Да бягаш от час 11 март 2010
Японският престолонаследник принц Нарухито е на посещение в Гана и Кения. В Акра той присъства на медицинска конференция, посветена на бактериолога Хидейо Ногучи. В началото на миналия век японският учен прави много открития в областта на микробиологията. В Латинска Америка той започва да изучава жълтата треска. През 1928 г. пристига в Гана, за да провери правилността на хипотезите си. Скоро обаче се заразява и умира от опасната болест. През 1979 г. японското правителство финансира създаването на Мемориален медицински изследователски институт "Х. Ногучи" в Акра.
Японците проявяват голямо любопитство към Африка. През декември попаднах на телевизионно шоу, разказващо за група млади хора, основали танцов ансамбъл за африкански песни и танци. Те се отнасяха много сериозно и с голямо уважение към фолклора на Черния континент. Стараеха се да постигнат смисъла на всяка нота, на всяко движение, за да го предадат точно. Личи си, че хвърлят доста труд да изучат всичко за танците. И в същото време искрено се забавляваха от това, което правят. Но учението само по себе си е забавление, както каза Хасегава-сан, когато се опитваше да разбере на какво се дължи необяснимия ми мерак на стари години да се юрна да уча японски.
Разбира се, че учението е забавно. Предполагам, доста хора няма да се съгласят с мен. Със сигурност принцеса Айко, осемгодишната дъщеря на престолонаследника, има стабилни аргументи против моята теза. Докато баща й е на височайша визита в Африка тя отказа да ходи на училище и постави дядо си в много деликатна ситуация. Днес, четвъртък, 11 март 2010 г. Агенцията към Императорския двор направи изявление, че техни величества Императорът и Императрицата са били информирани за нежеланието на внучката си да посещава часовете в училище "Гакушуин". Не е прието императорският двор да дава изявления относно лични проблеми на членовете си. Но след като английската преса по понятни причини изля доста мастило, за да освети проблема, Агенцията към Императорския двор нямаше кой знае какъв избор - проблемът е съществен за японското общество и едва ли щеше да е разумно случката да бъде премълчана.
А проблемът, разбира се, е насилието в училище. Защото принцесата е получила болки в корема на нервна почва, понеже била нападната от момчета от съседен клас. "Била ли е нападната?", се питат някои английски масмедии. Поводът за съмнението им е, че директорът на престижното училище в първите си изявления отрича принцесата да е имала основания за страховете си. Тя просто случайно налетяла на момчетата, когато те излизали от учебната си стая. И даже има намек, че може тя сама да си е виновна: излязла извън училище, дори си сменила обувките. И като се връщала, тогава се сблъскала с тях. И се стреснала. Затова я заболял коремът.
Ама ще кажете, тя е принцеса, макар и без изгледи да седне на трона, - със сигурност никой няма да смее с пръст да я пипне, значи директорът вероятно е прав. Пък и Императорският двор отначало мълчи вместо да разпердушини родата на невръстните самураи. "Тя е една малка глезла", си мислите, нали?
Нещата рядко са такива, каквито изглеждат.
Проблемът с насилието в японските училища е всеизвестен - тема е на вестникарски публикации, на министерски доклади, на манги. От началото на 80-те години на ХХ в. е така. От време на време се отчита спад в броя на смъртоносните инциденти, от време на време шокиращите случаи се увеличават. Но стрелбата и наръгванията ги има във всички развити страни. Затова се правят международни педагогически конференции и семинари, публикуват се трудовете им, а на базата на техните заключения се променят законодателства и вътрешноучилищни правила.
Истинският проблем е в тормоза. Ако някой не се вписва в колектива, ако е слаб и "нарушава хармонията", той става обект на подигравки и действия, които не биха били квалифицирани като физическо насилие, но определено имат за цел да унижат потърпевшия. Много се говори за това в обществото.
"Всъщност, - споделя Кьохеи-сан, - проблемът е малко преувеличен. Явлението не е толкова масово. Е, случва се докато момиченцето използва тоалетната по предназначение, съученичките да го полеят с кофа студена вода. Случва се, но не често".
"То и при нас се случваше навремето да пуснем от прозореца на класната стая на третия етаж водна бомба върху някое приятелче докато излиза от училище... К`во толкова?" - чуди се Юриан-сан.
"И той какво?" - заинтригуван е Кьохеи-сан.
"Е, какво - ами качва се на етажа и ни подгонва" - пояснява Юриан-сан.
"А-а, значи го приема като (дебелашка - б.м.) шега. Играете си. Не е същото" - заключава Кьохеи-сан.
После се чудехме с Юриан-сан каква е разликата - в степента на намокреност? Съмнително да е така.
Докато проф. Джордж Айстед ни откарваше с колата до дома, реших да подхвана темата. Все пак живее от няколко десетилетия в Япония, отгледал е две деца тук, няма начин да няма наблюдения и да не е наясно каква е разликата.
"Да беше това в България, детето щеше да се оплаче на родителя, а той от своя страна веднага ще посети училищното ръководство и ще постави въпроса повече или по-малко остро" - излага гледната си точка Юриан-сан.
"Тук не става така" - парира професорът.
"Защо?" - изумени сме двамата българи.
"Защото детето не смее да каже да родителите си. Те са заети хора, имат купища проблеми, а то да им сервира още един - няма да го приемат. А ако го приемат, съгласят се, че има проблем и отидат в училище, нали там ще поискат доказателства. Щом не могат да докажат, че случката се е случила, никой няма да предприеме нищо. Никой не иска проблеми. Няма информация за проблема - значи няма проблем" - в общи линии това обяснява проф. Айстед.
Но Агенцията към Императорският двор не гледа така на нещата. В изявлението й се казва, че представители на Агенцията и на училището през започващата пролетна ваканция ще обсъдят как да решат казуса по начин, който няма да навреди на никое от децата, включително на принцесата, както и на училището.
А отделно, от доста време тече обществена дискусия относно параметрите на образователната реформа в Япония.
posted by Illa @ 3/11/2010 05:19:00 сл.об.,
