Красиви думи 27 ноември 2009
В днешни дни като чуеш "красиви думи", веднага си мислиш: "празни обещания". Но вижте това:
Красиви думи, макар да не ги разбирам. Пишещите с йероглифи имат предимството да гледат на писането като на рисуване. Изисква се особено майсторство да усетиш "вкуса" на словото и да го изобразиш. Казуаки Танахаши има славата на голям майстор. И на дзен-учител. Вероятно трябва да си философ, за да те озари светлината, идваща от думите. Или мистик?
Още древните египтяни се стараели надписите да иглеждат красиво. Елините харесали тази идея и започнали да украсяват сградите си с изящно гравирани надписи. В Александрия са намерени образци. После римляните продължили традицията.
А през ХХ в. нещата тръгнали в съвсем друга посока. Конкретната поезия, сдобила се с популярност покрай футуризма, разрушила дотогавашните полиграфични традиции. Думите придобили не само смисъл, но и образ - особеното им графично изпълнение и подреждането в пространството имало за цел да породи неочаквани асоциации, които да накарат читателя не толкова да се старае да разбере какво иска да им каже авторът, а да го подтикне сам да мисли и чувства по нов за себе си начин.
"Флуксус" доразвиват нещата. Възползват се от технологиите, включват интермедия и, говори се, така възникнала визуалната поезия, в която текстът няма централно значение - важно е как изглеждат буквите и какви чувства поражда образът.
A propos, ако думата е изписана грешно, това на пръв поглед няма да има значение. Но на втори: започваш да се чудиш - нарочно ли е, защо точно такава грешка, казва ли ни нещо авторът чрез грешката? Щом разбереш, че артистът просто не познава правописа и в объркването му няма умисъл, цялата творба отива на кино. (Възможно е и буквално да влезе в кината - възможно е работата да стане култова и да се появи по екраните. Един господ или PR-ът знае как стават такива неща).
Но да се върнем към поезията. Визуалната поезия се интересува повече от образа, отколкото от поезията. Видеопоезията се опитва да промени акцента. Видеопоезията използва изкуството на клипа, за да разшири въздействието на словото върху читателя-зрител. Още не е намерила мястото си сред деветте+1 (все толкова ли са?) музи, още не може да раздели мегдана с никоя от посестримите си. Не е сигурно дали ще я бъде. Но се опитва да пробие твърдта на традициите и да прокълне. Ако, дай боже, някой има нужда от нея - от поезията, от словото... Затова фестивалът на видеопоезията в Русия е наречен "Петият крак". Ще рече, колкото кучето има нужда от пети крак, толкова и някой се нуждае от видеопоезия. Но нищо, фестивалът го има. И даже има спорове - дали е на ниво, дали журито не е объркало жанра и не е връчило първа награда на творба, клоняща по-скоро към визуалната, отколкото към видеопоезията.
Ама там има и българско участие! Албена Дюлгерова е режисьор на едно от видеоизпълненията. Не е сред наградените. Не открих въпросното произведение в YouTube, то някои от отзивите са твърде хвалебствени. Други познавачи не го споменават. Въпрос на вкус. И на виждане относно това, що е видеопоезия.
Следват няколко иконки, служещи за линкове към наградени или просто обрнали към себе си вниманието на публика и критика творби. Накрая ще видите картинка(по съвместителство - линк) към творба на Били Колинс - известен американски поет, който, оправдано или не, е хвърлил сили да прави клипове към най-известните си стихотворения.
Иконките:
Победителят в руския фестивал, за който има спорове дали е видеопоезия или визуална поезия
[Няма да чуете текст. Само ще мернете изписани по боксовата ръкавица думи, съставени от буквите на заглавието - "Тропспорт", което е палиндром, ако забелязвате: чете се отпред назад, както и отзад напред по един и същ начин]
Следващите клипове са цитирани от повечето изкушени от темата коментатори:
Ето го любимецът на публиката и до него - клипът, предизвикал интерес, защото по технически причини не са го показали:
За тазгодишния руски фестивал на видеопоезията казват, че конкурсната програма била слаба въпреки участие на имените автори. Вероятно е така. Съдете сами по качеството на "черновата" на клип, публикуван на сайта на Дмитрий Воденников - един от членовете на журито (и за да няма конфликт на интереси, предполагам, клипът не е бил представен):
Накрая - творбата на Били Колинс:
На сайта му има и други клипове, които си струва да бъдат видяни.
Има разлика между илюстриране и визуализиране на словото. Както има разлика между красиво и прекрасно. Прекрасното не винаги е красиво.
posted by Illa @ 11/27/2009 07:57:00 сл.об.,
