За щастието 28 септември 2008
Ицхак Адизес има собствено бизнес-училище. През последните 40 години е консултирал правителствата на Гана, Македония, Гърция, Швеция, Исландия, Израел, Мексико, Бразилия и Черна гора. Впрочем, списъкът е твърде геополитически впечатляващ, но няма да го коментирам. Няма да коментирам и подредбата - просто я взех наготово от биографията на д-р Адизес в една от web-страниците на собствената му академия. Ицхак Калдерон Адизес все още ръководи една от програмите по бизнес администрация в Академията по народно стопанство към правителството на Руската федерация. Води свой блог на сайта на руското издание на Harvard Business Review. Последният му пост е посветен на темата "какво ни пречи да бъдем щастливи". Запазих си линка, защото ми стана любопитно в какво мастит бизнесмен, макар и специалист по "организационната терапия", е потърсил вдъхновение в тия тежки във финансово отношение дни. Отначало ми беше забавно, но днес случайно забелязах стар коментар -отговор на мой още по-стар... Засегнах се, защото не очаквах, че мога да предизвикам такава емоционална агресия. Но - каквото повикало, такова се обадило, пито-платено и т.н. Да ми е за урок, да не си пъхам носа, където не трябва. Покрай другото, ще рече и това - никой няма нужда от (несъгласни)коментари. В скоби: аз имам. Но времената са нервни, от този момент спирам коментирането до по-щастливи времена.
Та - "какво ни пречи да бъдем щастливи" по версията на д-р Адизес? Заблудите относно това, кое ни прави щастливи. И по-точно:
1. Заблудата, че удоволствията водят до щастие. Удоволствията (секс, хубаво ядене и пиене в скъпи ресторанти, скъпи коли, изискани цигари или дори дрога) - идете в Холивуд, където всичко това е в изобилие и ще срещнете купища нещастни хора, а смъртта от предозиране е една от най-честите.
2. Заблудата, че за да си щастлив, трябва да си здрав. Здравето е необходимо условие, но не достатъчно. Без щастливи емоции, можете ли да се чувствате здрави?
3. Но и емоционалното щастие не стига. Няма как да не усетим, че има нещо повече - някакви принципи, абсолютни принципи, които определят поведението ни и ограничават в някаква степен свободата ни. "Ако сложим собственото си "аз" в центъра на Вселената и си дадем воля да правим всичко, което ни дойде на ум, можем да стигнем до обратния резултат - не до щастие, а до страдание. Никой няма власт да завладее всичко, което иска. <...> Щастливи ли са топ-мениджърите или политиците, които са отдадени на самолюбуване? Каквито и да са успехите им, според моите наблюдения, тях ги мъчи невъзможността да подчинят всичко под свой контрол, както го изисква егото им. <...> Трябва да разберем, че можем да разполагаме с много по-малко неща, отколкото бихме искали, и да се примирим с действителността. <...> Затова трябва да искаме и да се опитваме с всички сили да получим исканото, но не можем да очакваме, че то задължително ще ни падне в ръцете".
4. И така, тяло, душа и дух трябва да са здрави, но и това не е достатъчно да бъдем щастливи.
5. Заблудата, че можем да получим индивидуално щастие без да се нуждаем от комуникация със себеподобните. Бягството от общуване е бягство от един проблем към друг - към самота и усещане за крах и ненужност. Индийските отшелници бягат от цивилизацията и медитират в самотни пещери по цели дни. Може би те са щастливи, но дали такъв живот е пълноценен?
6. Животът е постоянно изменение. Но не бива да се заблуждаваме, че винаги можем да добием щастие. Животът е като влакчето в луна-парка - резки възходи и падения.
И кое ни спасява, според д-р Адизес? Любовта. "Обичате ли се? Грижите ли се за себе си? Или не ви е еня за тялото, в което живее душата ви? С какво засищате тялото си? Спите ли достатъчно? Правите ли утринна гимнастика? "Храните" ли се емоционално, интелектуално, духовно? <...> обичате ли "половинката", децата си? Останалите роднини? Дома си? Колата си? А книгите, които четете? Града, в който живеете? Страната? Приятелите? <...>
Любовта не е удоволствие. <...>
Хората и нещата, които предизвикват вашата любов, не винаги доставят удоволствие. Даже обратното. Те причиняват и болка. Защо? Защото колкото повече удоволствие ви доставят, толкова по-болно ще ви стане, когато ви отнемат това удоволствие. А това се случва отвреме навреме, защото нали животът е постоянно изменение. <...>
Щастливците разбират, че понякога се чувстват нещастни. Затова се старайте да обичате, независимо че обектът на вашата любов периодично ще ви наранява.
Щастието не е целта на пътя, не е и самият път. Това е състоянието, в което пребиваваме докато вървим по пътя.
С огромна любов,
Ицхак Адизес"
и аз...
posted by Illa @ 9/28/2008 10:25:00 сл.об.,
