Illa`s Blog: Поети, призраци и лични данни

Поети, призраци и лични данни 13 януари 2008

"Жените - с восък, мъжете звън стоманен чуват.
Че само в битка ний познаваме съдбата,
за тях пък писано е тъй - смърт докле врачуват".
(Осип Манделщам)

Дмитрий Воденников разказва, че Надежда Манделщам взимала на подбив поета - от него войн не ставало по никой начин, а той отвръщал: "Мълчи, ти нищо не разбираш". Всъщност, съдбата на артиста е да гадае бъдещето - така изследователите разчитат стихотворението. Но Манделщам е познал буквално, смята Воденников - така си и умира Надежда Яковлевна: в опити да отгатне жив ли е още съпругът й, пратен в ГУЛАГ...
"Ти идваше при мен в съня ми и аз все те питах къде си, а ти не отговаряше <...>
Като се събудих, казах на Шура: Ося е умрял. Не знам, жив ли си, но от онзи ден изгубих следите ти. Не знам къде си. Ще ме чуеш ли. Знаеш ли колко те обичам. Не успях да ти го кажа, колко те обичам. Не съумявам да го кажа и сега. Само ти говоря: на теб, на теб... Ти винаги си с мен, а аз бях дива и зла, която никога не можеше да просто да си поплаче, - аз плача, плача, плача.
Това съм аз - Надя. Къде си ти?"
"Писмо до мъртвец", казва Воденников. "Вярвате ли в призраци?", пита Стивън Гимбъл. Като се публикуват писма на починали, не нарушава ли това правилата за оповестяване на лични данни? (Ефи Джонс има предвид Кърт Кобейн.) Добър въпрос, съгласява се Гимбъл. Но можем ли да моделираме образа си пред бъдещите поколения като контролираме дори след смъртта си обнародването на писма, дневници и други материали, чиито автори сме самите ние?
Хубав въпрос.

Етикети: Kurt Cobain, Mandelstam, poetry, privacy