Мъгла 08 декември 2006
Димната сивота зад прозореца, мрачните новини, всичко ме кара да гледам на нещата през призмата на орисана безнадеждност. Релативизмът ми стига такива резоньорски дълбини , че и с батискаф не можеш стигна дъното.
Чета блога на Jefferson Morley в The Washington Post и коментарите към поста му "Jimmy Carter, Palestinian Sympathizer" и нищо не разбирам. Бившият американски президент Джими Картър написал книга и я нарекъл "Palestine: Peace Not Apartheid". Терминът "апартейд" предизвиква много спорове. До степен, че дори Нанси Пелози (лидер на демократите в Конгреса и бъдещ председател на Камарата на представителите) се разграничава от аналогиите между политическата ситуация в Израел сега и в ЮАР преди 1990 г.
Не разбирам, защо като се казва, че Картър е пропалестински настроен, критикуващите го биват обвинявани, че му слагат етикет на антисемит? Значи ли това, че не бива книгата му да бъде критикувана, за да не те обвинят, че лепиш етикети? Нищо не разбирам от свобода на словото.
Това едно. Не разбирам и защо опитите да се решат проблеми винаги се израждат в борба на интерпретации на миналото. И в тая борба няма безгрешни - по дефиниция тълкуването предполага игнорирането на "ирелевантни" факти и ранжиране на останалите по степен на значимост. Напълно безплодно занимание.
Но както казах, стигнала съм Марианската падина на резоньорството си. Нищо не разбирам.
Powered by Qumana
posted by Illa @ 12/08/2006 11:53:00 пр.об.,
