Геният 16 ноември 2008
Едно време не беше така. Или просто имах повече време. Сега се старая да отделя някоя минута за судоку, за да не затъпея съвсем. И ако падне сгода, да прочета суфийска или будистка притча. Разбира се, притчите имат смисъл коренно различен от всичките тълкувания, за които ние (християнски възпитаните) можем да се сетим. Но точно там е сладкото - да помниш, че всичко има някакъв друг смисъл, непостижим за теб по чисто гносеологични причини (щото няма как всичко да знаеш, нали?). Когато ходя на театър, гледам предварително да прочета пиесата, за да усетя удоволствието от срещата с по-различна трактовка на проблема. Чели ли сте "Претенциозните глупачки" на Молиер? Трябва да съм образцов зрител, който хем знае за какво става въпрос, хем е табула раза откъм история и методика на прилаганите техники и хватки. Ще рече - целта ми е да уловя чистата идея без да знам дали средствата за представянето й са новаторски или не, важното е адекватно да изразяват нова идея или нов (за мен, така е, вярно) поглед към важен (пак за мен, че как иначе?) проблем. Прочетох "Претенциозните глупачки". Прочетох, че вместо тинейджърки ще гледам най-възрастните артистки от трупата на "Комеди франсез". Това ме шокира. Както и фактът, че четири от ролите ще се изпълняват от двама - при положение, че във финалната сцена всичките четири персонажа трябва да са на сцената едновременно. Но - добро хрумване на режисьора. Да си призная, никак не обичам диското и съм предубедена към естетиката на този стил. Но без съмнение попадението е точно - диското (и намекът към "Ах, този джаз") - да, добър опит замисълът на Молиер да се преведе на езика на съвременния зрител. Е да де, не знам дали това се отнася до българския зрител, но слава богу!, на наша сцена може да се види нещо, което не е правено за т.нар. "българска публика".
А, да! Не видях интелектуалци сред публиката. Понеже бях от първите, които си купиха билети, седях на доста "престижно" място. И - около мен нямаше хора с интелектуално излъчване (включвам и себе си). На съседните кресла се бяха расположили хора, очевидно учещи_в или завършили Френската, но без никакъв афинитет към театралното изкуство. Жалко. Представлението беше великолепно (като за нашата действителност). Може би - средно като за европейската културна реалност. Но нима нашите интелектуалци имат възможността регулярно да се наслаждават на най-доброто по световните сцени? Защо ги нямаше в салона оня ден? Защото чули, че това не е последен писък на модата и са решили да не си подбиват реномето като присъстват на не_мейнстрийм събитие? Че те на какво мейнстрийм събитие присъстват, ако смея да попитам?
Загуба голяма за хората, които биха оценили, но не са видели. Изгубено време за тези, които са видели, но не са разбрали.
Ако искате да ме попитате дали аз, след като съм видяла, съм разбрала, питайте смело.
P.S. Този пост тръгна като нещо съвсем друго за съвсем друг блог, но се изроди в този вербален буламач. Така или иначе - исках да напиша за представлението на "Комеди франсез" на 14.11.2008 г., петък. Беше великолепно.
posted by Illa @ 11/16/2008 06:45:00 сл.об.,
