Престъпление и наказание

Не става въпрос за Достоевки, а за НК. Чл. 35, ал. 3 гласи: "Наказанието е съответно на престъплението". Принцип от римско време. Според J. Cam Barker, RIAA иска несъразмерно високи наказания при делата за нарушаване на авторските права.
Рано или късно, ще се преодолеят диспропорциите в областта на авторското право. И BoingBoing намекват за това.
Е, може би няма да е утре... )))

Powered by Qumana

posted by Illa @ 11/18/2006 09:10:00 сл.об.,

2 Comments:

At 11/19/2006 12:34:00 сл.об., Blogger Orlin said...

Принцип, викаш, от римско време...
Явно не е имал особено значение за хан Крум, който както знаем, е режел ръка и за най-дребната кражба на най-проскубаната кокошка. Да не говорим пък как е изкоренил лозята, с което си е навлякъл народното възмущение и 1200 години по-късно :).
Пладнешкият обирджилък, ни крадненето, разбира се, изобщо не са се трогнали и си процъфтяват през вековете, без много-много да се интересуват от съответността на наказанията :).
Впрочем, дори и в Крумовата ера не се е забелязала особена динамика в криминогенната обстановка, щом няма и век след него, Черноризец Храбър, къде с лека погнуса, къде с неприкрита гордост справедливо и обективно е забелязал, че нашият народ (или, хайде, прапрадедовците ни) не били лоши хора, само дето имали натурална склонност "към грабеж най-паче" :).

Как тези праисторически поучителни факти се проектират върху свръхмодерното преплитане на "права", "изкусителни възможности за нарушаването им" и неокрумовата пеналистична политика, изразяваща се в принципа: "за откраднато емпитри - ръката до лакътя, за две - до рамото"?
Сходството на подходите се набива на очи: всички замесени са наясно, че от работата нищо няма да излезе, но едните искат да покажат, че яко държат гьостерицата, а у другите не е заспал дремещият детски инстинкт, че "забранетото е по-сладко"; колкото по-забранено - толкова по-привлекателно и подмамващо (фактор, значително по-мотивационен, отколкото изкушението да спестиш 15 лева, напълно сравними с проскубаната крумова кокошка).

Всички и само игри си играем (и тогава, и сега) - колкото и да се надуват, че работата е изключително сериозна.
Тази безкръвна война е предварително спечелена от акулоподобните хиени и хиеноподобните акули: ще дойде време, когато за абсолютно всяко нещо ще трябва двойна и четворна кросрегистрация, и няма да можем и гък да кажем, без гилотината на незабавното инкасо да не ни е декапитирала съответната такса (VAT included).
А дотогава - неокастрената гьостерица, която непрекъснато ни размахват, има същата функция, каквато в законосправедливия Рим са имали гладиаторските боеве, протичали - интересно защо - с различен успех и резултат, докато всъщност са били предварително режисирани и с предопределен край.

Докато масата изпада с пяна на уста в екстаз от зрелището, хиената заедно със сестра си акулата тихомълком копаят ли копаят тунел под крепостната стена на илюзията ни за "справедливост" и "обединената сила на свободните хора", все дебели, но леки (защото кухи) лозунги. Един прекрасен ден ще осъмнем с поредната нова версия на операционната система, на която наивно се крепи светът, предоверявайки й се, и с гърба си ще узнаем, че е настанало най-голямото сливане на компанията "Тотал" с компанията "Прозорци". Всички ще се озовем зад тънкото прозрачно стъкло на тоталните прозорци, но и това няма да бъде истината, защото все един от противоборстващите участници ще бъде "с той стороны зеркального стекла". Ние, естествено, няма да сме от правилната страна.

Но понеже спиралата е безкрайна, няма начин да не измислим нещо, за да започне поредната й извивка, поставяйки началото на следващия, нов цикъл :).

===
Как ли ми търпиш глупостите? Сигурно много се дразниш, ама пуста вежлива учтивост... Обаче виждаш; някои само това чакат, за да нахалстват и ръсят подобни безподобици :).

 
At 11/19/2006 07:50:00 сл.об., Blogger Illa said...

Не, не! Не ме дразниш. На определен етап повече се радвам на аргументите против ))
Знам си, че съм прекален оптимист, но все ми се струва, че по отношение на авторското право акулите са захапали една и съща рибка - едната откъм главата, другата - откъм опашката. И само изглежда, че това е целувка ))
Там са ми надеждите, че рано или късно нещата ще си дойдат на мястото. Ама дали няма да е станало вече късно, не знам.

 

Публикуване на коментар

<< Home