blog.gears, Толстой и Мюлиш 23 октомври 2007
blog.gears фигурира в заглавието, само защото изпробвам новия блог-клиент, с който експериментира Google. A propos, преди малко по БНР интервюиран заяви, че ограничаването на експериментите в медицината и образованието било нещо лошо. Всеки лекар, респ. учител, трябвало да има право да експериментира с нови методи и средства. Много било полезно. Човекът е учител, слава богу(дали?), не лекар...
Нататък няма да става дума за експерименти. Или пък - кой знае?, въпрос на тълкуване ))
Нашумя напоследък един англо-американски издателски (с отражение върху образованието) спор: кой е автентичният вариант на "Война и мир". Американското издателство Alfred A. Knopf (част от Random House, Inc.) издаде поредния превод на великия роман. Изданието е от 1296 страници и съдържа познатия ни текст на произведението.
Издателство Ecco (част от Harper Collins) пък издаде т.нар. съкратена версия на сагата на Толстой. Така("съкратена") е наречена от конкуриращото издателство, защото преводачът на 885-страничния вариант е Ендрю Бромфийлд - уважаван британски познавач на творчеството на месията от Ясна поляна. Самият Бромфийлд заявява, че, всъщност, това е оригиналната версия на романа, завършена през 1866 г. Части от нея са публикувани в периодични издания през 1865 г. Реконструкцията на този "съкратен" вариант е станала известна през 2000 г. Популярният текст на творбата съдържа по-късно добавени философски и исторически разсъждения на самия Толстой. Преводачите на дългия текст (канонизиран в СССР през 1962 г.) твърдят, че "краткият" вариант има значение само за филолозите и литературоведите. От издателство "Еко" отвръщат, че Richard Pevear няма какво да се хвали, че е направил най-точния превод, защото изобщо не знае руски и разчита на жена си Лариса Волохонская, а на всичкото отгоре живее в Париж. От New Yorker пък обявяват семейството за най-добрите проводачи от руски на английски - може би, защото преди време Опра Уинфри включи техния превод на "Ана Каренина" в списъка си на най-добрите четива и поради това изданието стана бестселър. Ако сме честни, спорът е точно за това: дали Опра ще включи някой от преводите на "Война и мир" в следващия си списък, а току-виж влязъл и в списъка за задължително четене в училищата. И тогава тиражи - пей, сърце! :)
Какво общо има Хари Мюлиш? Нищо. Просто холандецът навърши 80, а още не е получил Нобелова награда. Не е честно от моя страна да го иронизирам. Той се самоиронизира достатъчно. Казва: "От детските си години съм мишена за нечия агресия. Хората не могат да асимилират самоирония в такива дози. Те престават да разбират къде свършва моята гледна точка и къде започва маскарадът. Макар това да е толкова лесно! Ако аз наистина мислех и правех това, което мисли и прави човекът, когото описвам, аз никога нямаше да напиша за това".
Да, не е лесно да бъде разбран. Сага Хари Мюлиш заявява: "Не понасям, когато писателят се прави на политик като се оправдава с това, че е длъжен да опише времето и бива въвлечен в процесите, които стават в реалния живот. Литературата не документира времето и не е отчет за случващото се".
А ето какво споделя Фриц Болкестейн миналата година в интервю за Даниела Горчева: "Все още не разбирам защо толкова много интелектуалци се оставиха да бъдат заблуждавани и на свой ред самите те заблуждаваха останалите. Хари Мюлиш (Harry Mulisch), например. Ако прочетете какво е писал за Куба, ами то е ужасно".
Ха сега де! Кой кого не разбира?
Етикети: "War and Peace", blog.gears, Harry Mulisch, Leo Tolstoy
posted by Illa @ 10/23/2007 06:44:00 сл.об.,
