В търсене на смисъла 04 октомври 2007
Шегувам се, разбира се. Няма по-безсмислено начинание от това да търсиш смисъл. Но пък търсенето е интересно занимание - един вид творчески процес, може да се каже :)
Тия дни прочетох разказа на Григор как извайва разказ. Прави го така, както скулптор работи с бронз: първо създава прототип от глина, после изработва матрицата, в която излива разтопения метал, и накрая шлифова отливката...
Д.Б. пък споделя, че оставя пръстите си да пишат сами. Е, редактира после, разбира се, не е там работата, че пише каквото му скимне. Но като седне да пише, всичко е вече "написано" в главата му. Въпросът е да намери точната дума-длето, за да може романът да грейне като слънце върху резбован таван.
Или дялането на камък...: "... обаче с текста това е много трудно, защото аз пиша независимо от себе си, т.е. не може всеки да го разбере, някои търсят мен в текста, а нужна ли им е моята помощ за това... например, писал съм за страховете си, но мои ли са тези страхове... не знам... старая се да пиша искрено, какво ми е било в тази минута <...> май нищо не разбирам... в смисъл - разбирам, ама прекалено много... а какво точно да запиша, не знам... макар да ми се струва, че записването е вторият етап, а първият се сътворява в мен... и остава, засяда..."
Завиждам си, че получавам такива писма. И се чувствам неловко, че ги разгласявам...
Powered by ScribeFire.
posted by Illa @ 10/04/2007 03:17:00 сл.об.,
