Земетресение 21 януари 2010
Снощи преживях земетресение. Не като онова в Хаити, опазил господ! Това там е било ужасно в момента на случването и продължава като кошмар цяла седмица, ако се вярва на Euronews. Имаше сюжет за затрупано дете, което не могло да бъде спасено, понеже открилите го пожарникари били нападнати от мародери.
Това земетресение тук беше малко. Като тръгвах насам мислех, че такива неща по тия места стават ежедневно. Е, не стават. Първия път, когато ми се стори, че разлюля, много вероятно силният вятър да ме е подвел.
Снощи, към три и половина посред нощ се събудих от блъскането на леглото (на колелца, важна подробност) по стената. "Пак ли си въобразявам", рекох си и опитах да заспя. Не било въображение: иранката Сара, която имала обикновението да спи най-много по 5(пет) часа и по това време на нощта си хортувала с приятели у дома, ми е свидетел - тя е тази, която първа информирала общите познати за събитието. Вярно, то не е от такава величина, че да се нарече събитие. Струва ли си изобщо да отбелязвам лекото потръпване на Земята.
[Еее-то е слабичко, ако разчиташ само на него. Дори не виждам какво пиша. Ужасно изнервящо, ако трябва да пишеш без да виждаш какво, защото WP стеснява прозореца за писане до безумно малък размер. Пък и клавиатурата ми има проблеми... Нататък ще пиша първо в текстов редактор]
Така или иначе, снощи имаше трус. Мен обаче повече ме тресат битовите занимавки. Ми к`во: и тук готвя, и тук пера, и тук пазарувам... Естествено. Къде ми беше акълът да си мечтая, че ще се скатая от тия неща. Няма начин. Може би смятате, че има разлика - че тук по друг начин се готви, пере и пазарува? Не се лъжете - друго е. Ама си е досада per se :)
posted by Illa @ 1/21/2010 03:13:00 сл.об.,
