Резиденция на хаоса 23 август 2007
или Този луд, луд свят
Видеото от предишния ми пост е посветено на "лудия милиардер" Тиери Ерман. Ако не се лъжа, някъде вече съм постнала (част от) този филм. "Резиденция на хаоса" е имението на Тиери Ерман, където той организира пърформанси, изложби и прочее експозиции на модерно изкуство. Впрочем, бизнесът му е свързан точно с търговия с произведения на изобразителното изкуство - съвременно и класическо. За да няма спекулации, че "изкуството не е бизнес" и че "комерсиализацията му е вредна", ще кажа, че аз съм му фен - на Тиери Ерман. Начинът, по който той продава изкуство, е (малко или много) изкуство. Но главното е друго - главното е, че той илюстрира този нов мироглед, който май още няма име, но идва след постмодернизма. Посланието на Тиери Ерман е следното (или поне в моята интерпретация): "Светът е хаос и това е нормалното му състояние. Лъжата е опит той да бъде подреден. Но и в хаоса има правила, които могат да бъдат сведени до (поне няколко от) десетте Божи заповеди. Главното е да отличаваш доброто от злото във всеки отделен случай".
Приблизително това е искал да каже и Марк Курцем в книгата, която предстои да излезе на 1 ноември 2007 г. В тази книга, започната преди десет години, Марк разказва историята на баща си - Алекс Курцем: "Талисманът: Разгадаване на мистерията или Нацисткото минало на моя баща-евреин" (преводът не е точен, но така ми изглежда по-добре). "Талисманът" е пет-шестгодишно еврейче, превърнало се в звезда на нацистските пропагандни филми. Родителите, братчето и сестричето му са избити при превземането на белоруско село от немската армия през октомври 1941 г. Алекс успява да избяга и няколко месеца се крие в гората, прехранва се от намеренoто в джобовете на убити войници и подаянията на жителите от околните села. Но никой не се решава да приюти сирачето. Докато един селянин го предава на немските власти...
Само че екзекуцията (на други заловени, планирана за този ден, и към която Алекс е трябвало да бъде "добавен") е възложена на латвийска част. Един от сержантите се смилява над детенцето и го подучва да не казва, че е еврейче - дип: синеоко и русокосо... Измисля му име и го превръща в "най-малкия нацист", както е представен от гьобелсовата пропаганда. Скоро след това латвийската част е включена в СС, Алекс получава съответната униформа и дори малък пистолет. Длъжността му е да чисти ботуши, да носи вода и да пали цигарите на войниците. Снимат го в пропагандни филми. От време на време се налага да примамва с шоколад еврейски деца, за да стане по-"цивилизовано" товаренето на жертвите по вагоните, отправяни към лагерите на смъртта. Освен спасителя на Алекс, никой не подозира, че заради етническия си произход той самият би могъл да се окаже в някой от тия вагони.
През 1944 г. момчето бива приютено от латвийско семейство и след пет години емигрира в Австралия. Заклева се да забрави за миналото. Ако е възможно. Около половин столетие държи езика си зад зъбите и едва през 1997 г. решава, че мълчанието вече е непоносимо. Разказва на сина си Марк...
Покъртителната история се появява в няколко от големите английски ежедневници. Аз я научих от сайта на BBC. Изгледах и видеото - интервю с Алекс Курцем, заснето в Мелбърн.
Текстът на BBC дословно е преведен и анонимно публикуван в блог, хостван на сайта на в. "Московский Комсомолец". Повечето коментари са в стил: "ами какво да очакваш от евреин по кръв". Предполагам, има хора, които биха обвинили и Маугли, че е оцелял - стига да беше еврейче (респ. циганче). Ако пълнолетен не може да се ориентира кое е добро и кое - зло, как има куража да обвини петгодишно дете, че не е разбрало? Как някой има куража да подрежда света?
posted by Illa @ 8/23/2007 06:07:00 сл.об.,
