Драпа

Няма грешка - нито "дрипа", нито "драпам". Драпата е ода, изпълнявана от скалд. Ако не знаете какво е "скалд", няма да го научите от нашенските медии. Даже от новите предавания на Re:TV няма да го научите, защото:
- "Стюардесите" са ангажирани най-вече с вписването си в сценария; същността на информацията, която препредават, изпада в оркестъра;
- Професорите легитимират визуалното си поп-арт репродуциране чрез езика на Августин Блажени: език, дето който зецепва - мре от скуката на преповтора, който не е в чата - няма и да се кънектва.
Няма лошо, просто мейнстрийм в културната тематика на медиите. Гледам, в Русия почнали да издават lifestyle-списание за поезия. Главната редакторка смята, че читателят няма начин да не се обърка из интернета, из собствено литературните издания и мероприятия; заявява, че на читателя му трябва ярка картинка, за да схване като какво ще да е това "поетът" - та се налага да го преформатираш този поет по тертипа на медийните звезди, да му спретнеш фотосесия, интервюнце, корица, PR... абе да е по-шаренко там, да хваща око, пък за другото - "кой му пука", важното е да се харчи.
Хубаво. Ще си купиш такова списание, ще го метнеш на задната седялка заедно с "Луксозни имоти" и/или "Golf World". И ще стискаш палци да не вземеш да качиш някой луд, който да те емне с разговори за метрика и тропи. A propos, в тая криза, такова изхвърляне не идва ли малко вповечко? Трябва да си голям авантюрист, та днес да предпочетеш инвестиции в съвременна литература, мисля... И съответно - да инвестираш в lifestyle-медия, промотираща арт-продукти. [Ха, Люсиън Фройд пак продал за близо десет милиона! Пък икономистите ни плашат с финансова криза - к`ва криза, к`ви 5 лева! Хората имат нужда да харчат за нещо, което не могат да пипнат. Имат нужда да хвърлят цяло състояние, за да "притежават" отвъдното. Кой казва, че пазарът и духовността са антоними?]
Цао Пи, вярно, отбелязва: "На стиховете и одите им трябват украшения". Един вид, оправдава гланцираните корици на литературните издания. Но казва още: "Изящната словестност е голяма работа в държавното управление [курсивът мой], нетленна, процъфтяваща работа. Човешкият живот си има своя предел, славата и радостта свършват с края на човека, те са ограничени от времето и не можеш да ги сравниш с изящната словесност, която е безкрайна".
"Угнетен постекзистенциалист и вглъбен беглец при ‛примитивните" африканци и мексиканци, на 9 октомври т.г. Жан-Мари Гюстав льо Клезио получи Нобелова награда за литература като "автор на поетичното приключение и чувствения екстаз, изследовател на човешкото отвъд и под господстващата цивилизация".
Този път изненадани от избора на Шведската академия нямаше",
казва Марин Бодаков.
Има-има. "Името на поредния нобелов лауреат по литература предизвика предсказуемо недоумение, отчасти преминаващо във възмущение", контрира Виктор Топоров. И не защото Льо Клезио е слаб автор. А "защото световното значение на литературата катастрофично падна както в пространството над езиковите бариери, така и в отделните езикови ареали. Защото в милионни тиражи се изкупува само ширпотреба. Е, и защото отборът, в който са лидери и солисти Джоан Роулинг и Дан Браун, това вече не е световният dreamteam, а нещо съвсем друго. Или по-скоро, това е някаква друга игра. И нобеловият комитет категорично отказва да я признае за олимпийска дисциплина. А прави поклон пред заслужили ветерани или отчаяни маргинали, или пред заклети лузъри. В особено "сполучливи" години, като сегашната, прясноизпеченият лауреат притежава и трите характеристики".
Ама за такива неща не се говори в медиите. Хем са отвлечени, хем не са нито шарени, нито лъскави. И разни други неща не са.

Етикети: , ,

posted by Illa @ 10/20/2008 10:44:00 сл.об.,

0 Comments:

Публикуване на коментар

<< Home