Празници и кризи 16 декември 2008
Еленко прави анкета относно кризата. И моят отговор, като неговият, е "по-скоро да". Откакто прочетох, че писанията за кризата въздействат върху самочувствието на хората, почнах да обръщам повече внимание на писанията за кризата - аджеба, хубаво ли е да се плашат хората с кризата като с Дядо Торбалан? Ми то може и да няма криза, а?
Обаче Еленко задава един малко по-отвлечен въпрос - последният: "Не мислите ли, че шума[вероятно има предвид "шумът"-б.м.] по Коледа е по-малко тази година?". Не мисля. Т.е може и да е по-малко, но е достатъчно. И тази година по медиите, де що стане, все се свързва с предстоящия празник. Всяко събитие или съответства на истинските_ценности, или им противоречи. А истинските_ценности са зададени от празника. Все едно тия ценности цяла година си стоят прибрани в кутията под кревата и биват изваждани на празника, избърсани от прахта и окичени на елхата, за да се сетят всички, че ги има. Е те тоя тип шум ми идва в повече.
Днес в автобуса, на път към работа, на седялката зад мен седна старец. Нормален старец - ни по-добре, ни по-зле облечен от повечето старци. Ни по-зле, ни по-добре изглеждащ. И между спирките този старец с пазарска торбичка оплакваше нечий син. Не своя, вероятно, защото го оплакваше от името на майка, загубила чедото си. Седеше си и оплакваше. Между спирките, когато автобусът спреше, той млъкваше. Да ме прости господ, но нямах сили да издържа тая мъка, споделена от стареца. Станах и отидох в другия край на автобуса, където нямаше свободни места, но аз и не исках да сядам. Нямаше как да седна. Не беше редно.
Вечерта по "Цариградско" профучаха две линейки с включени сирени. Това обрамчи днешния ми предпразничен предкризисен ден.
Усещането за криза няма много общо с реалните размери на кризата. И празниците нямат много общо с истинските_ценности. Така ми се струва.
posted by Illa @ 12/16/2008 10:41:00 сл.об.,
