Лично 06 март 2007
Вероятно трябваше да постна това в Persona grata. Но след като ще нарушавам собствените си правила, нека да е и това - в края на краищата, вещите не съществуват всяка сама за себе си, етикетът не прави нещата, а прекият път не е най-добрият :)
От известно време ме занимава изкуството readymade - когато художникът взема някакъв предмет и го излага в галерията с или без някаква обработка. Затова спонтанно нарекох поредния си блог-проект found object (другото име на това арт-направление). Направлението си e стогодишно, не е последен писък. "Писуарът" на Дюшан вече е класика. Само че преди него той излага велосипедно колело върху дървена табуретка. И този експонат има своя естетически смисъл. А както казва моят приятел с ник Меката шапка, изкуството трябва да мине първо през други части на тялото и чак след това да стигне до главата, не е както го мислят концептуалистите.
Но в readymade-изкуството има нещо, което не му позволява да отшуми вече цяло столетие. Може би, това е бунтът срещу етикетите. Ако едно нещо е произведено като автомобил, то не може да служи за друго. Ако човек ходи с торба на гърба, той не може да не е сисадмин, примерно :) Затова художниците вземат автомобила, отнемат му назначението, смисъла му на съществуване като средство за придвижване (без да го лишават от символа на движението) и се опитват да кажат нещо екзистенциално чрез него. Това правят датчанинът Михаел Елмгреен и шведът Ингар Драгсет, за които писах в поста "Пряк път".
Ако имате желание, ще видите инсталацията им Short cut, част от която е каравана, пропаднала в дупка на пътя. Другата им творба е осквернен Ролс-Ройс, омазан с катран и облепен с птичи пера. Кога човек пропада в дупка, кога гордостта му бива унизена?
На всеки се е случвало. Даже и да не е толкова трагично. Като ми се случи на мен, мога да отида на "Кракра" 4 при Митко Новков - той дава психологически консултации.
Чудя се, как добрите хора избират този занаят - психологията. Трябва да си нечовешки издържлив... Ама това е съвсем друга тема.
Powered by Qumana
posted by Illa @ 3/06/2007 07:33:00 сл.об.,
4 Comments:
- At 3/09/2007 11:10:00 пр.об., Orlin said...
-
Толкова са интересни материалите ти за съвременното изкуство.
Понеже съм сигурен, че показваш една минимална част от това, което имаш като информация, мога само да съжалявам, че не ти се занимава да свеждаш до знание повече :).
От друга страна, "личният" елемент, който никой не разбра какъв е, може би идва да подскаже, че само такава асоциация е способна да те накара да си направиш труда.
Интересът не е ли винаги обусловен от нещо "лично"? - At 3/09/2007 08:22:00 сл.об., Illa said...
-
Коварен въпрос :)
Днес се мъча да да постна подареното ми снощи видео в Persona grata, а виж какво се получи :)
Не исках да досаждам с пристрастията си. - At 3/09/2007 08:40:00 сл.об., Orlin said...
-
Не виждам къде може да има място за "досада".
Това е съвременно модерно изкуство - добро или лошо е въпрос, нямащ нищо общо - а познанията за него са винаги интересни, така че добре, че понякога осведомяваш по за нещо :), на фона на тоталната липса на информация.
Видеото е много интересно и е забавно как експонатът се е случил точно там, където имаш агентура :).
Освен ако нямаш навсякъде - което хич не бих се учудил :)). - At 3/09/2007 09:13:00 сл.об., Illa said...
-
За какво говориш?
:)
Но да - и аз мисля, че добро или лошо е съвременното изкуство, е отделен въпрос, да.