"...нещо като светец, обаче е такъв мухльо" 27 октомври 2008
Не знам как е с вас, но като прочета/чуя някоя книга, ми става любопитно как другите са я възприели. Защото преди да споделиш собствените си впечатления, редно е да отсееш личните си възприятия от действителната стойност на книгата, да си дадеш сметка за това и да предупредиш читателя на отзива за пристрастията си, да признаеш в какво оценката ти не претендира за обективност, пък той, читателят на отзива, ако е любознателен, ще прочете творбата, само за да се съгласи с теб или за да заключи, че си написал пълни глупости ))
"Искрено ваш Шурик" е преведена на български. Романът е обявен за най-добрата руска проза през 2004 г. Но колкото и да е странно, трудно намирам рецензии както в Google, така и в руските търсачки.Тази книга не е това, което изглежда. Издателската рецензия споменава, че Улицкия преди пишела сантиментална проза, а в този роман иронизира тематиката на предишните си произведение и разкрива таланта си с пълна сила. Без съмнение, иронията извира от всяка страница. Отначало даже ме дразнеше, защото приемах сарказма като презрение към героите. Обаче не е. Иронията е средство, лекарство, туширащо ужаса от осъзнаването на тоталната безсмисленост на битието.
Героят си съсипвал живота, защото бил безхарактерен, водел се по ума на хищни самки и изобщо - хамлетовска неспособност за действие. Нали се сещате за онази статия на Тургенев, която обявява Хамлет за излишен човек поради склонността му към рефлексии, а този, който е нужен на обществото, е Дон Кихот, защото смело се втурва в битки, които par excellence са си causa perduta. Ама се втурва, пък Шурик не ще. И в какво вижда авторката "причинно-следствените връзки в поведението на героя"? Според автора на рецензията, достоверността в социално-психологическите обосновки не е достатъчна. Да, героят е отгледан от властна баба и самотна майка; да, той не е способен да създаде пълноценно семейство; да, той се разпилява по случайни връзки. Няма я голямата, пълнокръвна любов. И главното - Улицкая не прави дисекция на душата на героя си и не обосновава защо, аджеба, той е такъв мухльо.Да де, ама защо всички се подвеждат по повърхността и обявяват героя за мухльо? Ако беше мухльо, щеше да се ожени, нали? Две-три млади дами полагат неистови усилия да го заведат в гражданското. Пък той и дума не дава да се изрече такова нещо. Защото е увреден, както мисли уважаемият рецензент? Хайде бе! Просто Шурик се стреми да запази самоидентичността си. Това е. Защото съветското общество (действието се развива основно през 70-те-80-те години на ХХ в.) е крайно алиенирано и със семейство или без, никой не е щастлив. Улицкая не прибягва до похвата на Лев Толстой, който въвежда образа на Левин, само за да даде контрапункт на по женски безмозъчната Ана Каренина. В "Искрено ваш Шурик" няма контрапункт. В романа на Улицкая всички са нещастни по своему (с някои изключения: две-три героини, които излизат от повествованието с намека, че вече не се чувстват нещастни. Е да, едната се появява накрая, за да забие последния гвоздей в ковчега, уф, да произнесе своеобразна присъда, за която всички се изкушават да се хванат: "...нещо като светец, обаче е такъв мухльо").
Вече съм го казвала - харесвам книги, написани с любов към героите. Каквито и да са тия герои. Но разбирам, защо Улицкая няма куража да го направи. Ако не друго, романът можеше да се обърне на трагикомедия - при положение, че авторката не е сигурна дали иска да каже всичко, което мисли. Щото, знае ли човек?Та затова няма и рецензии.
P.S. Четох романа в оригинал. Нищо не мога да кажа за превода.P.P.S. Кроспост от "Аз чета"
Етикети: Улицкая, contemporary russian literature, fiction
posted by Illa @ 10/27/2008 11:36:00 пр.об.,
