Поученията на Птах-хотеп

Птах-хотеп е бил нещо като министър-председател (дясна ръка на фараона) при Джедкара Исеси (Дад-ку-Риа, познат и под гръцката форма на името си Танхерес) от петата династия, т.е. живял е по времето на Старото царство на Древен Египет някъде между 2388 г. и 2356 г. пр.Хр. Мастабата, в която са положени останките на Птах-хотеп, сама по себе си е забележителна откъм украса. Но Птах-хотеп е прославил не само себе си, но и своя господар (иначе - фараон, за когото се смята, че при него е западнала централната власт) чрез съветите, оставени на наследниците. Впрочем, папирусът вероятно е съставен по време на шестата династия (2300 - 2150 г. пр.Хр.), но стигнал до нас благодарение на много по-късни копия - от периода между 2040 г. и 1650 г. пр.Хр. Едно от тези копия е било открито през 1856 г. от френския ориенталист Achille-Constant-Théodore-Émile Prisse d'Avennes и затова е известно като Папируса на Прис. Съхранява се във Френската национална библиотека. Две други копия (със значителни различия в съдържанието) притежава British Museum. Трябва да вметна, че срещах различни датировки и тук съм посочила тези, които на мен ми се сториха по-достоверни, но в наши дни човек и на себе си вяра да няма )) Така или иначе, приблизително става ясно преди колко време се предполага, че Птах-хотеп е формулирал заветите си.
Ясно е и откога Папирусът на Прис храни изследователите. А защо тъкмо това копие привлича вниманието, а не "британските", не знам. Но е факт, че доста египтолози са си блъскали главите върху древните мъдрости. "Не се възгордявай от това, че знаеш много, приемай съветите на незнаещите по същия начин, както и на знаещите, защото пределите на майсторството са недостижими, никой не е съвършен" - ето така са превели учените записаното върху папируса. Ако не им вярвате, ето ви оригинала:

Ама защо ги говоря тия неща? Напоследък твърде често из Мрежата се въртят цитати уж от Папируса на Прис. Например: "Страната ни е в упадък, безнравствеността и корупцията процъфтяват, децата престанаха да слушат родителите си, всеки иска да пише книги. И краят на света не е далеч". Да, ама не. Митове и легенди на виртуалното пространство. Ето какво всъщност се казва в началото на "Поученията на Птах-хотеп" според познавачите:
"Повелителю и господарю мой,
грохвам вече, старостта ме сполетя,
дойде немощта, безсилието ми се възроди,
пречи ми да спя (друг превод: "не мога да се повдигна от леглото").
Очите ми са слаби, ушите оглушават,
силиците ми изчезват, че сърцето веч` се умори.
Устата ми замлъкна, не говори,
разсъдъкът ми секна, не помни той и вчерашния ден,
костите ми страдат непрестанно,
доброто стана лошо,
вкусът към всичко си отиде,
това, което старостта ни дава,
е зло във всяко отношение,
носът ми е запушен, не диша,
тежко ми е даже да седя".
Или поне - приблизително това е написано в древността.
Интересни мисли възникват при съпоставката на двата превода (единият, вярно, неизвестно на какво, въпреки "съвестното" посочване на източника като Папируса на Прис). Откъм майсторство, оригиналът е несравним. Кому е било нужно да го "осъвременява"?

Blogged with Flock

posted by Illa @ 11/04/2007 06:30:00 сл.об.,

0 Comments:

Публикуване на коментар

<< Home