тук, в Япония, няма разлика. Все така не мога да повярвам, че съм на другия край на света. Защото - нищо не се променило. Аз съм си аз. Същата. Старая се да не се държа като нанбан, но е трудна работа като не знаеш езика и допускаш елементарни грешки. Както каза посланик Тодоров, "японците се правят, че всичко, което правиш, е както трябва, а то нищо не е както трябва".
Тази ситуация ти създава измамен комфорт - приятно ти е, че не очакват от теб да познаваш правилата. Ти си си чужд, чужденец - усещане, което човек носи в себе си, където и да е, даже у дома понякога.
От друга страна, японците ценят това, че осъзнаваш "чуждостта си" и се стараеш (според силите си) да се впишеш в контекста. Снизхождение, на което у дома не можеш да разчиташ.
Нанбан. Има ги всякакви. Едни - които претендират, че тяхното виждане за света е най-правилно. Други- които търсят нещо, и те не знаят точно какво, но се надяват да го открият някъде по света. Сигурно има и трети, и четвърти, и пети. Тръгнали да търсят себеутвърждаване далеч от родината. И аз барабар с тях.
posted by Illa @ 1/19/2010 01:37:00 сл.об.,
